О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 08.12.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3422 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ш. П. чрез пълномощника й адвокат К. Б. против решение № 2128 от 15.04.2016 г., постановено по гр.д. № 36 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 2672 от 28.09.2015 г. по гр.д. № 224/2015 г. на Районен съд-Гоце Делчев в атакуваната му част и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от С. Ш. П. и Ш. М. П. /починал в хода на делото и заместен от наследниците си А. С. П., С. Ш. З., Ю. Ш. П. и С. Ш. П./ против С. Я. К. иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на строеж, изграден в УПИ II-185 от кв.43 по плана на [населено място], обл.Б., представляващ реконструкция на жилищна сграда, в нарушение на разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ, разположен на разстояние по-малко от 3 метра от страничната регулационна линия до границата със собствения на ищците имот пл. № 184 от кв.43 по плана на [населено място], обл. Б..
С. Я. К. е подал писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици на УПИ I-184, а ответникът С. К. – на съседния УПИ II-185 от кв.43 по плана на [населено място], урегулирани с единствения за населеното място регулационен план от 1990 г., за което не е одобряван застроителен план. По кадастралния план имотът на ответника е отразен като 100% застроен. Със заповед от 3.12.2008 г. на началника на РДНСК е постановено премахване на извършен в имота на ответника незаконен строеж „реконструкция на жилищна сграда“. На 16.03.2011 г. е издадено разрешение за строеж № 25 на С. К. за изграждане на жилищна сграда върху съществуващи основи, на 16.12.2013 г. е издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация на този строеж, като е констатирано, че е в съответствие с одобрените работни проекти за „Жилищна сграда върху съществуващи основи” от 11.03.2011г.
Съдът е счел, че спорния въпрос е дали ответникът е пристроил съществуващата на място сграда, като ищците при условията на пълно и главно доказване следва да установят това неправомерно действие. Приел е, че такова доказване не е проведено, тъй като в подкрепа на тезата на ищците са единствено свидетелските показания на Д. Г. и Б. М., срещу които по реда на насрещното доказване стоят свидетелските показания на А. Г. и Ш. Х.. Съдебно-техническата експертиза не установява разширяване на жилищната сграда,защото вещото лице не е могло да прецени по външните белези на сградата.Същото обаче е заявило по обективни данни-изготвения кадастрален план от 1990 г.,че още към този момент в имота на ответника е обозначено пълно застрояване върху цялата площ на имота, което е дало основание на съда да кредитира показанията на свидетелите на ответниците.
По отношение на отстоянията въззивният съд е формирал извод, че същите не са били налице още при извършване на строителството на всяка една от сградите, което е било в един много отдалечен период от време и с оглед разпоредбата на чл.303 ал.1 ППЗТСУ /отм/, сградите не подлежат на събаряне.
По отношение на спорния въпрос разрушен ли е незаконния строеж въз основа на заповедта от 3.12.2008 г. ОС Благоевград е приел, че е било осъществено събаряне през 2011 г., като не е установено обстоятелството дали събарянето е било изцяло или частично – съществуват противоречия между свидетелските показания, но същевременно в административната кореспонденция се сочи,че е било такова, което да удовлетвори ищцата, за да подпише протоколите, като без значение е твърдението й, че е била заблудена и е подписала на доверие, тъй като по делото са представени доказателства, че в момента съществуващия строеж е изграден със строително разрешение, както и е въведен в експлоатация, при което е удостоверено, че строежът е в съответствие с одобрените работни проекти „за жилищна сграда върху съществуващи основи”.
Въззивният съд е изложил съображения, че с оглед Тълкувателно решение № 31 от 6.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС негаторния иск е представен на разположение на собственик дори и при наличието на строителни книжа за обекта на неоснователното въздействие, когато той е построен в отклонение на разрешението за строеж или строителните книжа, а по делото няма твърдения и доказателства за подобно обективно състояние на строежа.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът С. П. е формулирала следните правни въпроси
1) нормите на отстояние, предвидени в чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ и чл.53 вр. чл.50 ЗС съставляват ли нормативно определен предел, до който не се пречи за упражняване правото на собственост и при нарушаването им в тежест на ищеца ли е да доказва, че му се пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост.
2) може ли да бъде законен строеж, изграден на отстояние по-малко от три метра от имотната граница без за това да е дадено съгласието на съседа
3) представлява ли нарушение на правото на собственост извършеното строителство в съседен имот, което е било впоследствие разрешено със съответен индивидуален административен акт
4) ако са подписани протоколи обр.3 и 4 от Наредба 13 на МРРБ от лице, подало жалба срещу незаконно строителство, но в действителност не е било извършено разрушаване на незаконния строеж, следва ли от това, че искът за събаряне на строежа е вече неоснователен.
5) възможно ли е за един незаконен строеж, за който има влязла в сила заповед за премахване без обаче същият да е бил разрушен, впоследствие да се издадат законни строителни книжа
6) незадължително ли е за съдилищата ТР № 31/6.02.1985 г. на ОСГК.
По нито един от формулираните въпроси не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото тълкуването по цитираните от касатора С. П. решения на ВКС не може да бъде съотнесено към поставените въпроси, така и към фактите по настоящото дело.
Настоящият касационен състав приема, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия поставен въпрос, доуточнен от съда до въпроса: за правното значение на нормите на отстояние, предвидени в чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ и чл.53 вр. с чл.50 ЗС при предявен от собственик на съседен имот иск по чл.109 ЗС и за значението за основателността на иска на обстоятелството, че за строеж в имота на ответника е налице разрешение за изграждане на сграда върху съществуващи основи и необходима ли е преценка дали същата пречи за пълнощенното упражняване правото на собственост на ищеца.
Останалите въпроси по същество са свързани с доводите в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел за недоказано дали ответникът е пристроил съществуващата на място сграда, доколкото по делото е установено, че незаконния строеж не е бил разрушен, а след като незаконният строеж не е бил събарян, той няма как да е бил законно построен, както и че не е налице накърняване на правата на ищцата, които доводи са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и подлежат на разглеждане във фазата на постановяване на касационното решение, но са неотносими в при селекцията на касационните жалби с оглед предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 2128 от 15.04.2016 г., постановено по гр.д. № 36 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Благоевград.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът С. Ш. П. да представи доказателства за внесена по бюджетната сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срока касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: