О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№197
гр. София, 09.05.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 5053 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение 630 от 12.05.2016г./в решението е погрешно е посочена 2015г./ по гр.д. № 2509/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2366 от 26.05.2015г. по гр.д.№ 8821/2014г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от Д. Ц. Х. против Б. Д. Ц. и Й. Ц. К. иск за установяване собствеността върху 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.4508.71 по кадастралната карта на [населено място], с площ 5067 кв.м., придобита по наследство от Ц. Т. Ц., починал 2002г.
Касационната жалба е подадена от ищцата Д. Ц. Х. чрез пълномощника адв. А.. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението противоречи на практика по чл. 290 ГПК по материалноправните въпроси: кога се прекъсва веднъж установено владение, с какви действия и на кои лица; какви действия следва да извърши владелеца, за да се приеме, че осъществява непрекъсната фактическа власт върху имота. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа спрямо въпросите: 1/може ли да се прави извод, че един имот представлява гора само по топографски елементи в предходен план, при наличие на следващ план, в който е записан като орна земя и на свидетелски показания за земеделски характер на имота; 2/ може ли да се приеме, че един имот е държавна собственост, ако се твърди, че е закупен без надлежен документ и е придобит по давност, без да е земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. По въпросите няма съдебна практика, а те са обусловили изхода на спора.
Ответниците е са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е установителен иск за собственост досежно 1/6 ид.ч. от поземлен имот по кадастралната карта на [населено място], за който ищцата твърди, че е представлявал земеделска земя, закупен е около 1930г. от баба й и дядо й – Й. А. и Д. А., без надлежен документ, владян е от тях и е придобит по давност. През 1954г. бабата и дядото подарили имота на сватбата на родителите на ищцата. Родителите също го владели и обработвали. След смъртта на баща й Ц. Ц. през 2002г. ищцата и сестра й Й. К. притежават по 1/6 ид.ч., а майка й Б. Ц. 4/6 ид.ч. Тъй като за имота не притежават документ за собственост, а ответниците оспорват правата на ищцата тя е предявила иска.
Разпитаният свидетел установява, че Ц. и Б. гледали зеленчуци в мястото от около 1960г.; след смъртта на Ц. Б. го дала на пчелар да го поддържа; мястото имало ограда само в горната си част; съседните места обработвани от други хора, също не били оградени. Установено е, че имотът не е заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ, но и че не е определен като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ и не е предаден на общината за стопанисване. По картата на възстановената собственост съставлява имот № 000164, а по кадастрален план от 1956г. попада в границите на имот с № 6075, но в разписния лист към плана този имот липсва. По КП на З. от 1985г. имотът е в терен без номер.
Съдът е приел, че при придобиване по давност в тежест на ищеца е да установи кой се е легитимирал за собственик на имота към началото на давностния срок; при твърдение, че имотът не е държавен, следва да се ангажират доказателства, че е принадлежал на друг субект на правото – физическо или юридическо лице. Такива доказателства по делото не са събрани – няма данни от кого бабата и дядото са закупили имота. Наред с това, недоказано е, че имотът е придобит по давност от дядото и бабата в периода 1933-1954г., тъй като разпитания свидетел няма данни за този период. Съдът не е дал вяра на свидетелските показания и относно действията по обработване на имота от съпрузите Ц. и Б., тъй като изнесеното от свидетеля било колебливо и неубедително; не било установено упражняване на фактическа власт, след като свидетелят твърди че е “засичал” наследодателите в имота; освен това е неправдоподобно двама души да обработват 5 дка. Съдът се е позовал и на извадки от кадастралния план от 1956г. където теренът е означен топографски като гора, акация.
На следващо място съдът е приел, че наследникът не може да твърди, че наследодателят му е собственик по давност, без преди това наследодателят да се е позовал на давността чрез снабдяване с констативен нотариален акт. Такова позоваване не е извършено от Б. приживе на съпруга й. Според съда ищцата може да твърди придобиване по давност само в свое лице като присъедини владението на праводателя си, но такива твърдения по делото няма.
На последно място съдът си е поставил въпроса: възможно ли е било изобщо придобиване на имота по давност и е отговорил отрицателно. След като не е установено праводателите – бабата и дядото, да са закупили имота от друг правен субект, то към 1954г. имотът е бил държавна собственост съгласно чл.6 ЗС. А давностно владение за държавен имот е неприложимо по силата на чл. 86 ЗС; давност е възможно да тече от 01.06.1996г., но същата понастоящем е спряла съгласно § 1 ЗД ЗС.
Въз основа на всичко изложено съдът е счел, че Д. Х. е невъзможно да се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от имота.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Първият правен въпрос е свързан с изводите на съда, че не е установено Б. и Ц. да са упражнявали владение, след като само спорадично са били срещани в имота. Ето защо въпросът: какви действия следва да извърши владелеца, за се приеме, че осъществява непрекъсната фактическа власт върху имота, е определящ за изхода на спора и е разрешен в противоречие с представеното Решение № 330 от 28.11.2011г. по гр.д. № 1519/2010г. на II г.о., според което при веднъж установена фактическа власт се предполага, че е упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който бъде доказано прекъсване на владението, съответно и на придобивната давност.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице по въпроса: представлява ли държавна собственост по силата на чл. 6 ЗС/в редакцията до изменението в ДВ бр.31/1990г./, съответно може ли да бъде придобит по давност недвижим имот, който е закупен през 30-те години на миналия век, без надлежен документ и без да се знае дали продавачът е бил физическо лице, но от тогава досега е във владение на наследодателите, респ. на техните правоприемници. Изводите на съда относно невъзможността да се придобива по давност, тъй като имотът представлява държавна собственост по чл.6 ЗС са решаващи за изхода на спора, а изясняването на този въпрос би имало значение и при други сходни случаи.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на 630 от 12.05.2016г./в решението погрешно е посочена 2015г./ по гр.д. № 2509/2015г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Д. Ц. Х..
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 106/сто и шест/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: