О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№273
Гр. София, 19.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 711 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Н. Н. и М. К. Н. срещу Решение № 347 от 18.11.2016 г. по в. гр. д. № 1347/16 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 693 от 06.07.2016 г. по гр. д. № 596/16 г. на Старозагорския районен съд, с което е допусната съдебна делба между касаторите и Н. Й. Н. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.278.4.1, с адрес: [населено място], [улица], ет. 1; намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.278, при квоти: 30375/75500 ид.ч. за Н. Й. Н., 10125/75500 ид.ч. за Й. Н. Н. и 35000/75500 ид.ч. за Й. Н. Н. и М. К. Н.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон при определяне правата на съделителите в съсобствеността, допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указния за критерия, по който да бъдат определени квотите на страните в съсобствеността и назначаване на съдебна експертиза за определяне на техния размер.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуално правни въпроси от обуславящо значение за изхода на спора в отклонение от задължителната съдебна практика на ВКС, в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение, респ. произнасянето по които от касационната инстанция с решение по реда на чл.290 ГПК, би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:
1. Какъв следва да е критерият за определяне частите на съсобствениците, съответно – квотите на съделителите на недвижим имот, образуван в резултат на присъединяване на отделни имоти;
2. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира постановеното решение и да се произнесе по всички направени искания и събрани доказателства;
3. Задължен ли е въззивният съд да изясни спорните обстоятелства по делото и служебно да назначи извършването на експертиза.
По отношение на материалноправния въпрос се сочи противоречие с Решение № 471/24.01.2013 г. по гр. д. № 308/2012 г. на ВКС, І г.о., а за процесуалноправните въпроси се твърди противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 4/18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.
Въпросите са поставени с оглед възприетото в мотивите на въззивното решение, според което в разглеждания случай правата на страните по отношение на образувания след обединяване на два самостоятелни имота- лекарски кабинети на площ от 40,50 кв.м. и 35 кв.м., нов обект, представляващ медицински комплекс от 75,50 кв.м., следва да се определят с оглед площите на включените в него два обекта. Прието е, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59/19.09.1994г., том X., дело 3741/94 г. Л. А. Н. е придобила реално обособената югоизточна част от първия етаж на масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] по време на брака си с ищеца и същия представлява съпружеска имуществена общност. Л. А. Н. е починала на 30.10.1997 г. и е оставила за наследници по закон Н. Й. Н. и Й. Н. Н.. Така собствеността върху притежаваната от нея Ѕ ид.ч. от прекратената СИО е преминала към нейните наследници по закон и те са придобили по ј ид.ч. от обекта, при което ищецът е станал собственик на ѕ ид.ч., а първият ответник – на ј ид.ч. от обекта. Прието е, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66/29.10.2002 г., том ІІІ, рег. № 3675, дело № 383/2002 г. Й. Н. Н. е придобил апартамент, представляващ реално обособена североизточна част от първия етаж на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица] по време на брака си с втория ответник – М. Н. в режим на СИО. След извършени преустройства, двата обекта са свързани и се обединяват в един общ обект, представляващ медицински комплекс с обща площ 75.50 кв. м.- самостоятелен обект с идентификатор 68850.505.278.4.1. С оглед данните, че към датата на предявяване на иска, двата имота са съединени в един общ имот и нямат самостоятелно съществуване, е формиран правен извод, че след като при извършеното присъединяване никоя от вещите не може да се счете за главна, съгласно чл. 95, ал. 2 ЗС е възникнала съсобственост в новосъздадената вещ между собствениците на всяка от съединените вещи. Изложени са съображения, че площта на първия обект е 40,50 кв.м., площта на втория обект е 35 кв.м., а площта на новосъздадения обект е 75,50 кв.м., като ищецът притежава 30375/75500 ид.ч. (3/4 ид.ч. от 40,50 кв.м. върху 75,50 кв.м.) от него; Й. Н. Н. притежава 10125/75500 ид.ч. (1/4 ид.ч. от 40,50 кв.м. върху 75,50 кв.м.); двамата ответници заедно притежават общо в режим на бездялова съсобственост 35000/75500 ид.ч. (35 кв.м. върху 75,50 кв.м.). Въззивният съд е изложил и мотиви, че направеното от ответниците искане за назначаване на съдебно-икономическа (оценителна) експертиза за определяне стойността на всеки от присъединените обекти е преклудирано, с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК, тъй като не са налице хипотезите на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, при които е допустимо събиране на нови доказателства във въззивното производство. Прието е, че с доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ответниците да докажат възраженията си относно размера на квотите в съсобствеността като същите е следвало да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства своевременно, с оглед предвидените в ГПК процесуални преклузии.
Ответникът по касация – Н. Й. Н. е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване е основателно по формулирания материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 95, ал. 2 ЗС. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в отклонение от задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, според която в хипотезата на обединяване на самостоятелни вещи по начин, че същите изгубват обособеността си и се превръщат в един цял нововъзникнал обект на съсобственост между притежателите им, дяловете на последните в съсобствеността са съразмерни на стойностите на отделните присъединени части /Решение № 471 от 24.01.2013 г. по гр.д.№ 308/ 2012 г. на І г.о./. Действително, в случая въззивният съд е приложил именно този критерий, но е подходил формално, като е приел, че стойността на всеки от двата обекта се формира единствено въз основа на площта им, без отчитане на други обстоятелства от значение за действителната стойност на двата кабинета към момента на възникване на съсобствеността. Същевременно отказът да се назначи оценителна експертиза, която да даде заключение по този въпрос, обуславя и противоречие със задължителните указания на т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК, според които въззивният съд е длъжен служебно да назначи експертиза, когато такава е необходима за обезпечаване приложението на императивна материалноправна норма, каквато именно представлява разпоредбата на чл. 95, ал.2 ГПК. Предвид изложените съображения, налице са основанията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване както по формулирания от касаторите материалноправен въпрос, както и по втория процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на въззивната инстанция служебно да назначи експертиза при необходимост от специални знания за изясняване на въпроси, отнасящи се до релевантни за делото факти.
Вторият от формулираните от касаторите правни въпроси- относно задължението на съда да изложи мотиви по направените искания и възражения и да извърши анализ на доказателствата при постановяване на решението, по съществото си не представлява принципен процесуалноправен въпрос от обуславящо изхода на спора значение. Задължението на съда мотивирано да се произнесе по исканията и възраженията на страните и да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва от пределно ясната формулировка на чл. 236, ал. 2 ГПК, която не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл. На практика въпросът е поставен в контекста на релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, и в този смисъл същият има отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба.
С оглед допускането на касационното обжалване, на касаторите следва да се укаже необходимостта да представят доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 132 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 347 от 18.11.2016 г. по в. гр. д. № 1347/16 г. на Старозагорския окръжен съд, по касационната жалба на Й. Н. Н. и М. К. Н..
УКАЗВА на касаторите, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят доказателство за заплатена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 132 лв., като при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на ІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: