О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр. София, 29.03.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т.д. № 60309 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Т. срещу решение № 78 от 30.06.2016г. постановено по гр.д. № 179/2016г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 37 от 24.02.2016г. на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 1185/2015г. за осъждане на касатора на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 76 209лв., дължима на отпаднало основание по развален предвалителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 28.08.2009г., заедно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и потвърждаващо допуснатите от първоинстанционния съд множество нарушения на процесуалните правила. За обосноваване допускането до касационно обжалване касаторът поставя въпроси, които счита, че имат изключително значение за правилното прилагане на закона и по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Те са: 1/ може ли да се развали договор с продължително изпълнение и има ли обратно действие развалянето; 2/ може ли договорът да се развали поради неизпълнение на изпълнителя, след като възложителят не е изпълнил основното си задължение, като по този начин изключително е затруднил изпълнението на задълженията на изпълнителя; 3/ след като предмет на договора са 35 имоти и той е изпълнен за 21 от тях, може ли да се приеме наличие на пълно неизпълнение; 4/ при разваляне на договора дължи ли се връщане на сума, която никога не е била платена; 5/ може ли при липса на пряко доказателство за плащане на 76 209 лв. съдът да прави извод за плащането й, основавайки се на двустранен документ, който не представлява и няма значение на разписка; 6/ при горните обстоятелства може ли да се счита за доказано плащането, след като ищецът носи тежестта да извърши пълно и главно доказване.
Ответникът по жалбата [фирма] изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Между страните е сключен предварителен договор от 20.08.2009г. за възлагане на покупко-продажба на недвижими имоти, с който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], местн. „А. тарла”, описани в договора. Уговорената цена е 381 045лв., представляваща 950 лв. за декар, която се изплаща по следния начин: при подписване на договора се заплаща капаро в размер на 20% или 76 209 лв. в брой, а остатъкът – при сключване на окончателен договор. С анекс от 07.10.2009г. е уговорен краен срок за подписване на окончателен договор за имотите с обща площ 401 100 кв.м. – 10.12.2009г. С анекс № 2 срокът е удължен до 31.03.2010г., а с анекс № 3 от 22.11.2010г. ответникът е признал, че не е спазил сроковете по договора и анексите, и се е задължил до 20.12.2009г. да приключи сделките по прехвърляне на девет имота, посочени в анекса, като при неизпълнение ще възстанови получената парична сума по раздел ІІ, т.2, /2/ от договора. Не се спори, че от посочените в анекса девет имота задължението е изпълнено само за един, както и че на ищеца са прехвърлени общо 21 от 35 имота, предмет на договора.
Във връзка с повдигнатия спор относно плащане на капарото от 76 209 лв. от възложителя на изпълнителя, съдът е приел, независимо от липсата на нарочен документ за плащане, че анекс № 3 съдържа признание на ответника за получаване на сумата и е надлежно и достатъчно доказателство за плащането й. Изнесеното от свидетелката К., че плащане не е извършено и ответникът многократно подканял представителя на дружеството да изпълни задължението си, но получил отговор, че имат финансови затруднения, съдът не е кредитирал, като неправдоподобно, доколкото свидетелката не е могла да чуе проведените по телефона разговори между касатора и представителя на дружеството.
На второ място съдът е приел, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника, което е породило правото на ищеца да развали договора с едностранно изявление, каквото изявление представлява исковата молба по делото. Предвид уговорения в анекс №3 краен срок за изпълнение съдът е счел, че определяне на срок за изпълнение по чл. 87, ал.1 ЗЗД не е необходимо. Дори да се приеме, че исковата молба съставлява покана за изпълнение по смисъла на чл. 87, ал.1, то от получаване на исковата молба до приключване на устните състезания е изминала почти една година, който срок е обективно подходящ за съответната престация. Въз основа на това съдът е заключил, че договорът е развален и на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД ответникът дължи връщане на получената сума поради отпадане на основанието за нейното получаване. Намерил е за несъстоятелни доводите на ответника, че развалянето няма обратно действие, предвид изпълнението на договора за голяма част от имотите. Изтъкнал е, че договорът не е с периодично или продължително изпълнение, а само тези хипотези изключват приложението на чл.88, ал.1 ЗЗД за обратно действие на развалянето.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Поставените от касатора правни въпроси могат да бъдат обобщени в две групи:
1/ подлежи ли на разваляне договора, ако е налице изпълнение на по-голямата част от задълженията и ако претендиращият разваляне не е изпълнил свои задължения, така че затруднява длъжника да престира /втората част на въпроса визира неизпълнението на задължението на ищеца да заплати капарото от 76 209лв./. Съдът не е изложил мотиви по тези въпроси, поради което не може да се приеме, че те са разрешени в обжалвания акт. Съдът е отбелязал, че за част от имотите задължението е изпълнено, но при преценка основателността на иска и неговия размер не е изходил от обема на неизпълнената спрямо изпълнената част от дълга. Що се отнася до т.нар. затруднение на длъжника, в тази насока също липсват каквито и да е съображения, доколкото е прието, че възложителят е изправна страна.
2/ относно преценката дали е осъществено пълно и главно доказване на плащането на установено с договор парично задължение, в хипотеза, когато страната не разполага с документ, пряко установяващ плащането, но се позовава на двустранен документ, съдържащ признание за получаване на сумата, като наред с това са налице други доказателства, поставящи под съмнение плащането. Тези въпроси покриват изискването на чл. 280, ал.1 ГПК да са разрешени от съда и да са обусловили крайния изход на спора, т.е. запълват общото основание за достъп до касационен контрол. Сочените от касатора съдебни актове обаче не разрешават този въпрос. Отношение към него има визираното от ответника Решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о. Според него пълно доказване може да се осъществи и само с косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. Релевантният за настоящето производство въпрос не е дали доказването може да се проведе с косвени доказателства, а за преценката на тези доказателства при съпоставянето им с останалите доказателства и обстоятелства по делото. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №78 от 30.06.2016г. постановено по гр.д. № 179/2016г. на Бургаски апелативен съд по касационната жалба на Н. И. Т..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд за разглеждане на касационната жалба в размер на 1524 /хиляда петстотин двадесет и четири/ лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: