3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№393
С., 06.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5427 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. К. и Т. М. А. чрез пълномощника им адвокат Н. П. против решение № 302 от 16.06.2014 г., постановено по гр.д. № 473 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 306/28.02.2014 г. по гр.д. № 922/2013 г. на Районен съд-Русе за осъждане по предявения от Р. А. В. иск по чл.109 ЗС на Б. М. К. и Т. М. А. да изградят функционираща канализация за съсобствените си къща и дворищна тоалетна в имота, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ поземлен имот № 63427.2.3905.
Ответникът по касационната жалба Р. А. В. не е подал писмен отговор.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови решението си Окръжен съд-Русе е изложил съображения, че за успешното провеждане на исковата защита по чл.109 ЗС с оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца в първоинстанционното производство, е да установи както активната си материално правна легитимация по иска – правото си на собственост, така и основанията, предизвикали търсената искова защита. Прието е за установено, че ищецът е придобил правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] площ от 464 кв.м., с идент. № 63427.2.3904, а ответниците са съсобственици на съседен имот, съставляващ ПИ с идентификатор 63427.2.3905. Въз основа на гласните доказателства и експертни заключения е счетено за установено, че в съществуващата канализационна система на ответниците има повреда – нарушена е каналната тръба в двора им – и че отпадните води от тоалетната им и от канализацията на мивката в жилищната сграда се отвеждат в ревизионна шахта на дворищната канализация като от нея има канал към уличната канализация, частично натлачен 1/3. Експертизата установява, че при ползването на вода от ответниците по част от външната бетонова стена в гаража на ищеца се появява навлажняване, както и че в резултат на системен теч в гаража на ищеца има следи от влага. Счетено е, че констатациите на вещото лице са подкрепени с показанията на разпитаните свидетели, които правилно са били кредитирани от съда.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е направен извод, че правилно първоинстанционният съд е приел, че за да бъде уважен иска е необходимо да е установено определена фактическо състояние, респ. да е налице твърдяното бездействие от страна на ответниците, в резултат на което се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, както и че правилно първоинстанционният съд не е изследвал причината за повредата в канализационната система на ответниците, тъй като това обстоятелство е иревантно за спора. Ако последната е в резултат на виновно поведение на ищеца, то за ответниците съществува друг път на защита.
От поставените от касаторите въпроси относим към изхода на спора и мотивите във въззивното решение, че ирелевантна е причината за повредата в канализационната система на ответниците, е следният въпрос, уточнен от съда: „Релевантно към спора по чл.109 ЗС ли е, че твърдяното от ищеца наличие на неоснователно действие /бездействие/, което му пречи да упражнява правото си на собственост, не е предизвикано /възникнало/ в резултат на действията /бездействията/ на трети лица, а от такива на самия ищец?”, по който касационното обжалване следва да се допусне по соченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По останалите два въпроса – 1. Следва ли да счита неоснователно по смисъла на чл.109 ЗС всяко действие, което пречи на ищеца по негаторен иск да упражнява правото си на собственост, или действието/бездействието следва да е неоснователно, противоправно и неправомерно? и 2. Следва ли да се счита за неоснователно по смисъла на чл.109 ЗС действие, което въпреки, че в минимална степен смущава упражняването правото на собственост на ищеца по негаторен иск, не създава пречки за ползването на имота според предназначението му? – не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като изводите на въззивния съд са, че наличието на системен теч, водещ до следи от влага по гаража на ищеца е резултат от бездействието на ответника да отстрани повредата в канализационната си система и това пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем съответства на възприетото с решение № 1269 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 5038/2007 г., ВКС, І г.о., че с негаторния иск се цели да бъдат премахнати всякакви пречки, които препятстват правата на собственика да ползва имота си пълноценно, като основание за защита чрез този иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху собствена на ищеца вещ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 302 от 16.06.2014 г., постановено по гр.д. № 473 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, гражданска колегия.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите Б. М. К. и Т. М. А. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: