Решение №431 от 30.10.2017 по гр. дело №3924/3924 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 431

Гр. София, 30.10. 2017 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 1375 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. Ч. срещу Решение № 489 от 22.11.2016 г. по в.гр.д. № 188/16 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, е отменено първоинстанционното Решение № 220 от 17.03.2015 г., допълнено с Решение № 346 от 23.04.2015 г., по гр. д. № 1652/12 г. на Пазарджишкия районен съд, в частта, с която е изнесен на публична продан ? ид.ч. от ПИ с идентификатор № 55155.501.169 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на имота- [населено място], [улица], с площ на целия имот от 346 кв.м., а съгласно Н..акт № 104, том ІХ, нот.д.№ 2591/98 г. по описа на нотариуса при ПРС – парцел ІІІ-1026 в кв.156 по плана на [населено място], целият с площ от 288 кв.м., ведно с целият първи етаж с площ от 98 кв.м., а съгласно Н..акт №104, том ІХ, нот.д.№2591/98 г.- 100 кв.м., от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 55155.501.169.1, ведно с ? ид.ч. от избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с гараж с площ от 18 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.5, ведно със селскостопанска постройка с площ от 3 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.6 и селскостопанска сграда с площ от 4 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.2., в частта, с която съделителите Ц. Й. Ч. и С. Й. Ч. са осъдени да заплатят държавна такса в размер на по 982,20 лв., и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Ц. Ч. против С. Ч. по чл. 12, ал. 2 ЗН, във връзка с чл. 346 ГПК до размера на 860.41 лв., и вместо него е постановено извършване на съдебната делба по съставен и обявен за окончателен разделителен протокол по вариант трети от заключението на вещото лице вх. № 9155 от 04.10.2016 г., изготвено и прието от въззивната инстанция, при формирани два дяла, както следва:
І. Дял Първи:
1. 144 кв.м. /сто четиридесет и четири квадратни метра/ площ от имот с идентификатор 55155.501.169 на стойност 12 194 лв. (като площта от имота за първи дял е правопропорционална – 83.27% на стойността на самостоятелния обект в дяла-жилищния етаж).
2. Първи жилищен етаж с ? /една втора/ ид.ч. от избено помещение и прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на стойност 31 360 лв.;
3. Сграда с идентификатор 55155.501.169.6 на стойност 530 лв.;
4. Сграда с идентификатор 55155.501.169.3 на стойност 1 200 лв., или стойността на първи дял е равна на 45 284 лв./четиридесет и пет хиляди двеста осемдесет и четири лева/.
ІІ. Дял втори:
1. Площ от 29 кв.м./двадесет и девет квадратни метра/ от имот с идентификатор 55155.501.169, представляващи площта на имота за втори дял, която е правопропорционална- 16.73% на стойността на самостоятелния обект в дяла- гаража.
2. Сградата на гаража с идентификатор 55155.501.169.5 на стойност 6300лв, като стойността на втори дял е равна на 8 756 лв., като получателят на дял първи е осъден да заплати на получателя на дял втори сумата от 19 195 лв. /деветнадесет хиляди сто деветдесет и пет лева/ за уравняване на дяловете. Уважена е претенцията на касатора спрямо С. Ч. по чл. 12, ал. 2 ЗН, във връзка с чл. 346 ГПК за сумата от 860.41 лв., представляваща стойността, с която се е увеличило наследството на общата на страните наследодателка, а в останалата част за отхвърляне на претенцията за подобрения над този размер до претендираната сума от 6830,41 лв., първоинстанционното решение е потвърдено.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което процесният имот бъде изнесен на публична продан, както и да бъде уважена изцяло предявената претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН, ведно със законните последици.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. произнасянето по които от касационната инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1. Допустимо ли е въззивният съд, игнорирайки процесуалните действия на първоинстанционния съд, без да ги определя като нарушение на съдопроизводствените правила, да назначава експертиза, при наличието на такава в първата инстанция /неоспорена и приета от страните/, с която е дадено заключение за неподеляемостта на имотите? По този въпрос се поддържа, че е налице противоречие на въззивното решение с ТР № 1/ 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
2. При липса на съгласие от страна на съделител, следва ли да бъдат оформяни реални дялове и провеждане на жребий, въпреки че те са различни по характер, вид и стойност, с цел постигане на „справедливост“. По въпроса се твърди противоречие със задължителната съдебна практика /Решение № 47 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 818/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.; Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на ВС; Решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 144/11 г. на ВКС, ІІ г.о./, с оглед на което се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за ангажиране на компетентността на касационната инстанция.
Ответникът по касационната жалба – С. Й. Ч. е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това по отношение на обжалваната част на въззивното решение по иска за подобренията. Изразява становище за основателност на касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение по отношение на определения способ за извършване на делбата, като поддържа, че за тази част от въззивното решение са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
С влязло в сила Решение № 808/ 18.10.2012 г. по гр.д.№ 1652/ 2012 г. на Пазарждишкия районен съд, поправено по реда на чл. 147 ГПК с Решение № 818/ 22.10.2012 г., е допусната съдебна делба между Ц. Й. Ч. и С. Й. Ч. на ? ид.ч. от ПИ с идентификатор № 55155.501.169 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на имота- гр.П., [улица] 73, с площ на целия имот от 346 кв.м., а съгласно Н..акт № 104, том ІХ, нот.д.№ 2591/98 г. по описа на нотариуса при ПРС- парцел ІІІ-1026 в кв.156 по плана на [населено място], целият с площ от 288 кв.м., ведно с целият първи етаж с площ от 98 кв.м., а съгласно Н..акт № 104, том ІХ, нот.д.№ 2591/98 г.- 100 кв.м., от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 55155.501.169.1, ведно с ? ид.ч. от избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с гараж с площ от 18 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.5, ведно със селскостопанска постройка с площ от 3 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.6 и селскостопанска сграда с площ от 4 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.2.
За да постанови обжалваното решение в частта относно извършването на делбата на описания имот, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, при наличие на възможност всеки съделител да получи дял в натура и при изрично изразена воля от страна на всички съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално, независимо, че допуснатите до делба имоти се различават по някои свои характеристики, съдът следва да извърши разпределение по чл. 353 ГПК или теглене на жребий. Прието е, че в конкретния случай са допуснати до делба два самостоятелни обекта на правото на собственост-жилищен етаж и гараж заедно с ? идеална част от поземления имот, в който тези два самостоятелни обекта са построени, имащи различно функционално предназначение. Същевременно никой от двамата съделители не се е противопоставил на обособяването им в самостоятелни дялове, докато в хода на делбеното производство и същите са се противопоставили на изнасянето на делбените имоти на публична продан като неподеляеми. Изложени са мотиви, че е налице обективна и реална възможност всеки от двамата съделители да получи дял в натура. Прието е, че несигурността в това, кой ще бъде обявен за купувач на имота от съдебния изпълнител, предполага прилагането на друг по-сигурен, по-надежден и по-справедлив начин за извършване на делбата така, че да се запази собствеността върху отделните делбени имоти в рамките на правата на всеки един съделител, чрез теглене на жребий между тях. Във връзка с изследване на възможностите за варианти и способи за прекратяване на съсобствеността върху делбените имоти, е била назначена служебно нова Съдебно-техническа експертиза със задача да се изготвят проекти за разделителен протокол чрез оформяне на два дяла, с посочване на паричната стойност на дяловете и дължимите суми за уравнение. Заключението на вещото лице е прието без възражения и оспорвания от страните по делото. Въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че делбата следва да се извърши чрез одобряване на разделителния протокол по вариант трети от заключението на вещото лице, обявяването му за окончателен с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 350 ГПК и последващо теглене на жребий.
Допускането на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора въпрос /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице по отношение на въззивното решение, обективиращо произнасяне по претенцията по сметки на Ц. Ч. против С. Ч. по чл. 12, ал. 2 ЗН, доколкото изложението към касационната жалба не съдържа какъвто и да е материалноправен или процесуалноправен въпрос, относим към тази част от спорния предмет.
По отношение на частта относно извършването на делбата по реда на чл. 350 и чл. 352 ГПК, са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по втория поставен от касатора правен въпрос, свързан с приложението на чл. 350 ГПК, като по този въпрос решението на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика /Решение № 7от 27.01.2016 г. по гр.д.№ 4711/ 2015 г. на І г.о./ относно необходимостта в дяловете на съделителите да бъдат включени еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти. Колкото до първия формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос, отнасящ се до възможността въззивния съд служебно да назначи експертиза при наличието на неоспорена такава, дадена пред първата инстанция, не е налице твърдяното от касатора противоречие с ТР № 1/ 09.12.2013 г. на ОСГТК, тъй като назначената от Пазарджишкия окръжен съд експертиза не е била насочена към различно установяване на фактите, възприети от първата инстанция, а към определяне на начина на прекратяване на съсобствеността по най-удобния за съделителите начин, което поначало е служебно задължение на решаващия съд, пред когото подадената въззивна жалба е пренесла делбеното производство във втората му фаза.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 489 от 22.11.2016 г. по в.гр. д. № 188/16 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по касационната жалба на Ц. Й. Ч., в частта относно начина на извършване на делбата на имотите, допуснати до делба с Решение № 808/ 18.10.2012 г. по гр.д.№ 1652/ 2012 г. на Пазарждишкия районен съд, поправено по реда на чл. 147 ГПК с Решение № 818/ 22.10.2012 г.
УКАЗВА на касатора, че на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в 1-седмичен срок от съобщението следва да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 516,99 лв., като при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top