9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 30.10. 2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1532 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. С. чрез пълномощника му адвокат В. Б. против решение № 171 от 20.01.2017 г., постановено по гр.д. № 461 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-Б. в частта, с която е потвърдено решение № 312 от 27.07.2016 г. по гр.д. № 1822/2015 г. на Окръжен съд-Бургас за уважаване на предявения от Н. В. С. против Д. Ж. С. ревандикационен иск по отношение на 550/988 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.823.446, ведно с построените в него сграда с идентификатор 07079.823.446.1 със застроена площ 38 кв.м. с предназначение: хангар, депо, гараж и еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 07079.823.446.2.
Н. В. С. е подала писмен отговор чрез пълномощника си адвокат А. Т. по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Н. С. е основала претендираното право на собственост на твърденията, че сключеният между баща й В. Д. С. и ответника Д. Ж. С. договор за покупко-продажба по нотариален акт № 100, том IIрег. 5427, н.д. № 250 от 14.10.2013 г. на нотариус рег. № 255 е нищожен поради липса на основание, респективно като симулативен /целта му е била не да се получи покупната цена, а да бъде лишена ищцата от наследство, продажната цена не е била заплатена – преведената в дена на сключване на договора сума е била върната от продавача на купувача, а и уговорената цена е значително по-ниска от действителната цена на имота/, поради което е придобила собствеността по наследяване. В отговора на исковата молба Д. С. е оспорил иска с твърдения, че действителната воля е тази обективирана при сключване на нотариалния акт, цената отчита, че продавачът е запазил вещно право на ползване върху имота и купувачът не може да го ползва, изцяло е платена действително уговорената цена от 57 000 лв. – частично в брой и частично чрез банков превод за 35 000 лв. в деня на сключване на договора, а дарението на тази сума на същата дата от продавача на купувача е отделна правна сделка, която не касае оспорената сделка за покупко-продажба.
Въззивният съд е приел за установено, че на 14.10.2013 г. прехвърлителят В. С. е открил разплащателна сметка на свое име в [фирма] /сега [фирма]/, по която сметка на същата дата е внесъл 30.00 лв., постъпила е сумата 35 000 лв., преведена от Д. С. с основание на превода „покупка на имот[жк]и сумата 35 000 лв. е преведена от В. С. на Д. С. с основание на превода „дарение на племенник“. Други операции по сметката не са извършвани от титуляра В. С. и понастоящем след направени ежемесечни удръжки от банката за такси, в сметката няма наличност. Показанията на свидетелите на ищцовата страна /нейна майка и бивша съпруга на продавача и лицето, с което ищцата живее на съпружески начала/ са, че В. С. е прехвърлил с процесния договор дарения от дъщеря му имот на ответника, заради това, че бил обиден на дъщеря си и съжалявал за това прехвърляне. Показанията на свидетелите, посочени от ответната страна, са във връзка със здравословното състояние на прехвърлителя В. С., влошените му отношения с дъщеря му, които го мотивирали да продаде имота /не искал дъщеря му да го продаде/, както и за дадени суми на ответника, за да закупи процесния имот, но без свидетелите да посочват какъв е бил размера на продажната цена на имота и дали прехвърлянето е извършено срещу заплащане на тази цена.
Съдът е счел, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че отразените в нот.акт от 14.10.2013г. волеизявления на страните, сключили договора за покупко-продажба са само формални и не съответстват на действителната им воля, страните по договора не са желали настъпването на правните последици от тези изявления, а са целели само да създадат привидност на отношенията си по отношение на ищцата като трето лице, а действителните отношения между тях са различни от тези следващи от формалните изявления. Волеизявленията на страните по сделката, които не съответстват на тяхната действителна воля са свързани с посочената в нотариалния акт продажна цена и нейното заплащане. Неплащането на продажната цена не води до нищожност на договора, но се явява индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване на задължение за плащане. Предвид, че тази индиция сама по себе си не може да опровергае доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-продажба, в тежест на ищцата е да докаже, че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена. Приел е, че събраните по делото доказателства опровергават отразените в нотариалния акт волеизявления досежно плащането на посочената продажна цена. Липсват безспорни доказателства за превеждане на посочената в нотариалния акт продажна цена по банков път /така както е записано в него и то преди неговото изповядване/. Напротив, установено е, че в деня на сделката на 14.10.2013 г. една сума от 35 000 лв. е преведена от купувача по откритата в същия ден банкова сметка на продавача и е върната пак в този ден обратно на купувача с вписано основание за това връщане „дарение“. По този начин твърденията на ответника-купувач за платена продажна цена по банков път не се подкрепят от събраните доказателства. Така извършените едновременни действия от страните по сделката, при които като краен резултат продавачът не получава продажната цена сочи, че тази сделка е лишена от целта, определена й и от закона, а оттам и до извода, че е нищожна поради липса на кауза. От друга страна, тези техни действия са основание да се приеме, че действителната воля на страните по сделката не е била за сключване на договор за покупко-продажба.
За неоснователен е приет довода на ответника във въззивната му жалба, че ищцата не е оспорила по реда на чл.193 ГПК като неавтентични представените по делото разписки /от 31.08.2013 г., 08.09.2013 г. и 11.10.2013 г. на В. С. за получени от Д. С. 9000 лв., 7000 лв. и 6000 лв. като капаро за имот/, с които се доказвало извършеното от него плащане на част от продажната цена – в подадена от ищцата уточняваща молба /на л.88 от делото/ същата е оспорила тези разписки като неверни удостоверителни документи, симулативни и антидатирани. При липса на проведено от ответника доказване достоверността на вписаните в разписките дати и съобразно разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК то за достоверни дати на тези разписки следва да се приеме датата на смъртта на прехвърлителя В. С. /9.10.2015 г./, а от това следва, че към момента на сключване на процесната сделка – 14.10.2013 г. не е извършено плащане на продажната цена, което от своя страна доказва симулативността на обективираните в договора за продажба изявления на страните по него. По този начин, със сключване на процесната сделка с нот.акт от 14.10.2013 г. страните по нея са постигнали привидно съглашение – насрещно волеизявление за сключването й и вътрешно съглашение същата да не породи типичните последици между тях, поради което доказано е твърдението на ищцата за привидност на процесния договор за покупко-продажба.
За неоснователни са приети и оплакванията във въззивната жалба, че като е приел процесната сделка за нищожна като привидна съдът не е приложил разпоредбата на чл.17 ЗЗД досежно правните последици на евентуално прикрито дарение – ищцата е поискала да бъде установена привидност на договора за покупко-продажба от 14.10.2013 г., но не е предявила иск по чл.17, ал.1 ЗЗД за разкриване на прикритата сделка, а съдът не може служебно да прогласи действителността на прикритото съглашение. В случая, ищцата нито е извършила признание, че прикритото съглашение е дарение, нито е предявила иск по чл.17, ал.1 ЗЗД за прогласяване действителността на прикритото съглашение. Ответникът в установените законови срокове не е предявил насрещен иск по чл.17, ал.1 ЗЗД, нито е направил възражение, че симулацията е относителна, т.е. че страните по сделката са се съгласили са бъдат обвързани от прикрита, действителна сделка за дарение. Напротив, защитната теза, подържана от ответника в първоинстанционното производство е за платена продажна цена и оттам за действителност на сключения от него договор за покупко-продажба. Възражение по чл.17, ал.1 ЗЗД ответникът е направил едва с въззивната си жалба, което, обаче, е преклудирано с изтичане срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и не може да се направи за първи път пред въззивния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси:
1. В случай, че плащането на покупната цена за придобиване на недвижим имот е извършено във време и по начин, различен от описания в нотариалния акт, или не е извършено изобщо, следва ли да се приеме, че сделката покупко-продажба е нищожна поради липса на основание или привидност.
2. следва ли второинстанционния съд с оглед задълженията на съда по чл.12 ГПК да обсъди аргументите и доводите на ответника и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл.235, ал.2 ГПК и да постанови решението си върху приетите за установени от него факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото.
3. длъжен ли е съдът служебно /без предявен от заинтересованата страна насрещен иск или без направено възражение/ да прогласи действителността на прикритото съглашение /по смисъла на нормата на чл.17, ал.1 ЗЗД/.
4. при оспорване верността /а не автентичността/ на документ, длъжен ли е съдът да открие производство по чл.193 ГПК за проверка на истиността му и длъжен ли е да укаже на страните чия е доказателствената тежест в това производство.
Относим към мотивите на въззивното решение и изхода на спора е само първият поставен въпрос, който съдът уточнява, както следва: има ли правно значение при довод за нищожност на договор за покупко-продажба поради липса на основание или привидност, факта,че плащането на покупната цена е извършено във време и по начин, различен от описания в нотариалния акт или не е извършено изобщо.
По въпроса не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – решение № 6 от 31.01.2013 г. по гр.д. № 470/2012, III г.о. дава тълкуване „представляват ли неплащането на цената и измамата от страна на купувача основания за прогласяване нищожност на договор за продажба”, като е отговорено, че измамата е основание за унищожение на договора /чл. 29 ЗЗД/, а задължението на купувача да плати цената на вещта е относимо към изпълнението на договора, но не е основание за унищожаването му поради порок на волята, а съдебната практика по решение № 884 от 2.12.2013 г. по гр.д. № 2799/2008 г., III и решение № 206/ 17.03.2009 г. по гр.д. № 6006/2007 г., III е неотносима, като постановена при различна фактическа обстановка – поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 20.01.2017 г., постановено по гр.д. № 461 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-Б. в атакуваната му част, с която е потвърдено решение № 312 от 27.07.2016 г. по гр.д. № 1822/2015 г. на Окръжен съд-Бургас за уважаване на предявения от Н. В. С. против Д. Ж. С. ревандикационен иск по отношение на 550/988 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.823.446, ведно с построените в него сграда с идентификатор 07079.823.446.1 със застроена площ 38 кв.м. с предназначение: хангар, депо, гараж и еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 07079.823.446.2.
В едноседмичен срок от съобщението Д. Ж. С. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 331.50 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: