О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№505
гр. София, 08.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2168 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1646 от 20.12.2016г., поправено с решение № 452 от 23.03.2017г., по гр.д. № 2002/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отменено решение №2996 от 27.07.2016г. по гр.д.№ 14149/2014г. на Варненски районен съд за отхвърляне иска по чл.12 ал.2 ЗН във вр. с чл. 346 за разликата над 9,90 лв. до предявения размер от 17 550 лв. и вместо това е осъдена В. И. К. на основание чл. 12, ал.2 ЗН във вр. с чл. 346 ГПК да заплати на М. И. В. сумата 17 540,10 лв., явяваща се разлика над 9,90 лв. до 17 550 лв., представляващи заплатени от ищеца суми за закупуване на поземлен имот с идентификатор 10135.2516.476 по КК на В..
Касационната жалба е подадена от В. И. К. чрез пълномощника й адв. С.. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът не е съобразил, че платеното от ищеца задължение на наследодателката е било в неденоминирани лева, а и не е разграничил, че жалбоподателката притежава ј ид.ч. от имота на лично основание и ј по наследство от майка си, поради което за увеличението на наследството следва да отговаря в рамките на наследствената си част. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпросите: 1/длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спора дори и когато препраща към мотивите на първата инстанция; 2/ към кой момент се пресмята увеличението на наследството – към момента на разходване на средствата или към момента на делбата; 3/ претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН в обема на наследствените права ли следва да се разгледа ; 4/съдът служебно ли изследва дали предявилият претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН не е бил възнаграден по друг начин. Спрямо всички въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът М. И. В. в писмения си отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по делба във фазата по извършването й. Предмет на обжалване е решението в частта по сметките и по-конкретно по предявената от М. В. против В. К. претенция по чл. 12, ал.2 ЗН за сумата 17 550 лв., с която той твърди, че е допринесъл за увеличаване на наследството като е изплатил задължението на наследодателката Е. В. за придобиване на имота по реда на §4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. Установява се от доказателствата, че през 1994г. М. В. е заплатил на кметството сумата 39 900лв., неденоминирани, съгласно оценителен протокол, представляващи цената на земята с оглед трансформиране правото на ползване в право на собственост. Към този момент наследодателката Е. М. В. е притежавала Ѕ ид.ч., а страните по делото по 1/4 ид.ч. от правото на ползване, съответно от придобитото право на собственост. Съдът е приел, че се касае до заплатено от съделителя лично задължение на наследодателката във връзка с правото й да изкупи имота по предвидения в закона ред, като по този начин съделителят действително е допринесъл за увеличаване на наследството. Изтъкнал е, че за размера на увеличението не е от значение колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество към момента на откриване на наследството. Посочил е, че липсват данни наследникът да е бил възнаграден по друг начин. За изчисляване размера на увеличението е изходил от пазарната стойност на имота към датата на откриване на наследството която е 35 128лв. Въз основа на това е приел, че делът на наследодателката е половината от тази сума – 17 564 лв. и именно с тази стойност е увеличено наследството с помощта на съделителя М. В.. Доколкото претенцията е предявена за по-малка сума – 17 550 лв., то съдът я намерил за основателна изцяло. Предвид присъдените от първата инстанция 9,90лв., за които решението е влязло в сила, то Варненски окръжен съд е осъдил В. К. да заплати разликата от 17 540,10лв. /виж решението от 23.03.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка/.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
От формулираните правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен третият въпрос – дали при присъждане увеличение на наследството по чл.12, ал.2 ЗН ответникът отговаря в рамките на наследствените си права. Според решение № 114 от 26.06.2015г. по гр.д. № 6900/2014г. на I г.о. когато ответникът по претенция по чл. 12, ал.2 ЗН притежава дял от делбения имот и на основание, различно от наследяване, той отговаря за увеличението на наследството в рамките на наследствените си права. В обжалваното решение съдът е постановил ответницата /сега касатор/ да възстанови половината от стойността на увеличението, колкото е нейният дял в съсобствеността, без да съобрази, че тя е получила по наследство ј от имота а другата ј притежава на лично основание.
Въпросът за момент към който се пресмята увеличението е от значение за изхода на спора, но той е разрешен в съответствие с практиката по решение № 481 от 11.01.2011г. по гр.д. № 884/2009г. на Второ гражданско отделение, Решение № 248 от 20.04.2010г. по гр.д. № 4247/2008г. на ІІІг.о. и Решение № 311 от 31.1.03.1992г. по гр.д. № 952/92г. на І г.о. Въззивният съд е установил стойността на увеличението на наследството към момента на откриването му, а не е взел предвид номиналната стойност на заплатените от претендиращия парични средства, които са в неденоминирани лева, както е подходил първоинстанционният съд.
Въпросът дали съдът служебно изследва възнаграден ли е по друг начин сънаследникът, който претендира увеличаване на наследството, не е определящ за изхода на спора. По делото липсват каквито и да било твърдения и не са представени никакви доказателства в тази насока. Именно затова съдът е заключил, че няма данни да е бил възнаграден.
Процесуалният въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, дори и когато препраща към мотивите на първата инстанция не е относим към спора. Въззивният съд, при разрешаване на претенцията по чл.12, ал.2 ЗН, а и изобщо в решението си, не е направил препращане към мотивите на първата инстанция и е изпълнил задължението си да изложи свои решаващи мотиви.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1646 от 20.12.2016г., поправено с решение № 452 от 23.03.2017г., по гр.д. № 2002/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, с която на основание чл. 12, ал.2 ЗН във вр. с чл. 346 ГПК В. И. К. е осъдена да заплати на М. И. В. сумата 17 540,10 лв.
УКАЗВА на жалбоподателката В. И. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 351 /триста петдесет и един/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: