Решение №171 от 22.6.2015 по гр. дело №286/286 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№171

[населено място], 22.06.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2867 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 вр. чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощниците адв. Б. и адв. П., срещу определение № 221 от 26.01.2014г. постановено по ч.гр.д. № 197/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определението от 16.12.2014г. по гр.д. № 20132/2014г. на Софийски градски съд, и вместо това е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявим от З./13 А. Г. ЕИК D. – в несъстоятелност, с предишно фирмено наименование „Е.” Г., със седалище и адрес на управление: „П. щрасе” № 61, 75417, М. – Л., Германия срещу [фирма] за предаване на движими вещи-машини и съоръжения, подробно описани в обстоятелствената част на молбата, на обща стойност 2 526 799.44 лв., чрез налагане на запор върху тях на основание чл. 390, вр. чл. 391, ал. 1, т. 2 и чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК при условията на гаранция в размер на 75 000 лв./седемдесет и пет хиляди лева/, вносими от молителя.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, и се иска отмяната му, тъй като исковата молба е нередовна и неясна, смесват се факти, касаещи иск за собственост, и облигационен иск за предаване на владение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по следните правни въпроси: 1/ Активно легитимиран ли е ищецът, съответно неговия представител, да инициира настоящото производство, доколкото юридическо лице-търговец е в несъстоятелност; на какъв етап се намира производството по несъстоятелност и адвокатът упълномощен ли е от съответния орган на несъстоятелността; 2/ Доколко допуснатото обезпечение е по действително заявения иск или съдът се е произнесъл по непредявен такъв; 3/Кои елементи обхваща силата на пресъдено нещо на решение по иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС; 4/ Може ли да се допусне обезпечение на неясен и противоречив от фактическа страна иск, предвид факта, че преценката за допустимост и вероятна основателност се извършва само на редовна искова молба; 5/ доколко е подходяща наложената обезпечителна мярка запор, която не дава защита срещу евентуално разпореждане с вещите. Жалбоподателят счита, че в обжалваното определение тези въпроси са разрешени в противоречие с определение № 614/27.11.2012 г. по ч.гр.д. № 528/2012 г. на ВКС, I г.о., решение № 347/30.07.2010 г. по гр. дело № 1121/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 128/28.03.2012 г. по гр. дело № 1085/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 128/20.01.2014 г. по ч.т.д. № 60/2014 г. на Пловдивски апелативен съд и определение № 785/09.06.2010г. по ч.г.д. № № 467/2010г. също на Пловдивски апелативен съд.
С писмен отговор ответникът по частната жалба „Е.” Г., с ново фирмено наименование З./13 А. Г. ЕИК D. – в несъстоятелност оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени определението на Софийския градски съд и да допусне обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на движими вещи – машини Софийския апелативен съд е приел, че бъдещият иск е допустим и вероятно основателен. Налице е обезпечителна нужда за молителите, тъй като движимите вещи се намират в държане не на страната по договора за наем, а от трето лице, което очевидно заявява собствени претенции върху тях, без да е ясно на какво правно основание. О. мярка е подходяща, тъй като машините, обект на обезпечението, са собственост на молителя, а ответното дружество [фирма] няма да бъде лишено от възможността да ги ползва. Наложеният запор ще възпрепятства единствено възможността за разпореждане с процесните движими вещи, без да утежнява положението на ответника. Съдът е изтъкнал, че за уважаване на молба за обезпечение на бъдещ иск е достатъчно представените писмени доказателства да съдържат данни, че претендираните от молителите права вероятно съществуват, без да е необходимо в това производство да се провежда пълно и главно доказване на иска. Поради това въззивният съд не е възприел мотивите на първата инстанция за неоснователност на искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск и е допуснал обезпечението чрез налагане на запор върху движимите вещи – машини и съоръжения, намиращи се в държане на ответника.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение намира, следното:
Първият правен въпрос, свързан с активната легитимация на ищеца и представителната власт на подалия молбата за обезпечение, не е изрично обсъден в мотивите на Софийски апелативен съд. Активната легитимация на молителя е установена от приложената Хронологична разпечатка от съда по регистрацията на търговеца – Районен съд Манхайм, от акта за назначаване на синдик от 01.10.2013г. по дело № 3 IE 162/13 на Районен съд в П. и от представеното пълномощно, от които е видно, че в откритото производство по несъстоятелност на ответното дружество „Е.” Г., с ново фирмено наименование З./13 А. Г., ЕИК D., за синдик е назначен Т. Х., а последният е упълномощил адв. Г. да подаде молбата. Горните обстоятелства са достатъчни за преценката на допустимостта на молба, която се извършва в обезпечителното производството.
На второ място касаторът поставя въпроса дали съдът е обезпечил действително заявения иск или друг, непредявен такъв. Въпросът се основава на довод, че искането на молителя е за обезпечаване на бъдещ иск за предаване на владението на движими вещи във връзка с прекратено облигационно правоотношение, а въззивният съд е обезпечил бъдещ иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху тези движими вещи. Липсва съмнение в допустимостта на съдебния акт, което да обуславя допускане на касационно обжалване. Несъмнено е от молбата за обезпечаване, че бъдещият иск е квалифициран от молителя като такъв по чл. 108 ЗС за предаване владението върху движими вещи, които са собственост са ищеца, а ответника ги държи без основание. Изложените фактически обстоятелства в молбата сочат на съществувало и прекратено облигационно правоотношение, но с дружество, различно от ответното. С оглед на това търсената защита е обезпечаване именно на бъдещ иск за собственост и такава е дадена с обжалвания акт.
Следващият правен въпрос за елементите на силата на пресъдено нещо на решение по иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС, е продължение на предходния, но не е разрешен в обжалвания акт и не е определящ за изхода на обезпечителното производство. Извън предмета на спора за допускането на обезпечение е въпроса дали решението по иск по чл. 108 ЗС включва и установяване на правото на собственост, в каквато насока е представена съдебна практика. Поради това въпросът не може да обуслови достъп до касационен контрол.
Четвъртият поставен въпрос изхожда от твърдението, че молбата за обезпечаване касае неясен и противоречив от фактическа страна иск. Въпросът е конкретен и не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Отделно от това, както вече бе изяснено, налице е съответствие между бъдещия иск, за който е поискано обезпечение и този, който е обезпечен от апелативния съд с обжалваното определение. В допълнение следва да се посочи, че преценката на допустимостта и вероятната основателност на предявения иск е винаги конкретна – на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Поради спецификата на всеки отделен случай не съществуват общовалидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете, а подходът е строго индивидуален с оглед обстоятелствата по всяко дело.
На последно място е поставен въпроса доколко е подходяща наложената обезпечителна мярка запор, тъй като тя не дава защита срещу евентуално разпореждане с вещите. Доводите на жалбоподателя почиват на неразбиране на същността и последиците от налагане на обезпечителна мярка „запор на движими вещи”. Мярката е изрично предвидена в закона – чл. 397,ал.1,т.2 ГПК като една от възможните обезпечителни мерки и съгласно чл. 401 ГПК тя произвежда действието, предвидено в чл.451- 453 ГПК, сред които е относителната недействителност на извършено разпореждане със запорираната вещ по отношение на кредитора.
В обобщение на изложеното следва извод, че не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване – разрешаване на посочен от касатора правен въпрос, обуславящ изхода на спора. Несъстоятелни са и твърденията за противоречие в съдебната практика по обезпечаване на исковете във връзка с повдигнатите въпроси. Представените с изложението съдебни актове са постановени при различна фактическа обстановка, която е обусловила съответно и различен правен резултат.
По тези съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 221 от 26.01.2014г. постановено по ч.гр.д. № 197/2015г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top