О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№34
гр. София, 26.01.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3675 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 203 от 08.06.2016г. по гр.д. № 241/2016г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 92 от 15.02.2016г. по гр.д. №2345/2014г. на Хасковски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Р. Й. С. против К. Л. С. иск по чл. 74 ЗС за заплащане на сумата 6272 лв., представляваща Ѕ от сумата, с която се е увеличила стойността на допуснатия до делба между тях недвижим имот с идентификатор 77195.736.32 по кадастралната карта на [населено място], вследствие на извършен ремонт на покрива на жилищната сграда и други подобрения, направени през 2005г.
Касационната жалба е подадена от Р. Й. С. чрез пълномощника адв. В.. Поддържат се съображения за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: когато подобренията в съсобствен имот са извършени не от съсобственика, а от негов родител, следва ли съдът да прецени отношенията между тях и въз основа на това да приеме дали подобренията, макар и извършени от родителя, обуславят неоснователно обогатяване на другия съсобственик; иначе казано: може ли съсобственикът да претендира стойността на подобрения, които не е извършил и финансирал самия той, а са заплатени в негова полза от баща му. К. се позовава на противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г., на ОСГК, т.19, с две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и с друго решение на Хасковски окръжен съд. Наред с това се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК доколкото практика по конкретния въпрос липсва.
Ответникът К. Л. С. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за присъждане стойност на подобрения в съсобствен имот, предявена в рамките на делбено производство. Страните са съсобственици на дворно място с жилищна сграда в [населено място] при равни квоти. По реда на чл. 346 ГПК е предявена претенция от Р. С. за заплащане на сумата 33 087,13лв. увеличена стойност на имота поради извършени подобрения, изразяващи се в ремонт на покрива и други ремонтни дейности, описани в молба, които са извършени през 2005г. Не се спори, че именно Р. С. е във владение на имота. Ответникът по претенцията К. С. я е оспорил като погасена по давност предвид момента на извършване на подобренията; оспорена е и законността на ремонта предвид липсата на строителни книжа. Приетата техническа експертиза сочи, че стойността на подобренията е 32 553,24лв., а пазарната стойност на имота е увеличена с 13 087лв. Представените платежни документи за извършени разходи за ремонта установяват, че сумите са плащани от Й. С. – баща на ищеца Р. С.. Същите обстоятелства относно финансирането на ремонта изнася свидетеля Х. Я., който е извършвал самите ремонтни дейности, както и свидетеля М. С.. Разпитан е като свидетел и Й. С.. Той разказва, че между наследниците е било постигнато съгласие къщата да остане за него и за сина му, поради което правил ремонта като на свой имот. Към 2005г. сина му Р. е бил непълнолетен.
Първоинстанционният съд е уважил иска в размера, установен от вещото лице и съобразно квотите на съделителите. Във въззивната жалба на Л. С. са наведени доводи за погасяване на подобренията по давност и за липса на строителни документи.
В обжалваното решение Хасковски окръжен съд е отхвърлил иска като е приел, че действително са извършени подобренията, увеличаващи стойността на имота; че те не са погасени по давност, но че носител на вземането за подобрения е не ищеца по претенцията Р. С., а неговия баща Й. С., който е извършил подобренията като е поръчвал материалите и е заплащал за направените ремонти. Съдът е посочил, че според житейската логика подобренията са направени от Й. в полза на сина му, но това не дава право на сина да претендира разходи, които самия той не е сторил.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Решаващ за изхода на спора с оглед на изложените от съда мотиви, е въпросът дали съсобственикът може да претендира заплащане на подобрения, които не са финансирани от самия него, а са извършени в негова полза от трето лице – в случая от баща му. Приложената съдебна практика не дава отговор на този конкретен въпрос. С оглед значението на въпроса както за изхода на спора, така и за разрешаването на подобен вид дела, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 08.06.2016г. по гр.д. № 241/2016г. на Хасковски окръжен съд по касационната жалба на Р. Й. С..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 125,44лв. по сметка на Върховния касационен съд, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: