О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№113
С., 12.03.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 658 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Г. Р., гражданин на Русия, чрез пълномощника му адвокат Д. К. против решение № 1695 от 19.10.2015 г., постановено по гр.д. № 2404 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 2684 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 2798/2914 г. на Районен съд-Варна и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от В. Г. Р. против М. Ю. Р. иск за съдебна делба на апартаменти с идентификатор № 10135.2554.497.1.29 и № 10135.2554.497.1.30 и паркоместа с идентификатор № № 10135.2554.497.1.128, № № 10135.2554.497.1.129 и № № 10135.2554.497.1.130 в [населено място], [улица].
М. Ю. Р. е подала чрез пълномощника си адвокат Н. Т. писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Безспорно между страните е, че процесните имоти са придобити от тях на възмездно основание по време брака им. Спорът е уредени ли са имуществените им отношение със сключения на 14.11.2012 г. [населено място] по правилата на българското право брачен договор. Първоинстанционният съд е приел, че брачният договор не е произвел действие, тъй като касае уредба по повод на брак, сключен в Русия между руски граждани. Съгласно чл.79, ал.3 КМЧП имуществените отношения между съпрузите се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношение, т.е. от тяхното общо отечествено право, а в случая страните не са представили споразумение за избор на приложимо право при уредба на имуществените си отношения по повод брака /чл.79, ал.4 КМЧП/, поради което включеният съобразно българското законодателство брачен договор се явява в противоречие със закона.
В. съд служебно е установил съдържанието на чуждото право, по което и към 1995 г. и към 2015 г. е допустимо сключване на брачен договор. Приел е, че по българското и по руското право за действителността брачния договор от гледна точка на неговата форма не се изисква вписване в Агенцията по вписванията или при друг орган, както и че с него съпрузите уреждат имуществените отношения помежду си и по отношение на издръжката на родените от брака деца, свързани с брака, както и с неговото прекратяване, като когато брачния договор се сключва по време на брака, произвежда действие от деня на сключването му или от друга дата, определена в договора. Направил е извод, че сключения между страните брачен договор може да произведе действие, тъй като е действителен независимо, че касае уредба по повод на брак, сключен в Русия между руски граждани и независимо, че страните не са представили пред съда споразумение за избор на приложимо право при уредбата на имуществените си отношения по повод на брака съгласно чл.79, ал.4 КМЧП, подписаният и нотариално заверен брачен договор съобразно българското право се явява приложим при уреждане на имуществените им отношения на територията на Република България и поражда действие. С оглед на този извод е прието, че процесните имоти след прекратяване на брака са станали индивидуална собственост, съобразно начина, който е посочен в брачния договор и искът за делбата им е неоснователен, поради липса на съсобственост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите: 1. Действителен ли е брачен договор, сключен в България, при положение, че общото обичайно местопребиваване на страните е в Русия, където е сключен бракът, двете страни са руски граждани и не са сключили в Русия брачен договор, касаещ всички отношения между съпрузите и 2.Ако този договор е нищожен по какъв начин следва да се уредят имуществените отношения между страните.
Въпросите са обосновани с тезата на касатора, че за действителността на брачния договор съгласно руското право е предвидена формата на нотариален акт. В. съд не е изложил съображения каква е формата за действителност на договора по руското право, което е приел за приложимо и защо приема, че сключения по българското право брачен договор се явява приложим при уреждане отношенията между руски граждани по повод брак, който е сключен и прекратен в Русия. По този въпрос липсва съдебна практика и отговора му е свързан с тълкуване на чл.79, ал.3 и ал.4 КМЧП, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като въпросът се уточнява от съда, както следва: приложим ли е при уреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи, чийто брак е сключен и прекратен в Русия, брачен договор, сключен в Република България по правилата на българското право.
Вторият поставен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като нормата на чл.64, ал.1 КМЧП, според която правото на собственост върху недвижими имоти се урежда от правото на държавата, в която те се намират, е ясна и не се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1695 от 19.10.2015 г., постановено по гр.д. № 2404 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът В. Г. Р. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: