О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 25.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2393 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №84 от 12.01.2015г. по гр.д. № 951/2014г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 151 от 16.12.2013г. по гр.д. № 301/2013г. на Първомайски районен съд за отхвърляне иска за делба на следния недвижим имот: УПИ ІІІ-694 в кв.60 по плана на [населено място], заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки.
Касационната жалба е подадена от ищцата Б. Х. А. чрез пълномощника адв. Р.. Поддържа се неправилност на решението в обжалваната част. Като основание за допускане на касационно обжалване се поставя правния въпрос за допускане на съдебната делба когато наследодателят не притежава документ за собственост върху имота, но са налице други писмени доказателства, които сочат, че той е бил собственик и останалите наследници не оспорват иска за делба.
Ответникът по жалбата Н. П. Д. в писмения си отговор намира, че жалбата не отговаря на изискванията на ГПК, а в изложението липсва ясно поставен правен въпрос.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Предмет на делбата са земеделски земи и урегулиран поземлен имот с жилищна сграда в землището на [населено място], които са останали в наследство от Й. И. Н., починал 2001г. Относно допускането на делбата на земеделските имоти въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Предмет на касационната жалба е отхвърлянето на иска за делба на урегулирания поземлен имот. В исковата молба ищцата Б. А. е посочила единствено, че страните са наследници на Й. Н. и той е притежавал имота, без да изясни какво основание го е придобил. За установяване правото на собственост върху УПИ ІІІ-694 е представена скица, в която е отразено, че имотът е записан на наследници на Й. Н.. В скицата липсват данни за площта на имота. Ответниците по иска И. Х. и Д. Х. са признали иска. Ответникът по иска Н. Д. в писмения си отговор е навел възражение за нередовност на исковата молба, тъй като не са представени документи за собственост, не е посочено правно основание за възникване на съсобствеността и на правото на собственост на наследодателя. Останалите ответници не за представили писмен отговор и не са взели становище по разглеждане на делото. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба поради липса на надлежни писмени доказателства за установяване правото на собственост на наследодателя.
Въззивният съд с определение от 30.06.2014г. е допълнил доклада по чл. 146 ГПК като е указал на страните, че не сочат доказателства, че имотите по исковата молба са принадлежали на наследодателя и е дал възможност за представяне на такива, като например решение на Поземлена комисия, нотариален акт, удостоверение от общината на чие име се водят УПИ и сградата, и др. В изпълнение на указанията е представена служебна бележка от Кметството на [населено място], според която имотът се владее по разписен лист повече от десет години. С решението си въззивният съд е допуснал делбата на земеделските имоти и е отхвърлил иска относно урегулирания имот и сградата като е приел, че въпреки дадените указания не са ангажирани доказателства за собствеността на този имот. Изтъкнал е, че представената служебна бележка от кметството, според която имотът се владее повече от десет години е недостатъчна, тъй като не е удостоверено кой владее имота и на чие име е записан имота в разписния лист.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Като основание за допускане на касационно обжалване се поставя правния въпрос за допускане на съдебната делба когато наследодателят не притежава документ за собственост върху имота, но са налице други писмени доказателства, които сочат, че той е собственик и останалите наследници не оспорват иска за делба. Приложена е съдебна практика, която се явява неотносима, защото не разрешава посочените въпроси – Решение №58 от 14.03.2012г. по гр.д. № 678/23010г. на ІІг.о. е по иск за собственост; определение № 606 от 10.07.2009г. по гр.д. № 389/2009г. на ІІг.о. е по чл. 288 ГПК и не представлява съдебна практика; определение № 197 от 25.05.2011г. по ч.гр.д. № 546/2011г. на ІІг.о. е по чл. 274, ал.3 ГПК, но с него не е допуснато касационно обжалване на определение за прекратяване на производството по отрицателен установителен иск за собственост.
Същевременно, настоящият състав счита, че следва да допусне служебно касационно обжалване на решението за проверка на неговата допустимост като постановено по нередовна искова молба, а именно искова молба, в която не е посочено на какво основание наследодателят е придобил собствеността върху имота. Посоченото правомощие е изрично установено в Тълкувателно решение от 19.02.2010г. по тълк.д. № 182009г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №84 от 12.01.2015г. по гр.д. № 951/2014г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на Б. Х. А..
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: