О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№90
София, 28.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова т.д. № 60343 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. В. чрез пълномощника й адвокат Я. Я. против решение 153 от 13.06.2016 г., постановено по т.д. 203 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-В., с което отменено решение № 43/15.01.2016 г. по т.д. № 749/2015 г. на Окръжен съд-Варна и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от Е. С. В. против [фирма], [населено място] /правоприемник чрез вливане на [фирма]/ искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ-отм. за сумата 27 100 лв. обезщетение за неимуществени вреди /болки, страдания и психически стрес/ и за сумата 101.55 лв. обезщетение за имуществени вреди /разходи за медикаментозно лечение/, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 7.05.2014 г., причинено виновно от И. В. А. при управление на автобус за обществен превоз марка „И.“, рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху тази сума.
[фирма], [населено място] е подало писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1, изр.второ ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Варненският апелативен съд е констатирал, че спорен пред въззивна инстанция е оспорен механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на автобуса А. за настъпването му и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата В.. Изложил е съображения, че в тежест на ищеца е да установи, при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, настъпването на произшествието, неговия механизъм и противоправното поведение на водача на автобус с рег. [рег.номер на МПС] . Представеният по делото констативен протокол за ПТП № 1560 от 05.06.2014г. е съставен съобразно изискванията на чл.3 ал.1 от НАРЕДБА № Iз – 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд в образеца по приложение № 1 от Наредбата при посещение на мястото на описаното в него пътно-транспортно произшествие, от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Същият е оспорен от ответника за посочените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП с твърдения, че съставилото го длъжностно лице не е очевидец на ПТП и обстоятелствата, обективирани в тази част на протокола, не са възприети непосредствено от него. В. съд е приел, че законната доказателствена сила на документа обхваща както лично възприетите факти от издателя на официалния документ – съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, така и мястото и датата на съставяне на документа, а по аргумент от текста на чл.125, т.1 предл.второ ЗДвП фактът на съставянето на въпросния протокол имплицитно предпоставя, че при описаното в него произшествие е имало ранен човек и затова с материална доказателствена сила, обвързваща решаващия съд, се ползва именно тази част на същия официален свидетелстващ документ. С материална доказателствена сила се ползва и констатираното положение на участниците в пътно-транспортното произшествие, заварено от длъжностното лице на мястото на произшествието и отразено в съставената от него схема на произшествието. Когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, поради което и в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на делинквента.
Съдът е счел, че доказателства, установяващи механизма на ПТП не са ангажирани – актовете на досъдебното производство, макар и да са официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, не представляват доказателство за механизма на пътно – транспортното произшествие и за поведението на участниците в него, а отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Тъй като съдебно-автотехническата експертиза е основана на протокола за ПТП и документите по досъдебното производство /които не представляват допустими писмени документи, въз основа на които съдът да изгради своите изводи досежно механизма на твърдяното от ищцата в исковата молба произшествие/ съдът не е възприел експертното заключение в частта и досежно механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Събраните по делото гласни доказателства са преки и непосредствени, но от момента на престоя на пострадалата в лечебното заведение и за болките и неудобствата, които е преживяла в резултат на травмите, а абонаментната карта за пътуване по линия № 148, валидна към датата на произшествието не е достатъчно доказателство, установяваща, че на 07.05.2014 г. В. е пътувала в спрелия аварийно автобус. От писменото доказателство, находящо се в досъдебното производство – разпечатка на движението автобуса в района на мястото на произшествието от G. устройството на автобуса и направеният въз основа на него извод от експерта в приетата по делото експертиза се установява единствено екстремно спиране, но при липсата на доказателства събрани по делото за пътуването на ищцата в автобуса, не може да се обоснове извод за доказан механизъм на ПТП. Варненският апелативен съд е приел, че допустими доказателства за установяване на твърдяния механизъм на ПТП, а именно показания на свидетели на пътуването на В. в автобуса или свидетел на слизането й, не са ангажирани от ищцата, въпреки правилно разпределената от първоинстанционния съд на ищцата доказателствена тежест.
К. Е. В. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
– констативният протокол за ПТП с пострадали лица, съставен съобразно изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия, ползва ли се с материална доказателствена сила относно: удостоверените в него участници в ПТП, дата на ПТП и място на ПТП, при положение че в същия е отразено, че ПТП е посетено от длъжностното лице, съставило протокола.
– задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото поотделно и тяхната взаимна връзка, както и доводите и възраженията на страните.
– дължи ли въззивният съд даване на указания на ищеца относно възможността за предприемане на нови процесуални действия за изпълнение на указанията в доклада по чл.146 ГПК при положение, че приема за негодни и не кредитира събраните от ищеца пред първа инстанция доказателства в изпълнение на указанията по чл.146 ГПК, които са били кредитирани от първоинстанционния съд.
За удостоверяване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е приложила решение № 211 от 14.12.2015 г. по т.д. № 2782/2014 г. на I г.о. на ВКС, което обаче се явява неотносимо, доколкото дава тълкуване, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, съставлява доказателства за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия, включително и досежно наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, номера й и срока за валидност, а мотивите в атакуваното решение са, че протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП що съставителя му не е свидетел на ПТП. Този извод на въззивния съд противоречи на служебно известната на настоящия състав практика на ВКС /напр. решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о./, според която официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ и оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят механизма на ПТП.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по третия поставен въпрос с оглед извода на въззивния съд, че ищцата изобщо не е ангажирала годни доказателствени средства /а именно свидетелски показания на очевидци/ за установяване механизма на ПТП с цел тълкуване нормата на чл.266 ГПК, какви са задълженията на въззивния съд и допустимо ли е в подобна хипотеза ангажиране на нови доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 153 от 13.06.2016 г., постановено по т.д. 203 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-В..
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса с разпореждане № 15 от 5.05.2015 г. по т.д. № 749/2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: