О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№471
[населено място], 23.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6373 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № ІІ-68 от 04.07.2014г. по гр.д. № 643/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 227 от 31.01.2014 г. на Бургаски районен съд по гр.д. № 5455/2013г. за допускане на съдебна делба между С. С. Р., Д. Д. Р. и И. Д. Р. на поземлен имот – УПИ ІХ-502 в кв. 44 по плана на кв. В., [населено място], с площ 270 кв.м., при квоти: 320/560 ид.ч. за С. Р. и 240/560 ид.ч. за Д. и И. Р. в условията на съпружеска имуществена общност.
Касационната жалба е подадена от Д. Д. Р. и И. Д. Р. чрез пълномощника адв. И.. Като общо основание за достъп до касационен контрол са формулирани четири правни въпроса, спрямо които се поддържат допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Ответницата С. Р. в писмения си отговор излага съображения за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Относно съсобствеността върху делбения имот е установено следното: Ищцата С. Р. е наследник на своя баща С. И. Б., починал 1967г. и на своята сестра П. С. Б., починала 1988г. През 1964г. с констативен нотариален акт наследодателят е признат за собственик по наследство и давност на дворно място в [населено място] /предишно наименование на [населено място], сега кв. В./ с площ 1078 кв.м., съставляващо парцел ІХ в кв.13, урегулиран от 1024 кв.м. с построената в него паянтова къща и навес. С нотариален акт, съставен същия ден, наследодателят е признат за собственик по регулация на място с площ 46 кв.м. През 1974г. вследствие на извършена делба между наследниците на С. Б. – С. Р. и П. Б. всяка от тях се е снабдила с констативен нотариален акт както следва : първата за парцел VІ-232 в кв.19 с площ 560 кв.м., а втората за парцел VІІ-232 с площ 570 кв.м. През 1977г. С. Р. е продала на П. и С. Х. дворно място от 240 кв.м., съставляващо 240/560 ид.ч. от парцел VІ-232 в кв.19, с построената в него жилищна сграда и навес. От своя страна купувачите Х. са дарили през 1991г. на Ж. М. С. имота, описан като дворно място от 240 кв.м., съставляващо парцел ІХ-502 в кв.44 с площ 280 кв.м., с неуредени сметки по регулация През 1995г. Ж. С. е прехвърлила този имот на дъщеря си Д. Р. /ответник по иска/ срещу задължение за издръжка и гледане. Сделката е сключена по време на брака на приобретателката с И. Р.. Двамата съпрузи са признати през 2009г. за собственици по давност върху 30 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ 270 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-502 в кв.44.
Установено е също така, че ищцата С. Р. през 1996г. е дарила на дъщеря си С. Х. Б. два имота : парцел Х-503 в кв.44 с площ 344 кв.м., идентичен с бивш парцел VІ-232 в кв.19, както и парцел ХІ-501 в кв.44, идентичен с парцел VІІ-232 в кв.19 по отменения план на селото.
Приетата техническа експертиза сочи, че първия кадастрален и регулационен план на селото е от 1951г. и имот № 87, записан в разписния лист към кадастралния план на името на С. Б., е с площ 2398 кв.м., като за него са отредени три парцела ХІ, Х и ІХ в кв.13. През 1964г. с промяна на регулационния план трите парцела са слети в един и от тях са образувани два нови – ІХ-87 с площ 1124 кв.м. и Х-87 с площ 1104,5 кв.м., като към първия парцел са придадени 46 кв.м. по регулация. При действието на следващия регулационен план от 1973г. бившият парцел ІХ е разделен на два новообразувани парцела – VІ-232 /за него с нотариален акт се е снабдила С. Р./и VІІ-232 /за него с нотариален акт е призната собствеността на П. Б./, като процесните 270 кв.м. попадат и в двата парцела. Понастоящем действа регулационен план от 1990г., според който парцел VІ-232 по отменения план е разделен на два парцела – ІХ-502 и Х-503, а парцел VІІ-232 е преобразуван в парцел ХІ-501 всички в кв. 44.
За да счете, че е налице съсобственост и да допусне делбата, съдът е приел, че при извършване на сделката с нотариален акт № 182 от 17.10.1977г., с която С. Р. продава на П. и С. Х. 240/560 ид.ч. от парцел VІ-232, е възникнала съсобственост при квоти: 240/560ид.ч. за купувачите и 320/560 ид.ч. за продавачката. По силата на регулационния план от 1990г. от този парцел са образувани два отделни парцела: ІХ-502 с площ 270 кв.м., който е обект на делбата и Х-503 с площ 344 кв.м., който С. Р. през 1996г. е дарила на дъщеря си С. Х. Б.. Съдът е изтъкнал, че създадената съсобственост чрез продажбата на идеална част от имота продължава да съществува и при действието на новия регулационен план, разделящ този имот на два парцела, така че новообразуваните парцели са съсобствени при същите квоти. По отношение на сделката от 1991г., с която С. и П. Х. прехвърлят парцел ІХ-502 съдът е приел, че тя има действие само за 240/560 ид.ч. от имота, каквато е квотата на прехвърлителите. По същите съображения и ответниците по иска /сега касатори/ са придобили с договора за издръжка и гледане, сключен 1995г., само 240/560 ид.ч. от имота.
По възражението на ответниците по иска за придобиване на делбения имот по давност съдът е намерил, че събраните гласни доказателства установяват наличието на ограда между двата имота, но не изясняват кога е поставена тя, при което не може да се направи извод за явно, открито и необезпокоявано владение Съдът е счел за неподкрепени с доказателства твърденията, че ответниците и техните праводатели са ползвали имота целогодишно, прибирали са реколтата, отглеждали са животни. Поради това в крайна сметка съдът е приел, че дори и да е упражнявано владение не е установено откога датира това състояние и дали е изтекъл срока по чл. 79, ал.1 ЗС.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. поставят четири правни въпроса, които според тях са решаващи за формиране волята на съда и изхода на спора.
1/ последващото отнемане на фактическата власт от трето, неучастващо в производството лице, влияе ли върху направеното по-рано възражение за придобивна давност от ищеца спрямо ответника по делото. Въпросът е свързан с наведени от ищцата в исковата молба твърдения, че касаторите не владеят имота изцяло, тъй като част от него е завзета и фактически придадена към съседния УПИ ХІ-501, собственост на трето лице /дъщерята на ищцата/. Този въпрос не е разрешен от съда в обжалвания акт, решаващите мотивите на съда не са свързани с тези твърдения, поради което липсва общото основание за достъп до касационен контрол.
2/ кои фактически действия могат да бъдат отнесени като такива, изключващи владението на останалите съсобственици при съсобственост, която не произтича от наследяване. По този въпрос се поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. но ОСГК на ВКС. В мотивите на обжалваното решение съдът е цитирал тълкувателното решение относно приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС спрямо съсобственост, възникнала на основание, различно от наследяването и е приел, че в случая не е установено владението на касаторите и техните праводатели да е било явно, открито и необезпокоявано, така че да изключва владението на другия съсобственик. Изводите му са в противоречие с изложените в тълкувателния акт съображения относно разграничителния критерий на упражняваното владение според правното основание/начина на започване/ на владението. Според даденото тълкуване когато правото на собственост се прехвърля по производен начин, без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя, то последният става съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. Затова, от съществено значение при всеки конкретен спор е дали има съсобственост и съвладение, или има един единствен владелец на целия съсобствен имот.
В обжалваното решение въззивният съд не е извършил такова разграничение на упражняваното от касаторите и от праводателите им, владение с оглед основанието за неговото започване – договора за продажба от 1991г. и договора за издръжка и гледане от 1995г., които се отнасят за целия УПИ ІХ-502, а не за част от него. Налице е противоречие с тълкувателния акт по въпроса дали прехвърлянето на собствеността върху целия имот, извършено от съсобственик и предаденото въз основа на това прехвърляне владение, изключва владението на другия съсобственик. Следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
3/ ако съдът при изготвяне на решението достигне до извод, че не са изяснени фактически обстоятелства от съществено значение за делото и не са дадени указания по чл. 140 ГПК, следва ли да отмени определението за приключване на съдебното дирене и да даде указания на страната, която носи доказателствена тежест за съответния факт. Въпросът се поставя по повод изводите на съда, че не е доказано кога е изградена оградата между двата имота, съотв. началния момент на придобивната давност. Извършено е позоваване на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС /без конкретизиране на някой от разрешените в него множество въпроси/. По мнение на настоящия състав отношение към разрешения от Бургаски окръжен съд правен спор имат т.2 и 3 от тълкувателния акт. Според т.2 въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, а само при наличие на оплаквания в жалбата, които бъдат намерени за основателни, съдът следва да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които не са били ангажирани в първата инстанция поради неточности и пропуски в доклада. В случая липсва оплакване за такова нарушение на първата инстанция, а и нарушение на правилата относно доклада би било налице при неправилно разпределение на доказателствената тежест, а не при извод за недоказаност на определени правнорелевантни обстоятелства, какъвто е направен в обжалваното решение. Според т.3 от тълкувателното решение въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В настоящия случай също липсва такова оплакване и служебно събиране на доказателства /неясно какви/ за изясняване на спора, не може да се допуска.
4/ има ли вещноправно действие разделянето на един имот на два отделни имота съгласно влязъл в сила и приложен регулационен план. Поддържа се противоречие на съдебния акт с Тълкувателно решение № 3/1993г. на ОСГК на ВС. Същото е посветено на въпросите за прилагането на дворищнорегулационния план по отношение на придаваеми части от един имот към съседен имот съгласно чл. 110, ал.1 З. /отм./. Доколкото в настоящия случай не стои въпроса за придаваеми места, а за собственост върху имот, който по силата на регулационния план е разделен на два отделни парцела, то разрешенията в тълкувателния акт са пряко неприложими.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне по втория поставен въпрос, така както е конкретизиран от съда по-горе.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-68 от 04.07.2014г. по гр.д. № 643/2014г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на Д. Д. Р. и И. Д. Р..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 лв., като при неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: