О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№418
гр. София, 23.11.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т.д. № 60109 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 92 от 15.03.2016г. постановено по т.д. № 265 /2015г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е отменено решение № 115 от 24.11.2014г. по т.д. № 13/2014г. на Хасковски окръжен съд и вместо това е отхвърлен предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], против К. Х. К. и Х. К. К. иск за установяване съществуването на вземането по издадената по ч.гр.д. № 1660/2013г. на Димитровградски районен съд заповед за изпълнение, произтичащо от запис на заповед от 13.06.2013г. за сумата 245 185,92лв., издадена от И. П. К. и авалирана от К. Х. К. и Х. К. К. .
Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма] чрез пълномощника адв. Н. и съдържа оплаквания за необоснованост и съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на неправилен акт. В приложеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се визира разрешаване на процесуални въпроси в отклонение от практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: 1/ допустимо ли е в производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на частен документ /автентичността на подписи/ да се събират всякакви доказателства, включително свидетелски показания; 2/може ли съдът едва с решението си да посочва съществен за спора въпрос; 3/ може ли вещите лица от графологична експертиза да излизат извън поставената задача като снемат сравнителен материал и изследват подписа на лице, което не е положило нито експерименталния подпис, нито изследваните образци; 4/ могат ли вещите лица при изследване на авторството на документ да изключват определен сравнителен материал, без той да е оспорен от страните; 5/ какви са последиците, ако пред въззивния съд се съберат данни, че възраженията против заповедта за изпълнение не са подписани от лицата, посочени за техни автори.
Ответниците по касационната жалба К. Х. К. и Х. К. К. са представили писмен отговор чрез пълномощниците си адв. Т. и адв. И.. Оспорват наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по чл. 422 ГПК. По ч.гр.д. № 1660/2013г. на Димитровградски районен съд е издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед по искане на [фирма] солидарно срещу И. П. К. в качеството й на длъжник и срещу К. Х. К. и Х. К. К. в качеството им на поръчители /авалисти/ на задължението, възлизащо на 245 182,92 лв. Съдът е приел, че записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 535 ТЗ и е редовен от външна страна. Разгледано е наведеното от ответниците възражение за наличие на каузално правоотношение по неформален договор за доставка на торове и след обсъждане на доказателствата е установено, че към 26.11.2013г. общият размер на вземанията по обезпечените със записа на заповед каузални отношения е 232 276,62лв. По отношение отговорността на двамата авалисти спорът е съсредоточен върху заявеното от тях оспорване на подписите им като поръчители върху записа на заповед. Приети са една единична и три тройни графологични експертизи. Те са работили с идентичен сравнителен материал и само тройната експертиза в първата инстанция дава заключение, че подписите са положени от Х. и К. К.. Последната експертиза изключва част от документите, представляващи сравнителен материал, като счита, че подписите върху тези документи не са изпълнени съответно от Х. и К. К.. Поради възникнали съмнения експертите са снели сравнителен материал от ответницата И. К. и заключават, че подписите върху оспорената запис на заповед и върху изключения сравнителен материал вероятно са положени от нея. По този начин експертизата дава обяснение за причините, поради които експертите от първата тройна експертиза са достигнали до различни изводи – те са приели безрезервно сравнителния материал. Събраните свидетелски показания относно полагане на подписите от двамата авалисти, решаващият съд е намерил за недопустими, тъй като е счел, че е изправен пред забраната на чл. 164, ал.1,т.1 ГПК. В резултат на това, поради успешно проведено оспорване на истинността на подписите на авалистите, е постановено обжалваното решение за отхвърляне на иска спрямо тях.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Правният въпрос относно допустимостта да бъдат събирани свидетелски показания в производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на документ е от значение за изхода на спора и е решен в отклонение от практиката по приложените Решение №57 от 16.04.2013г. по гр.д. № 871/2012г. на ІІІг.о., Решение № 254 от 14.07.2011г. по гр.д. № 569/2010г. на ІVг.о., Решение № 75 от 31.03.2014г. по гр.д. № 5152/2013г. на ІІг.о., според която проверката за автентичността на оспорения подпис съдът извършва чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица /чл. 194, ал.1 ГПК/, без да е обвързан от заключението на графологическата експертиза, която следва да бъде ценена наред с всички доказателства по делото. Предвид горното касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Вторият въпрос е формулиран твърде общо, но е свързан с оплакванията в жалбата, че решаващите съображения за възприемане на последната тройна графологична експертиза се базират на изразеното от вещите лица предположение, че подписите са положени от друго лице, което е издателя на записа на заповед, а такива твърдения по време на процеса никоя от страните не е навеждала и те не са били предмет на обсъждане. Третият и четвъртият от въпросите касаят сравнителния материал, въз основа на който градят изводите си вещите лица и обема на извършваното от тях изследване в рамките на поставената задача. Спрямо тях не са обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване, но доколкото имат значение за правилността на постановения съдебен акт, ще бъдат разгледани при произнасянето по съществото на спора.
Последният въпрос не е повдиган пред въззивния съд, не е разгледан от него и не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 15.03.2016г. постановено по т.д. № 265/2015г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната от [фирма] част по отношение на ответниците К. Х. К. и Х. К. К..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд за разглеждане на касационната жалба в размер на 2606/две хиляди шестстотин и шест/ лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: