О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№509
Гр. София, 11.12.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 2189 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение № 48 от 15.02.2017 г. по в. гр. д. № 711/16 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 488 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 97/16 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. М. К. срещу касатора иск с правна квалификация чл.109 ЗС, вместо което е постановено уважаване на същия чрез осъждане на ответника да предприеме необходимите действия за водоподаване и ползване на ВиК услуги от ищеца в имот, находящ се в [населено място], [улица], сграда с идентификатор № 10447.503.281.4, с предназначение „Сграда за търговия“, представляваща обособен търговски обект – Магазин за плодове и зеленчуци и плодов бар, изразяващи се в отстраняване на пречките за доставка на питейна вода до сочения имот и възстановяване на водоподаването към него. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният негаторен иск бъде отхвърлен със законните последици.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани материалноправни въпроси, за които се поддържа, че са от обуславящо значение за изхода на спора и по които произнасянето на касационнта инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:
1. „При наличие на застроен по времето на единната държавна социалистическа собственост поземлен имот, с принадлежало на държавата право на собственост върху постройките и земята и с предоставено право на стопанисване на съответни държавни предприятия, за и в които е била изградена при действието на Наредба № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационни системи от 1987 г., вътрешна водоснабдителна мрежа, чийто елемент е прокарано водопроводно отклонение, чрез което тя е присъединена към уличната водопреносна система, с общ водомер за всички водоснабдени постройки, и ако след това поради приложението на реституционен закон или ЗППДОбП, настъпи промяна в този единен режим на публична собственост, изразена в това, че правото на собственост върху поземления имот и сградите бъде придобито от търговско дружество, а по-късно и върху само една от тях – от друг субект на частното право и за който поземления имот става чужд, и преди придобиването на собствеността върху тази сграда по някаква причина е било физически прекъснато водозахранването й от вътрешната водоснабдителна мрежа, необходимо ли е, за да бъде възстановено то, при отправено такова искане да оператора на ВиК услуги от новия собственик, да бъдат спазени и изпълнени изискванията за присъединяване, предвидени с нормите на чл. 12, чл. 13, чл. 15, ал. 1, ал. 2, във р. с чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, във вр. с чл. 193 ЗУТ, чл. 112 ЗВ – /сключване на договор за учредяване на сервитутно право на водопрекарване между собственика на поземления имот и собственика на сградата/ или тези норми се отнасят само до новоизградени обекти или такива, за които до момента не е била законосъобразно създадена никаква технически присъединителна възможност за водоснабдяването им;“ и
2 . „Ако е правно допустимо да се избегне нормативно уредената процедура по присъединяване към вътрешната водопроводна мрежа и вместо нея се приложи съществуваща втора възможност да бъде фактически възстановено водоподаването до сградата, посредством направа на второ водопроводно отклонение, чрез което тя да бъде пряко свързана с уличната водопроводна мрежа, то тази възможност съобразена ли би била с нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации и въобще тези норми относими ли са към конкретния случай.“
Ответникът по касационната жалба- И. М. К. е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да уважи предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът И. М. К. е собственик на недвижим имот, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], сграда с идентификатор 10447.503.281.4, разположена в ПИ с идентификатор № 10447.503.281. Ищецът е подал до касатора Заявление за откриване на партида вх. № О-Обс -268/18.09.2013 г. Ответното дружество е извършило в полза на ищеца услугата смяна с нов водомер, като в Акт № [ЕГН]/20.09.2013 г. за демонтаж и монтаж на водомер, е посочена причина за извършените действия – нов за партида, като демонтираният водомер е с вид – вторичен, респ. монтираният водомер също е вторичен по вид. Същевременно ответното дружество е отказало на ищеца водоподаване до собствения му имот и същият не е водоснабден. Ищецът е подал жалба вх.№Ж-90/07.10.2013г. до управителя на ответното дружество във връзка с липсващото водоподаване като в отговор ответникът го е уведомил, че собственият му търговски обект се намира в ПИ на Общински пазар и следва да бъде водоснабден от вътрешната им водопроводна мрежа след общия водомер, съгласно чл. 20 ал. 1 от Наредба № 4/2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, както и че за имота на Общински пазар е заведена партида и е абонат на „ВиК Й.“ [населено място], а обектите вътре в имота не са абонати на дружеството и тяхното водоснабдяване се решава от собственика на парцела – Общински пазар. Прието е, че съгласно заключението на съдебно- техническа експертиза водопреносната мрежа в имота на ищеца се състои от водомерна шахта в сградата с монтиран в нея водомер и сградна ВиК инсталация и прибори. Водопреносната мрежа до имота на ищеца /площадкова водопроводна мрежа/ е изпълнена преди построяването на процесната сграда. Поземленият имот е водоснабден чрез вододснабдителната система на [населено място], като е изпълнено водопроводно отклонение от уличния водопровод и водомерен възел, монтиран в шахтата на тротоара на булеварда, непосредствено до границата с площадковата водопроводна мрежа на имота, чрез която са водоснабдени отделните обекти на площадката, ползвани от собственика или негови наематели. За разпределяне и заплащане на общата ползвана вода са монтирани отделни водомери за всеки позвател, които не се изискват от нормативната документация и нямат открита партида в експлоатационното предприятие. От такъв вид е и водомерът, монтиран в процесната сграда, до момента, когато е извършена първата продажба на същата – 30.05.1997г. В заключението е обобщено, че до сградата на ищеца съществуват водопреносна и канализационна площадкови мрежи и обектът е бил свързан с тях още при неговото изграждане като при тяхното наличие, прокарването на нови ВиК водопроводи в имота на ОП [фирма], [населено място], е икономически нецелесъобразно, но възможно. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е формирал правни изводи, че ищецът има качеството на потребител на ВиК услуга, с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от НАРЕДБА № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, действала към момента на придобиване на процесния имот – 2013г., според която потребители на ВиК услугите, за имот изграден в терен собственост на трето лице, са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Съгласно чл. 11, ал. 4 от наредбата при сгради – етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части. Изложени са мотиви, че при изгражденето на водопреносната инсталация в поземления имот и при изграждането на спорната сграда, са спазени законовите изисквания. Същото е станало при действието на НАРЕДБА № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационните системи от 1987 г. и съгласно чл. 4 от наредбата ползването на вода от водопроводните мрежи се осъществява чрез водопроводни отклонения, подаващи вода от уличните водопроводи към площадковите водопроводни мрежи на промишлени и други предприятия, сградните инсталации, както и към обществени чешми. Разпоредбата на чл. 5 от същата урежда реда, по който се присъединяват нови обекти към водопроводната мрежа, а именно с разрешение на СП „В и К“, издадено по писмено искане на социалистическите организации или собствениците на имоти. Прието е, че действащите към момента на придобиване от ищеца на процесната сграда, нормативни правила – НАРЕДБА № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респ. чл. 193 от ЗУТ или разпоредбите на чл. 112 от Закона за водите, касаят присъединяването само на нови обекти към водопроводната мрежа или такива, които до момента не са били водоснабдени. Въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че отказът на ответното дружество да водоснабдява имота на ищеца, му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем и е уважил предявения негаторен иск.
При така формираните от въззивния съд фактически и правни изводи, поставени в основата на обжалваното решение, искането за допускане на касационното му обжалване се явява основателно.
Допускането на касацията е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая са налице. Материалноправният въпрос, който обуславя изхода на делото и който е поставен в основата на обжалваното въззивно решение, уточнен и конкретизиран съобразно постановките на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК, по същество се отнася до преценката за приложимост на разпоредбите на НАРЕДБА № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при откриване на индивидуална партида за присъединяване към водоснабдителната мрежа на обект в сграда с изградена водопреносна инсталация преди влизане в сила на наредбата. Доколкото по този въпрос не е налице практика на Върховния касационен съд, касационното обжалване следва да се допусне предвид необходимостта чрез произнасянето на касационната инстанция да се осигури развитието на правото по смисъла чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 40 лв.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 48 от 15.02.2017 г. по в. гр. д. № 711/16 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба на [фирма], [населено място].
УКАЗВА на касатора, че на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в 1-седмичен срок от съобщението следва да представи доказателство за заплатена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: