О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№388
София, 31.10.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова т.д. № 53125 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат Д. Р. против решение № 1405 от 30.06.2015 г., постановено по гр.д. № 703 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и постановяване на ново решение и след частично потвърждаване на решение от 27.11.2014 г. по гр.д. № 10872/2013 г. на Софийски градски съд ЗАД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Ж. И. С. разликата над сумата 63 000 лв. до сумата 105 000 лв. и на Д. С. С. разликата над сумата 70 000 лв. до сумата 115 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на смъртта на наследодателя им С. И. С. при ПТП на 7.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 7.03.2012 г. до окончателното изплащане.
Ж. И. С. и Д. С. С. са подали писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат А. Т., в който оспорват наличието на основание за допускана на касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Доводите на касатора касаят произнасянето на въззивния съд по внъзражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Софийски апелативен съд е приел, че събраните по делото доказателства подкрепят изводите на първата инстанция, че ищецът като пътник на предната дясна седалка на автомобила не е бил с поставен предпазен колан и с това е нарушил задължението си, предвидено в ЗДвП. Отчел е заключението на комплексната съдебна медико-автотехническа експертиза, че при поставен предпазен колан не биха се получили увреждания в няколко анатомични области /череп, гърди, крайници/, при какъвто и да е механизъм на произшествието и е изключено изпадане на тялото извън автомобилното купе. Поведението на пострадалия преди настъпване на произшествието е противоправно /в неизпълнение на вменени изисквания в ЗДвП за ползване на предпазен колан/, което обаче не е достатъчно да обоснове само по себе си наличието принос по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД. За целта е нужно да се установи пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и реализираното увреждане /в този смисъл са и разясненията в ППВС № 17/18.11.1963 г./, каквато би била налице, ако при правилно поставен предпазен колан би могло да се избегне вредоносния резултат или да се намалят по обем вредоносните последици. Въз основа на допълнителните пояснения при разпита на експертите в с.з. на 30.05.2014 г не би могло да се направи такъв извод, напротив в показанията си в.л. Б. /травматолог/ не изключва настъпването на летален изход дори и при поставен предпазен колан, тъй като автомобилът е бил „премазан” от дясно на ляво с полягане на цялата дясна половина, където се е намирал пострадалия /пътник на предна дясна седалка/ затова със сигурност е щял да получи тежки по-характер увреждания, които по-всяка вероятност биха причинили смърт.
Съдът е счел, че от тези констатации на експертизата не може да се направи категоричен извод поведението на пострадалия /било то и противоправно/ обективно да е способствало за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, за да се обоснове наличието на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
К. е поставил следните правни въпроси, по част от които поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по други – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
– следва ли съдът да постанови решение, кредитирайки теоретични, вероятностни и некатегорични обяснения на едно от вещите лица /член на комплексната експертиза/, игнорирайки заключението на приетата комплексна медико-автотехническа експертиза, изцяло поддържана от същото вещо лице при приемането й, приета от съда и неоспорена от страните
– как следва съдът да прецени поведението на пострадалия, за да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД
– налице ли е съпричиняване, ако увреденият е допринесъл за получаване на уврежданията, вследствие на които е починал
– следва ли съдът да откаже да приложи нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД за това, че не е изследван въпрос за хипотетично, неосъществено поведение на пострадалия /поставен предпазен колан/, въпреки че в процеса е доказано, че именно при установено фактическо поведение /непоставен предпазен колан/ и свободно движение на тялото в купето и извън него са получени уврежданията, довели до летален изход.
П. въпрос е обоснован с тезата на касатора, че въззивното решение е необосновано като се основава на грешки във фактическите констатации в резултат на неправилно възприятие на фактите към норми от неюридически характер – на логиката, практиката и науката. Тези доводи за необоснованост на изводите на съда обаче могат да бъдат разгледани едва при постановяване на касационното решение при преценка наличието на касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, но не и в производство по чл.288 ГПК.
Същевременно по поставения въпрос е налице практика на ВКС, на която произнасянето на въззивния съд съответства – с решение № 169/2.10.2013 г. по т.д. № 1643/2013 г., II т.о. е възприето тълкуването по решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., II т.о., решение № 59/10.06.2011 г. по т.д. № 286/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г., II т.о., че само обстоятелството че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без да ползва предпазен колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан, като ответникът следва да докаже при условие на пълно главно доказване приноса на пострадалия за настъпване на резултата и не би могло този принос да се отчита от съда въз основа на предположения.
Посочената практика на ВКС дава отговор и на останалите три въпроса, с оглед на което следва да се приеме, че липсва основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на Ж. И. С. и на Д. С. С. направените по повод касационната жалба разноски в размер на по 5000.00 лв. за всеки, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. Т. по приложените към отговора два договора за правна защита и съдействие от 12.10.2015 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 1405 от 30.06.2015 г., постановено по гр.д. № 703 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Т.“, пл.“П.“ № 5 да заплати на Ж. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес]0, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. Т. разноски по повод касационната жалба в размер на 5000.00 /петхиляди/ лева.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Т.“, пл.“П.“ № 5 да заплати Д. С. С., ЕГН [ЕГН], чрез законния му представител Ж. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес]0, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. Т. разноски по повод касационната жалба в размер на 5000.00 /петхиляди/ лева.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: