О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№452
гр. София, 08.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1140 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7734 от 25.10.2016г. по гр.д. № 15 739/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.07.2015г. по гр.д. № 55017/2012г. на Софийски районен съд, 72 състав, за допускане на съдебна делба на апартамент в [населено място] на [улица], вх.Б, ет.3, а именно апартамент № 22, с площ 88,65 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня, баня, тоалетна, предверие и тераси, заедно с принадлежащото му мазе, таван и идеални части от общите части на сградата, между съделители Н. Б. К. с квота 445 000/591 561,20 ид.ч. и Р. Г. С. с квота 146 561,20/591 561,20 ид.ч.
Касационната жалба е подадена от Р. Г. С. чрез пълномощника адв.М.. Поддържа се, че в решението липсват самостоятелни мотиви и не е отговорено на наведените възражения за наличие на влязло в сила решение, с което е признато, че жалбоподателката е изключителен собственик на имота и за нищожност на решението на Върховния касационен съд, ІV г.о. по гр.д. № 71/2012г. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени правните въпроси: 1/ длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните; 2/ представлява ли съществено процесуално нарушение непроизнасянето от въззивния съд по въпроса за действителността на съдебно решение, прието по делото. Спрямо първия въпрос се твърди, че е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, а за втория – че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът Н. К. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането. Страните са бивши съпрузи, бракът им е сключен през 1998г. и е прекратен през 2007г. Недвижимият имот е придобит по време на брака чрез членство в Ж. като нотариалният акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК е издаден през 2005г. на името на двамата съпрузи. Собствеността върху имота и правата на страните са били обект на съдебни спорове.
Постановено е решение по гр.д. №11300/2011г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 09.08.2012г., с което по иск на Р. С. против Т. К. и Б. К. /деца на Н. К./ е признато за установено, че ищцата е собственик на имота и ответниците са осъдени да й заплатят обезщетение за лишаване от ползване. В това производство Н. К. е бил привлечен като трето лице – помагач на страната на ответниците. Прието е в решаващите мотиви на въззивния съд, че член-кооператор в Ж. е била Р. С., но нотариалният акт за придобиване правото на собственост е издаден по време на брака с Н. К. и имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. По-нататък съдът е счел, че презумпцията за съвместен принос е оборена, тъй като апартаментът е изплатен със средства на Р. С. отпреди брака и е нейна индивидуална собственост.
Постановено е и влязло в сила решение № 320 от 04.07.2012г. по гр.д. № 71/2012г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което по предявени от двамата съпрузи насрещни искове за установяване трансформация на лично имущество при придобиване на имота, е признато за установено, че Н. К. е собственик на 445 000/591561,20 ид.ч. от имота, а Р. С. е собственик на 146 561,20/591 561,20 ид.ч. от имота. Решението не е подписано от председателя на състава, като е извършено отбелязване относно причината за неподписването, а именно разрешен отпуск в посочен период.
По молба на Р. С. е инициирано производство по отмяна на двете влезли в сила решения на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, като с решение от 09.04.2013г. по гр.д. № 1106/2013г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., молбата е оставена без уважение. Молба за отмяна на същото основание е подадена и от Б. и Т. К. и с решение по гр.д. № 4806/2015г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., молбата също е оставена без уважение.
При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е постановил решението за допускане на делбата при квотите, които са установени с влязлото в сила решение на Върховния касационен съд по исковете по чл. 21, ал.1 и 2 СК/отм./. Доводите за нищожност на това решение съдът е намерил за несъстоятелни. Посочил е кои са основанията за нищожност на съдебно решение – да е постановено от ненадлежен орган, в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, да не е в писмена форма, да е абсолютно неразбираемо или неподписано, и е приел, че такива в случая не са налице. Що се отнася до липсата на подпис от председателя на състава, тя не обуславя нищожност на акта, след като е извършено надлежно удостоверяване относно пречката да се положи подписа, както изисква Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС. Възражението за наличие на влязло в сила решение, с което е прието, че Р. С. е изключителен собственик на имота /решението по гр.д. № 11300/2011г. на СГС/ съдът е намерил за неоснователно. Изтъкнал е, че обвързващата сила на мотивите спрямо третото лице помагач има доказателствено значение при воден процес между срещупоставените главна страна и подпомагаща страна и именно това е процесът по предявените искове по чл. 21 СК /отм./ за трансформация на лично имущество.
С решението въззивният съд е потвърдил допускането на делбата при дяловете, определени с решението на Върховния касационен съд по исковете по чл. 21 СК/отм./. Извършил е препращане към мотивите на Софийски районен съд на основание чл. 272 ГПК и не е изложил никакви съображения по релевираните и подробно обосновани в жалбата доводи за нищожност на решението на касационната инстанция и за разрешаване на спора с влязло в сила решение.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
И двата правни въпроса, поставени от касатора, са свързани с неизлагането на мотиви от страна на въззивния съд по наведените в жалбата на въззивника доводи и възражения, независимо от извършеното препращане към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК. Доколкото се касае до възражения, чиято основателност би могла да има значение за изхода на спора, то неразглеждането им също се отразява на крайния резултат. В приложената практика на Върховния касационен съд – Решение № 77 от 17.03.2015г. по гр.д. № 2040/2014г. на ІV г.о., Решение № 403 от 23.01.2015г. по гр.д. № 3902/2014г. на ІV г.о., Решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 11096/2010г. на ТК, ІІ т.о. се приема, че въззивният съд следва да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, както и е длъжен да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, като неизпълнението на това задължение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата на произнасяне на въззивния съд по двете основни възражения на ответницата по иска, поддържани и във въззивната й жалба, е в отклонение с посочената практика и обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7734 от 25.10.2016г. по гр.д. № 15 739/2015г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Р. Г. С..
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50/петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: