О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№87
София, 19.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2862 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 47477 от 10.04.2017 г. на П. С. Н. чрез пълномощника й адвокат Т. Б. против решение № 1125 от 21.02.2017 г., постановено по гр.д. № 3690 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, IV-д състав, с което е отхвърлен предявения от П. С. Н. против В. Т. А. иск за установяване трансформация на лично имущество и липса на принос в придобиването на недвижим имот: УПИ V-45 от кв.10 по плана на [населено място] с площ 475 кв.м., заедно с едноетажна жилищна сграда от 52 кв.м..
В. Т. А. е подал чрез пълномощника си адвокат С. А. писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който поддържа, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендира направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 16.10.2004 г. и е прекратен с развод на 11.11.2012 г., а процесният имот е придобит на възмездно основание – с договор за покупко-продажба от 18.07.2007 г. Обсъждайки представените писмени и гласни доказателства е направил извод, че е установено, че бащата на ищцата С. Н. й е дарил сумата от 38 000 лв., преведена по банковата й сметка на 16.07.2007 г. Счел е обаче, че по делото не се установява по договора за продажба да е уговаряна различна цена от обективираната в нотариален акт № 095, т. І, рег. № 4498, дело № 070/2007 г. в размер на 2 000 лв., получена от продавачите в брой, съгласно договора. Твърдения в обратния смисъл, за различна (симулативна) цена на имота, се правят едва във въззивното производство и не са поддържани в исковата молба или в хода на производството пред СРС и излагането им едва пред въззивната инстанция се явява преклудирано, поради което съдът не е обсъдил представеното пред СГС извлечение от сметка от 11.04.2011 г. от [фирма], с неописан титуляр.
Допълнително въззивният съд е изложил съображения, че дори по договора за продажба да е уговорена различна цена от обявената реално в него, тя не би могла да се установи със свидетелски показания, каквито са домогванията на ищцата в производството. Нотариалният акт за сделката е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК в частта, в която е отразено плащане на уговорената продажна цена от купувачите на продавачите и се ползва със съответната доказателствена сила на официален документ. Ако цената е симулирана (по-висока или по-ниска от обявената), само за страните (и за техните правоприемници) се изисква доказване с „обратно писмо“ или представяне на т. нар. „начало на писмено доказателство“, за да е допустимо доказване на симулацията със свидетелски показания. Следователно, от една страна опровергаването на съдържанието на нотариалния акт като официален документ попада под забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, а от друга – опровергаването на конкретните изявления на страните по сделката също не е допустимо от закона съгласно на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, която предвижда забрана за ползване на свидетелски показания, когато страната иска да опровергае собствените си изявления в документа. В случая не се е твърдяло такова начало на писмено доказателство, изходящо от страните, в което е уговорена цена различна от вписаната в договора, а такива фактически твърдения се излагат за първи път едва пред въззивната инстанция и се явяват преклудирани. По тези мотиви съдът е счел, че не следва да обсъжда показанията на разпитаните свидетели във връзка с опровергаване изразената воля на страните по действителната цена на имота, вписана в нотариалния акт за покупко-продажба и по отношение на действително заплатената от страните сума по сделката за продажба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът П. Н. поставя въпросите:
1) може ли да бъде оспорена верността на удостоверените от нотариуса обстоятелства и действия, които не са свързани с изразена от негова страна воля и за установяване на тези факти, обстоятелства и действия, допустими ли са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания
2) приложима ли е забраната на чл.164 ГПК и допустимо ли е със свидетелски показания да се установява уговарянето между страните по договора за продажба на цена, различна от обективираната в процесния нотариален акт, както и последващото изплащане на действително уговорената цена, различна от посочената пред нотариуса
3) приложимо ли е ограничението, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв., когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености и може ли да се установяват с тях обстоятелствата, при които е сключен договора
4) допустимо ли е въззивният съд да изключи с решението си приобщени към делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят
Третият от поставените въпроси е неотносим към настоящия правен спор и мотивите на въззивното решение, доколкото въззивният съд изрично е изложил съображения, че за установяване на договори на стойност над 5 000 лв., сключени между роднини по права линия, не е налице ограничение в доказването със свидетелски показания, по смисъла на чл. 164 ГПК, поради което и е направил извод, че на ищцата е дарена от нейния баща сумата 38 000 лв.
Неотносим се явява и четвъртия поставен въпрос, доколкото въззивният съд не е изключил определени доказателства, а е приел, че е налице пречка да ги обсъжда, тъй като не е представено обратно писмо или начало на писмено доказателство, което да прави допустимо установяване на определени обстоятелства с тези доказателства, т.е. формирал е изводи по приложение на нормата на чл.165, ал.2 ГПК.
Относими към правния спор са първите два въпроса, които следва да бъдат обобщени до въпроса: в производство по иск с правно основание чл.23 СК съставлява ли оспорване верността на удостоверените от нотариуса обстоятелства и действия установяването на обстоятелството, че при придобиване по време на брака на вещно право върху недвижим имот е заплатена цена, различна от отбелязаната в нотариалния акт и за доказване на този факт, допустими ли са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания за договарянето на цена, различна от обективираната в нотариалния акт или за различен начин на плащането й от посочения в нотариалния акт.
Практиката на ВКС, на която се позовава касаторът не дава тълкуване по този въпрос в контекста на предявен иск по чл.23 СК, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1125 от 21.02.2017 г., постановено по гр.д. № 3690 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, IV-д състав.
В едноседмичен срок от съобщението П. С. Н. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на настоящия състав при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: