4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
[населено място], 29.05.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5135 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №4219 от 10.08.2016г. по гр.д. №777/2015г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 4863 от 19.06.2015г. по гр.д. № 690/2014г. на Благоевградски районен съд и вместо това е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС като е признато за установено по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], че Д. Т. Т., П. Т. Т. и Р. П. А. са собственици по наследство и земеделска реституция на недвижим имот от 312 кв.м., находящ се в източната част на УПИ VІ-8796 в кв.8 по регулационния план на Б., който съставлява ПИ с идентификатор 04279.626.72 по кадастралната карта на града, с начин на ползване: бензиностанция, целият имот с площ от 2 383 кв.м., а реалната част е защрихована в червено върху част от оцветения с жълт маркер имот на скица – приложение № 1 към заключението на вещите лица К., Д. и Е. на л.210 от първоинстанционното дело, и е осъдено [фирма] да предаде владението върху така описания имот на ищците.
В касационната жалба на ответника [фирма], подадена чрез пълномощника адв.И., се поддържа, че решението е неправилно, тъй като по делото не е било установено, че собствения на наследодателя на ищците имот, представляващ лозе от 500 кв.м., се е намирал в източната част на притежавания от дружеството поземлен имот. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставят следните правни въпроси: 1/ длъжен ли е съдът да изложи конкретни и обосновани мотиви когато не кредитира заключение на вещо лице; 2/ длъжен ли е съдът в първото съдебно заседание да разпредели доказателствената тежест с доклада по чл. 146 ГПК и да посочи за кои факти страните не сочат доказателства; 3/ когато исковата молба е оставена без движение във въззивната инстанция и бъде проведена нова процедура по чл. 131 ГПК, налице ли е преклузия за въвеждане на възражения от ответника; 4/ допустимо ли е прилагане на тълкувателни решения по аналогия. Спрямо първите три въпроса са поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, по четвъртия и по третия като евентуално – основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците Д. Т. Т., П. Т. Т. и Р. П. А. в писмения си отговор, представен от адв. Б., излагат мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск. Ищците като наследници на Д. И. И. претендират да са собственици на спорната реална част от 312 кв.м. на основание проведена земеделска реституция.С решение на ОСЗ-Б. № 2487 от 02.02.2012г., постановено след като по съдебен ред е било отменено предходно решение за отказ за възстановяване на собствеността, е признато правото на възстановяване на собствеността върху лозе от 312 кв.м. в местн. „К. д.”, в землището на Б.. След издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ е издадено окончателно решение № 2865 от 08.05.2013г. като при описанието на имота е препратено към данните в скицата и удостоверението. Според тях имотът на наследодателя с площ от 500 кв.м. е с пл. № 99, а възстановената площ от 312 кв.м. е нанесена на скицата с № 99-А.
Ответникът претендира да е собственик на УПИ VІ-8796 по регулационния план, идентичен с ПИ 04279.626.72 по кадастралната карта, целия с площ от 3 587 кв.м. Със заповед на ОбНС от 25.06.1990г. на колективна фирма „А.” е отстъпено право на строеж върху парцел VІ за изграждане на обект „Сервиз за услуги на населението” с Р. 534 кв.м. и е издадено строително разрешение на 22.08.1990г. През 1998г. е сключен договор с областния управител за покупка от [фирма] на УПИ VІ с площ 3380 кв.м. в кв.8 по плана на Б..
По делото са приети множество технически експертизи за установяване местонахождението на спорната площ, възстановена на ищците, идентичността й с притежавания от наследодателя имот, както и припокриването й с част от имота на ответника. След подробно обсъждане съдът е счел, че единичната и тройна експертизи, приети от първата инстанция, установяват местоположението на имота като разположен в източната част на ПИ с идентификатор 04279.626.72, така както е отразено на скицата на л. 210. Съдът е посочил, че не възприема заключението на вещото лице В., депозирано пред въззивния съд, за липса на частична или пълна идентичност между процесния имот и притежавания от наследодателя на ищците имот – лозе от 500 кв.м. в местн. „К. д.”, тъй като то противоречи на изводите на другите четири вещи лица и не е придружено със скица.
За да уважи предявения иск съдът е приел, че в полза на ищците е проведена процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, което е станало с решение на съда. Ответникът не е бил страна в административното производството, но няма право да възразява срещу материалната законосъобразност на решението за възстановяване на собствеността по аргумент от Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК. Даденото в тълкувателния акт разрешение, че държавата е обвързана от постановеното решение на съд за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не може да иска извършване на косвен съдебен контрол над административния акт, е приложимо и за останалите гражданскоправни субекти, тъй като следва от чл. 302 ГПК.
Наред с това, за пълнота, съдът е извършил преценка на законосъобразността на извършената реституция и е счел, че пречки за възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ и по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ не са били налице. В случая не е налице комплексно застрояване, реализирано от държавата, а търговски обект на търговско дружество. Поради това е отречена хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ. По отношение на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ съдът е приел, че на ответника е било отстъпено право на строеж и му е издадено разрешение за строеж на 22.08.1990г., но не са ангажирани доказателства, че сградите са били построени към фиксираната в закона дата /01.03.1991г./ или че към тази дата строежът е бил започнат.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Предвид решаващите съображения на въззивния съд за недопустимост на косвен съдебен контрол върху акта за възстановяване на собствеността, то определящ за изхода на спора е последният правен въпрос, който следва да се уточни така: разрешенията на Тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГК за недопустимост на косвен съдебен контрол по почин на Държавата когато върху реституционния акт е проведен пряк съдебен контрол, приложими ли са и за гражданскоправни субекти, които са придобили права върху имота от Държавата преди началото на реституционния процес.
С оглед наведените оплаквания в касационната жалба за липса на дадени указания за установяване началото на строежа въз основа на строителното разрешение от август 1990г., каквито оплаквания са развити и във въззивната жалба, то от значение за изхода на спора се явява и втория правен въпрос за задължението на съда по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страната за кои обстоятелства не сочи доказателства. По този въпрос е налице противоречие с представената от касатора практика по чл. 290 ГПК и с Тълкувателно решение 1/2013г. на ОСГТК, т.2.
Въпросът за задължението на съда да изложи съображения защо възприема заключението на една експертиза и съответно не възприема друга, не може да обуслови достъп до касационен контрол, тъй като съдът подробно е обсъдил множеството експертизи и се е мотивирал защо не кредитира последното по време заключение.
Въпросът за възможността да се предявяват нови възражения /в случая възражение за придобивна давност/ от ответника пред въззивната инстанция в срока за допълнителен отговор след отстраняване нередовности на исковата молба, е разрешен в съответствие с т.4 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. Извършеното уточнение на исковата молба пред окръжния съд се изразява в отстраняване несъответствие между обстоятелствената част, че правото на собственост е възстановено в реални граници и петитума, с който се иска признаване собствеността върху идеални части. С него по никакъв начин не се променя спорния предмет и защитата на ответника, с оглед на което съдът правилно е намерил ангажирането на нови възражения за недопустимо.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4219 от 10.08.2016г. по гр.д. №777/2015г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на [фирма].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 43/четиридесет и три / лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: