О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№112
София, 28.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3394 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 29948 от 13.10.2016 г. на З. Д. Ч., приподписана от адвокат А. А., против решение № 195 от 11.02.2016 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 471 от 1.04.2016 г., постановени по гр.д. № 1895 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 35 от 6.01.2015 г. по гр.д. № 9597/2013 г. на Районен съд-Пловдив, X.-ти състав за обявяване на относително недействителни на основание чл.76 ЗН по отношение на С. Н. Г., Ф. Н. Г., Д. К. Г., Х. И. К., И. Х. С. и И. Х. К. на договори за покупко-продажба по нотариален акт № 169, том I, рег. № 923, н.д. № 128/2011 г. и нотариален акт № 136, том V, рег. № 5394, н.д. № 847/2010 г. на нотариус № 135, с които З. Д. Ч. продава на Н. М. Ч. имот № 109023 по плана за земеразделяне в землището на [населено място], местност „Д.“ и имот № 090020 по картата на землището на [населено място], местност „П.“ и за допускане делба на двата имота между съделителите и при права в съсобствеността: С. Н. Г. – 3/18 ид.ч., Ф. Н. Г. – 3/18 ид.ч., Д. К. Г. – 3/18 ид.ч., Х. И. К., И. Х. С. и И. Х. К. – по 1/18 ид.ч. и З. Д. Ч. – 6/18 ид.ч., като същото решение е отменено в частта относно прилагане последицата по чл.537, ал.2 ГПК относно констативни нотариални актове № 135, том V, рег. № 5393, н.д. № 846/2010 г. и № 168, том I, рег. № 922,н.д. № 127/2011 г. на нотариус № 135 за разликата до 6/18.
В подадени по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмени отговори Н. М. Ч. счита, че касационната жалба е основателна, а С. Н. Г., Ф. Н. Г., Д. К. Г., Х. И. К., И. Х. С. и И. Х. К. оспорват основателността на касационната жалба.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено, че правото на собственост върху имотите, по отношение на които производството е висящо, е възстановено по реда на ЗСПЗЗ през 1998 г. на наследниците на Д. Я. Г., починал 1956 г., като съделителите с изключение на Н. М. Ч. са негови наследници. З. Ч. се е снабдила с констативни нотариални актове за имотите за собственост по давност и през 2010 г. и 2011 г. ги е продала на Н. Ч.. Съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват осъществяване на фактическия състав на придобивната давност, тъй като липсват доказателства З. Ч. да е демонстрирала пред останалите сънаследници завладяването на техните права, поради което упражнявайки фактическа власт, тя е останала държател на идеалните части на другите съсобственици. При наличие на съсобственост възникнала от наследяване и разпореждане от сънаследник с отделни наследствени имоти, тези продажби са относително недействителни по смисъла на чл.76 ЗН по отношение на останалите съсанследници.
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът З. Ч. навежда твърдения, които могат да бъдат квалифицирани до довод за недопустимост на решението за поправка на очевидна фактическа грешка поради нарушение на чл.246 ГПК, забраняващ съдът сам да отменя или изменя решението си, както е направил в случая без да има искане от ищците, както и да бъдат уточнени до въпросите: съставлява ли процесуално нарушение постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка преди изтичане на срока за обжалване на решението по делото и лишава ли това страната от правото на обжалва основното решение; относно срока по чл.33, ал.2 ЗС за предявяване на иска срещу продажбата и в случай на предявен иск /който впоследствие е оттеглен/, в исковата молба по който се цитира нотариален акт за продажба на имота, следва ли, че ищците са узнали към тази дата за извършената продажба.
Така уточнените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Нормата на чл.247 ГПК ясно урежда правомощието на съда служебно да констатира и допуска поправка на очевидна фактическа грешка, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване с оглед преценка допустимостта на постановено по реда на чл.247 ГПК решение.
Доводите касаещи срока в който съществува потестативното право по чл.33, ал.2 ЗС са изцяло неотносими, доколкото в настоящия случай липсва искане съсобственик да замести купувача при условието на чл.33, ал.2 ЗС, предявяването на което е недопустимо в производството по съдебна делба, а е предявен иск по чл.76 ЗН, като позоваването на уредената в тази норма относителна недействителност /различна от потестативното право по чл.33, ал.2 ЗС/ може да бъде направено чрез иск само ако е съединен с иск за съдебна делба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 11.02.2016 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 471 от 1.04.2016 г., постановени по гр.д. № 1895 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: