О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 171 / 16.03.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Красимир Влахов
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 859 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 1552/ 05.10.2015 г. по гр. д. № 1976/ 2015 г, с което Пловдивски окръжен съд, като потвърждава решение № 1708/ 19.05.2015 г. в обжалваните части, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4888/ 17.12.2014 г. по гр. д. № 12808/ 2013 г. на Пловдивски районен съд.
Решението обжалва съделителят Г. А. К. с искане за допускането му до касационно обжалване по процесуалноправните въпроси: 1. Допустимо ли е по реда на поправката на очевидна фактическа грешка да се поправи неправилното решение? и 2. Има ли аритметична грешка в пресмятането, когато с решението по допускане на делбата съдът определи различни квоти от тези, които съделителите притежават в съсобствената вещ? К. счита, че въпросите обуславят изводите в обжалваното решение. Обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с решенията на ВКС, приложени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Г. А. Р. и Д. А. Р. възразяват касационният контрол да бъде допуснат. Претендират разноски пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба за редовна и допустима, подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 283 ГПК. Въпреки това въпросите, които касаторът повдига, изключват възможността да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение. Съображенията за това са следните:
Решението потвърждава първоинстанционното, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно квотите, при които до делба са допуснати двете съсобствени сгради с идентификатори 39921.501.578.3 и 39921.501.578.4, както и съсобствения самостоятелен обект с идентификатор 39921.501.578.1 в сграда в съсобствен имот в [населено място]. Посочено е, че основното решение възприема като първоизточник на съсобствеността върху тези имоти наследственото правоприемство от П. А. К.. След своята смърт П. К. оставя за наследници по закон касаторът Г. К. (брат), ответницата по касация Г. Р. (сестра) и Д. С. (син на починала сестра) и за тези лица универсалното правоприемство от П. К. е настъпило при равни дялове. Доколкото с договор от 2012 г. Д. С. е прехвърлил наследения дял на съпрузите Г. Р. и Д. Р., в мотивите на основното решение се приема, че дяловете в съсобствеността са, както следва: 1/ 3 ид. части за Г. К., 1/ 3 ид. части за Г. Р. и 1/ 3 ид. части в режим на съпружеска имуществена общност за Г. и Д. Р.. Това са мотивите, при които въззивният съд е приел, че в основното решение е допусната очевидна фактическа грешка чрез посочване на дробното число 1/ 6 за всеки от трите дяла. При съображения, че сборът се равнява на 1/ 2, а не на единица, въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение, в което е посочено вярното (точното) дробно число – по 1/ 3 за всеки от трите дяла в съсобствеността на тези имоти.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира да е налице общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Повдигнатите от касатора въпроси не го обуславят. С решението е поправен порок на основното решение, който се изчерпва с допусната (аритметична) грешка при определяне на дробното число за всеки от трите дяла в съсобствеността на тези имоти. Д. число, което правилно сочи равенството в трите дяла, действително е 1/ 3, а не 1/ 6. Порокът е поправим именно в производството по чл. 247 ГПК, тъй като грешката е очевидна фактическа.
При този изход на делото в тежест на касатора следва да се възложи адвокатското възнаграждение, което ответниците по касация Г. и Д. Р. са заплатили за представителството пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1552/ 05.10.2015 г. по гр. д. № 1976/ 2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. А. К. да заплати на Г. А. Р. и на Д. А. Р. сумата 600 лв. – разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.