5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 05.10.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2416 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Ч. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, ГО, постановено на 02.03.2016г. по в.гр.д.№28/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. И. Ч. срещу Ф. К. Ч. искове с правно основание чл.30 СК и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 285.43лв. до 334лв., представляваща равностойността на ? от собствените на ответника 92 броя поименни акции серия А1 /с номинал от 1 лев/ от капитала на [фирма], придобити от него по време на брака със средства на К. И. Ч. при увеличаване на капитала от 55000лв. на 65000лв. с решение от 12.12.2002г. по ф.д.№2397/1999г. на В. и за сумата от 59666лв., представляващи стойността на ? от собствените на ответника 8200 броя поименни акции сурия А, придобити от него в периода от 1999г. до 17.01.2006г. включително от капитала на [фирма], ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /09.11.2012г./ до окончателното изплащане на сумата.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1.Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни;
2.Трябва ли при постановяване на съдебния акт съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните;
3.Следва ли въззивният съд да събере служебно доказателства за изясняване на делото от фактическа страна при въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна;
4.В случая, че приносът на единия съпруг за придобиването на акции от другия съпруг е доказан, към кой момент следва да се извърши оценката им, за да бъде доказан освен по основание и по размер искът с правно основание чл.30 СК.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Ф. К. Ч. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
К. И. Ч. е предявила по реда на чл.30 СК иск за присъждане на сумата от 60000лв., от които 334лв., представляващи равностойността на ? от стойността на собствените на Ф. К. Ч. 92 броя поименни акции серия А1, записани на негово име при увеличаване на капитала на [фирма] с решение от 12.12.2002г. по ф.д.№2397/1999г. на В. и 59666лв., представляващи равностойността на ? от стойността на 8200 броя поименни акции серия А от капитала на [фирма], записани на името на Ф. К. Ч. до 2006г. като компенсация за приноса й в придобиването на тези акции.
С постановеното от първоинстанционния съд решение така предявеният иск е уважен за сумата 285.43лв., представляваща стойността на ? от собствените на ответника 92 броя поименни акции серия А1, придобити от него през 2002г. при записване увеличението на капитала на [фирма]. В тази част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
С обжалваното решение , с което решението на първоинстанционния съд е потвърдено в частта, с която предявените искове са отхвърлени, е прието, че претенцията за присъждане на част от стойността на 8200 броя поименни акции серия А от капитала на [фирма], придобити от ответника в периода 1999-2006г. е неоснователна, тъй като ищцата не е установила в условията на главно и пълно доказване да има принос при придобиването на тези акции.
За безспорен е приет фактът, че сключеният на 24.04.1983г. граждански брак между страните е прекратен поради развод с решение №3954/17.10.2011г. по гр.д.№11247/2010г. по описа на В., влязло в сила на 09.11.2011г.
Взето е предвид, че в периода 2004г.-2005г. К. И. е теглила два потребителски кредита, всеки по 5000лв.; че от трудова дейност в [фирма] е реализирала доходи за периода 01.04.2004г.-16.10.2007г. в размер на 4428лв. за 2004г., 6842.60лв. за 2005г., 9831.89лв. за 2006г. и 11383.42лв. за 2007г.; в периода 23.11.2005г.-25.04.2007г. е извършвала банкови преводи по сметка на сина на страните по време на обучението му в чужбина.
За периода на придобиване на акциите /1999-2006г./ е прието, че през по-голямата част ищцата е била безработна /от 02.08.1999г. до 07.05.2003г./ като по делото не са представени доказателства за източници на нейни доходи извън тези по трудови правоотношения; единственият от семейството, който е работил по това време е бил съпругът Ф. К.; че страните са били във фактическа раздяла след 2003г., като ответникът рядко се прибирал в къщи, Ч. полагала грижи за домакинството и извършвала козметични ремонти в семейното жилище, като съпругът продължавал да се грижи за нея чрез служебен шофьор. Посочено е, че в периода от 2001г. до 2006г. синът на страните е получил висшето си образование в чужбина и предвид възрастта му за него не са били необходими преки грижи, а само средства за издръжка, осигурявани и от двете страни чрез преводи на парични суми.
Въз основа на така установените факти е прието, че ищцата не е доказала да има принос в придобиването на процесните 8200 поименни акции серия А.
Прието е, че стойността на личното имущество, предмет на иска по чл.30 СК, следва да бъде преценявана към датата на прекратяване на брака, тъй като правото за предявяване на иска се преклудира в едногодишен срок от този момент и съществува за срок от една година. Поради това за установяване пазарната стойност на една акция от капитала на [фирма] към датата на развода на страните /09.11.2011г./ е приета стойност в размер на 12.41лв. по заключението на изслушаната по делото тройна С..
Основното съображение на въззивния съд да приеме, че предявеният иск е неоснователен е непровеждането на главно и пълно доказване от ищцата, че има принос в придобиването на акциите. Поради това и поставеният въпрос за момента, към който следва да се извърши оценката на акциите, следва да се приеме за неотносим – така поставеният въпрос не е обусловил правните изводи на съда за неоснователност на заявената облигационна претенция.
В съответствие с практиката на ВКС /решение №249/16.07.2010г. по гр.д.№268/2009г. на Второ ГО на ВКС/ въззивният съд е приел, че съпругът, претендиращ стойностен дял от лично имущество на другия съпруг с твърдението, че има принос под някоя от посочените в закона форми, следва да докаже този правно-релевантен за изхода на спора факт.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обоснове решението си чрез обсъждане на всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, както и по въпроса за задължението на съда при постановяване на съдебния акт да обсъди всички доводи и възражения на страните. На първо място по причина, че така поставените въпроси следва да бъдат съотнесени към правомощията на въззивния съд, който според константната практика на ВКС дължи произнасяне с решението си само в пределите на въззивната жалба, с която е сезиран и върху предмета на първоинстанционното решение, т.е. той може да се произнася само по онези части на първоинстанционното решение, които са били обжалвани с въззивната жалба ,съответно не може да разглежда доводи и искания, които не са разгледани от първата инстанция. Въззивният съд разглежда служебно валидността на решението, допустимостта му-само в обжалваната част,а по останалите въпроси е ограничен и дължи произнасяне само по наведените в жалбата доводи-чл.269 ГПК /решение №230/10.11.2011г. по гр.д.№307/2011г. на ІІ ГО на ВКС/. Ако възприема направените от първоинстанционния съд фактически констатации, въззивният съд може да извърши препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК /решение №123/28.05.2014г. по гр.д.№7750/2013г., І ГО на ВКС/. Извършвайки препращане към мотивите на първоинстанционното решение, въззивната инстанция е длъжна да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. В тази насока е трайната и задължителна съдебна практика на ВКС, изразена в решение № 157/08.11.2011 г. по търг. дело № 823/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 344/21.09.2012 г. по гр. дело № 862/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 127/05.04.2011 г. по гр. дело № 1321/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 554/08.02.2012 г. по гр. дело № 1163/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Изразеното в тези решения на ВКС становище по приложението на процесуалния закон е съобразено от въззивния съд при изготвянето на мотивите към обжалвания акт, макар съображенията, свързани с обсъждането на доказателствата и доводите да са схематични и кратки. Всички твърдяни форми на принос /грижи за домакинството, отглеждането и възпитанието на роденото от брака дете, работа по трудово правоотношение и под други форми/ и доказателствата за установяването им са обсъдени от въззивния съд. В този смисъл поставените от касатора въпроси и наведените доводи за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване се основават на поддържаната в производството по делото теза, че представените доказателства установяват осъществяването на твърдяните факти и обстоятелства, която обаче не е била възприета от въззивния съд. Още повече, че според настоящия състав основният въпрос по делото е доколко поддържаните от касатора форми на принос могат да бъдат съотнесени към придобиването на голяма част от акциите чрез джиро, какъвто въпрос обаче по делото не е поставен.
Доколкото по делото не са представени доказателства за направените от ответника по касационна жалба разноски по настоящето дело, такива в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 02.03.2016г. по в.гр.д.№28/2016г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: