7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 12.03.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 702 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], местност „Киноцентър“, п.к.1616 срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VII състав, постановено на 25.11.2014г. по в.гр.д.№2492/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от [фирма] против [фирма] за предаване владението на незастроено дворно място с площ от 7 480 кв.м., находящо се в бившето землище на [населено място], местност „Краварника“, част от имот пл.№353, кадастрален лист 639/659 от кадастрален план, изработен преди 1956г., а понастоящем представляващ поземлен имот с пл.№133 в кв.1, местност „Национален киноцентър“ по плана на [населено място], нанесен в този план съгласно заповед № РД-50-285/22.11.2002г. на кмета на район В., СО, при граници: Т. И. Т., дере, Д. Вл. К. и М. Ж. М., И. Кр. Б., Б. Кр. Б..
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1.До кой момент не е допустимо придобиване по давност на имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ – изобщо или до 22.11.1997г., когато е влязла в сила и се прилага разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ или съдържащата се в чл.10, ал.13, изр. второ ЗСПЗЗ забрана лицата да се позовават на придобивна давност касае само периода на давностно владение до влизане в сила на ЗСПЗЗ или и след това и до кой момент;
2.Относно преценката дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е от решаващо значение преценката на обстоятелството зает ли е имота от застрояването или следва да се съобрази наличието като цяло на проведено мероприятие, за което теренът има обслужващо предназначение;
3.Застрояването пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството или е достатъчно завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ;
4.Относно приложението на §6, ал.6 ПЗР ЗППДОбП-открита процедура по приватизация пречка ли е органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи.
К. поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по правни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по спорове за други части от имота, владян от „Ню Б. филм“ на същото основание, което поддържа и в настоящето производство:
1.Приложим ли е уреденият ред за реституциа по ЗСПЗЗ в случаи, когато преди колективизацията имотът е изгубил качеството си на „земеделска земя“ и е придобил статут на урбанизирана територия;
2.Относно наличието на пречки от вида на предвидените в чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, при които собствеността не се възстановява.
К. поддържа също така, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по въпроса трето лице-помагач счита ли се за страна в процеса и при настъпване на смърт на трето лице-помагач, привлечено на страната на ищеца преди съдебното дирене да е било завършено, производството следва ли да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становише, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване , като съображенията за това са следните:
[фирма] е предявило срещу [фирма] иск за предаване владението на незастроено дворно място с площ от 7 480кв.м., находящо се в бившето землище на [населено място], местност „Краварника“, част от имот пл.№353, кад.лист 639/659 от кадастрален план, изработен преди 1956г., а понастоящем представляващ поземлен имот с пл.№133, кв.1, местност „Национален киноцентър“ по плана на [населено място], нанесен в този план съгласно заповед № РД-50-285/22.11.2002г. на кмета на район В., СО при съседи по решение на ПК.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
Прието е, че предявилото иска дружество основава правото си на собственост на сключен договор за покупко-продажба /н.а.№88, том II, рег.№8096, дело №263 от 20.12.2005г./, като правото на собственост на неговите продавачи-праводатели е възстановено с решение на ПК №6404/17.05.2001г., издадено на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, съгласно което имотът се възстановява в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, а именно нива от 7 480кв.м., находяща се в строителните граници на кв.Б. в м.Краварника, част от имот пл.№353, к.л.№639/659 от кадастралния план, изработен преди 1956г.
Прието е, че решението на ПК е в съответствие със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като е придружено от удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, издадено от техническата служба на район В. и скици по чл.13, ал.4 и ал.6 ППЗСПЗЗ, като е влязло в сила на 05.06.2001г. Посочено е, че след влизането на решението в сила със заповед № РД-57-355/08.08.2001г. на Областния управител на Област София имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост и нанесен като планоснимачен номер 133 в кв.1, местност Национален киноцентър със заповед № РД-50-285/22.11.2002г. на кмета на район В., СО.
Посочено е, че в разписния лист към плана от 1948г. имотът е записан на скотовъдното дружество-праводател на ищеца, както и че решението на ПК съдържа всички, предвидени в разпоредбата на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ реквизити: описание на възстановения имот по размер, категория, местност, граници, ограничения на собствеността, т.е. че е налице пълна индивидуализация на имота.
Направеното от [фирма] оспорване на решението на ПК, основано на обостоятелството, че за местността, в която се намира процесния имот, не е имало изработен помощен кадастрален план по чл.13а ППЗСПЗЗ е прието за неоснователно по съображения, че за конкретния случай изработването на такъв план не е било необходимо, тъй като това изискване важи само за територии, където няма одобрена кадастрална карта, респ. одобрен или изработен и неодобрен кадастрален план, докато за възстановения процесен имот е имало изработен кадастрален план преди 1956г. и е изпълнено изискването на чл.13а, ал.1, т.1 и т.2 ППЗСПЗЗ.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е прието, че сметка „З.“ представлява внесена депозитна сума от Столичен народен съвет за изкупуването на 1 300 дка земя след анализ на балансовите сметки; в нито един от сочените от [фирма] актове няма данни процесният имот да е бил включен в имуществото на фондация „Българско дело“ и нейните правоприемници, каквато позиция е поддържана от [фирма]; по счетоводния баланс на С. „Б.“ към 01.01.1995г. няма счетоводни данни, че процесният имот попада в него; съгласно А. №03342/18.02.2003г. земята, описана в него е в размер на 302.851 дка като няма данни процесния имот да е включен в тази площ. Посочено е, че обявеният за приватизация терен на киноцентъра в Б. е с обща площ от 302.851дка, но няма никакви данни процесният имот да е включен в него, респективно да е собственост на приватизиращото се дружество, като експертът е посочил, че няма и никакви счетоводни данни, че процесният имот е включен или се води в капитала и по счетоводния баланс на [фирма].
Възприет е изводът на първоинстанционния съд, че не следва да бъде възприемано заключението на СТЕ, изготвено от в.л.П., защото експертът е направил изводите си въз основа на документи, които не се съдържат по делото и не са приети като доказателства по същото.
Посочено е, че съгласно приетата в първата инстанция експертиза на в.л.Д. е констатирано, че с решение от 29.08.1946г. по протокол 22, т.1, Градоустройствен съвет на Териториално.градоустройствена дирекция към Главна дирекция за изграждане и възстановяване на Столицата, отрежда за държавен киноцентър терена, топографски включен между местностите „Г.“, „Равен герен“, „Ш.“ и „Манастирска нива“, като във връзка с това отреждане е направено предложение за изменение на градоустройствения план от 1941г. Прието е, че в Общия градоустройствен план на София, утвърден с Указ №973 от 20.12.1949г. на Народното събрание, киноцентърът е бил предвиден в едни по-широки граници, включващи и терени на север от [улица], като общата квадратура е достигнала 1118 дка и в тази площ по неустановени причини /няма допълнителни заповеди и решения/ вместо предвиденото включване на терен от местността „Ш.“ е включен терен от местността „К. ливаге“, в която местност попада и процесния имот. Посочено е, че процесният имот е бил земеделска земя, като в приложения по делото А. №4613/13.04.1970г. също липсват данни процесния имот да е включен в терена за изграждане на киноцентъра.
От заключенията на вещите лица и проведените в съдебни заседания разпити е направен извод, че за територията на Националния киноцентър след кадастралния план, изработен преди 1956г. друг кадастрален план не е одобряван и за времето след това като доказателство е ангажирана само заповед №1230/15.07.1972г. на зам.министъра на архитектурата и благоустройството, с която е одобрен само Идейно-застроителния план на местността.
Прието е, че имот пл.№353, част от който е процесният имот, е нанесен само в кадастралния план, изработен преди 1956г. и не е съседен, нито граничи с някой от имотите, описани в А. №4613/13.04.1970г., освен с имот 354 от същия акт.
За неоснователно е прието възражението на [фирма], че процесният имот е следвало да бъде реституиран по реда на Закона за кооперациите /ДВ.бр.63/91г., отм./, защото от представения по делото Устав на скотовъдно-земеделческото дружество „Б.“, както и от препис-извлечение от том 14/1919г. при СОС, фирмено отделение на Дружествения търговски регистър е установено, че Скотовъдно-зедемелческото дружество „Б.“ е вписано в посочения регистър на търговските дружества под №4561 от 15.07.1919г. и е прекратило съществуването си през 1941г., т.е. далеч преди одъжвавяването на кооперативните имущества в България.
Посочено е, че възражението на [фирма] за приложимостта на §6, ал.6 ЗППДОбП/отм./ е неотносимо, тъй като не е установено процесният имот да е бил включен сред активите на приватизирания киноцентър, а оттам разпоредбата на §6, ал.6 е неприложима.
По реда на чл.272 ГПК е извършено препращане към мотивите на първоинстанционното решение по въпроса дали процесното имущество е загубило характеристиките си на земеделска земя – в решението на първоинстанционния съд е прието, че включването на имота в урбанизираната територия на столицата и отреждането за държавен киноцентър по предвижданията на градоустройствения план от 1946г. не обосновава извод имотът да е загубил земеделския си характер, още повече, че това не е пречка да бъде осъществена процедурата по реда на ЗСПЗЗ; че ПК /сега ОСЗ/ е органът, който възстановява правата на собствениците на земеделски земи, които вследствие на регулационните промени са променили предназначението си и от земеделски земи са включени в строителните граници на населеното място, като промяната в предназначението на земеделската земя не лишава собствениците на същата от правото на реституция при наличието на предвидените в закона условия. В първоинстанционното решение е прието също така, че ако в резултат на благоустройствени изменения имотът се е трансформирал, той пак би подлежал на възстановяване, ако може да се обособи като самостоятелен обект /каквато е конкретната хипотеза/ съобразно нормативите за устройство на територията, като новото строителство е пречка за реституирането на незастроен имот освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията, в какъвто смисъл са разрешенията на т.1 и т.2 от ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС и ТР №6/2006г. по т.гр.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС.
Във въззивното решение е прието, че земеделската земя, включена в строителните граници на населеното място, подлежи на възстановяване в лицето на бившия й собственик или наследниците му, макар да е била предмет на правомерна сделка, чрез която е придобита от трето лице, щом като не е застроена със законни строежи и тя не може да бъде предмет на оригинерно придобиване чрез давност, независимо от продължителността на периода на упражняваната фактическа власт от владеещите я на основание сделката.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения за наличието на предпоставки за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ в патримониума на праводателите на [фирма] следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса застрояването пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството или е достатъчно да се установи завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – изразеното от въззивния съд становище, че застрояването не е пречка за възстановяване на собствеността, ако не е установена законност на строителството, както и ако съществува възможност незастроената част да бъде обособена като самостоятелен имот независимо от обстоятелството, че върху терена е осъществено комплексно мероприятие противоречи на задължителната практика на ВКС- постановените по реда на чл.290 ГПК решение №70/22.06.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№674/2009г.; решение №108/25.07.2012г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1291/2010г.; решение №147/19.07.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№7/2009г.; решение №226/19.11.2013г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№3136/2013г.; решение №277/12.01.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1140/2010г.; решение №329/11.10.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1277/2010г.; решение №77/09.03.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4209/2008г.; решение №310/24.06.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№494/2009г.; решение №565/15.10.2010г. на Трето ГО на ВКС по гр.д.№4522/2008г.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване и по въпроса приложим ли е предвиденият в ЗСПЗЗ ред за възстановяване правото на собственост в случаите, когато преди колективизацията имотът е изгубил качеството си на „земеделска земя“ и е придобил статут на урбанизирана територия , като касационното обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото е налице противоречива практика на съдилищата по спорове за други части от имота, владян от [фирма], а именно – решението, постановено на 30.05.2011г. по в.гр.д.№3960/2008г. от СГС, ГК, II „Д“ въззивен състав; решението, постановено на 16.01.2008г. по гр.д.№6382/2006г. от СРС, ГК, 29 състав. В тези решения е прието също така, че в случая имотът попада и в терен, отреден за обществено мероприятие, което е реализирано, поради което е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато и по конкретния въпрос дали общественото мероприятие в имота, отреден за Национален киноцентър е реализирано и съставлява ли то пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ с оглед избягване на противоречивото му разрешаване и с уточнението, че преценката за основателността на иска винаги следва да се извършва конкретно с оглед установените по делото факти, а именно доколкото е установено, че конкретният имот попада в територията, отредена за съответното мероприятие.
По останалите, поставени от касаторите въпроси, според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касаят съществото на спора като последица от разрешаването на онези въпроси, по които е допуснато касационно обжалване.
950г., като искът е предявен срещу [фирма], е прието, че след като имотът е в границите на урбанизирана територия, ЗСПЗЗ е предвидил нарочно административно производство, в рамките на което може и следва да бъде решен въпросът дали и доколко при извършеното строителство в обособен съгласно действащия план имот е налице свободна от застрояване площ-чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ. Прието е, че тази преценка остава извън рамките на компетентност на органа по поземлената собственост, а в процеса нито се твърди, нито се доказва да е бил разрешен с влязла в сила заповед на кмета. Прието е, че подобно изземване на компетентност опорочава административния акт до степен нищожност.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Софийския апелативен съд, ГК, VII състав, постановено на 25.11.2014г. по в.гр.д.№2492/2014г.
Указва на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 935 лв. и да представи доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на държавната такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: