О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 500/25.10.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия в закритото заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Красимир Влахов
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 50074 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1932/ 05.10.2015 г. по гр. д. № 3164/ 2015 г., с което Софийски апелативен съд, като потвърждава решение № 3063/ 08.05.2015 г. по гр. д. № 11 612/ 2014 г. на Софийски градски съд, отхвърля иска на Светлана Р. А. срещу ЗК [фирма] с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ от 2005 г. за сумата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от пътнотранспортното произшествие (ПТП) от 20.07.2012 г.
Решението обжалва Светлана Р. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите: 1. По прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ от 2005 г. (§ 22 от ПЗР на КЗ от 2015 г.) срещу застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите за обезщетяване на неимуществените вреди от ПТП следва ли съдът да отчете цялостното увреждане на здравословното състояние, а в мотивите си да посочи, конкретните установени обстоятелства, които засягат личната неприкосновеност на увредения, включително начина и тяхното значение за определяне на справедливия размер на обезщетението? и 2. Представляват ли нормативно определените минимални застрахователни суми по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите обстоятелство, което съдът следва да зачете при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от ПТП? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото, обуславящи изводите в решението и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. и решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК, на които се позовава (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е необосновано. Касаторът твърди, че при определяне размера на обезщетението не е отчетено цялостното увреждане на неговото здравословно състояние – физическите и психическите травми от ПТП, техните последици и прогнозно развитие, а обезщетението е несправедливо, включително поради това, че въззивният съд не е зачел инфлационните процеси в страната и нормативно определените минимални застрахователни суми по задължителната застраховка „гражданска отговорност“. Необосноваността е причината и за постановяване на решението в противоречие с материалния закон (чл. 226, ал. 1 КЗ от 2005 г., вр. чл. 52 ЗЗД). Претендира разноски.
Ответникът ЗК [фирма], ответник и по касация, възразява по искането за допускане на касационния контрол, като счита за изключено всяко основание от чл. 280, ал. 1 ГПК. По същество възразява, че решението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по иск, чиято цена надхвърля размерите по чл. 280, ал. 2, т. 1 и не попада в обхвата на т. 2 и 3 ГПК. Подадена е от легитимирана страна – ищецът, чийто осъдителен иск е отхвърлен частично. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Съображенията за това са следните:
С предявения иск касаторът претендира сумата 80 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от пътнотранспортното произшествие (ПТП) от 20.07.2012 г., покрити от задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена при действието на КЗ от 2005 г. между виновния водач и ответника по касация. В исковата молба касаторът се е позовал на влязло в сила съдебно решение, с което виновният водач е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, алт. 1, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и му е наложено административно наказание (чл. 78а НПК). Представил е документи – експертизите и протоколите за следствените действия, извършени по приключилото наказателно дело, медицинска документация, две експертни решения и болнични листове. Поискал е изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение за уврежданията на здравето на касатора по причина на ПТП, както и разпит на свидетел при довеждане, чрез показанията на когото да бъдат установени последиците от нанесените травми (физически и психически).
Ответникът по касация е оспорил иска по основание и размер, включително с възражение за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
В определението по чл. 140 ГПК първостепенният съд приема документите към исковата молба, допуска експертизата, а по искането за събиране на гласни доказателства постановява, че ще се произнесе след изслушване на заключението. Доклад по делото няма. След приемане на заключението първостепенният съд отказва събирането на гласни доказателства.
С първоинстанционното решение искът е квалифициран по чл. 226, ал. 1 КЗ от 2005 г. (§ 22 от ПЗР на КЗ от 2015 г.). Отчетена е липсата на спор, че към настъпване на застрахователното събитие е сключена задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, която покрива отговорността на виновния за ПТП водач. Зачетено е задължителното действие на влязлото в сила решение по чл. 78а НПК (чл. 305, ал. 5 НПК, вр. чл. 300 ГПК). Квалифицирано е като неоснователно възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Присъдено е обезщетение от 60 000 лв. Първостепенният съд приема, че това е справедливият размер за репариране на неимуществените блага на касатора от противоправното и виновно засягане на неговата лична неприкосновеност (чл. 30, ал. 1 КРБ). Нанесените физически травми и козметични дефекти, болките и страданията, които те са причинили, търпените неудобства, както и възможните бъдещи последици от тях, първостепенният съд намира за доказани от доказателствата, събрани чрез медицинската документация, болничните листове и заключението. Първостепенният съд възприема механизма на ПТП от 20.07.2012 г. от мотивите към решението по чл. 78а НПК и протоколите за следствените действия, извършени по наказателното дело, с обобщението, че преживеният от касатора стрес е закономерна последица от ПТП.
Първоинстанционното решение обжалва само касаторът. Във въззивната жалба той се позовава на последиците от цялостното увреждане на неговото здравословно състояние (физическите и психическите травми от ПТП), което счита за доказано. Оплаква се, че обезщетението е несправедливо, тъй като първоинстанционният съд не е отчел неговата възраст (на 21 години към ПТП), инфлационните процеси в страната и нормативно определените минимални застрахователни суми по задължителната застраховка.
Във въззивното производство нови доказателства не са събирани. Въззивният съд не съобразява, че доклад по делото няма, а механизмът на ПТП първостепенният съд е установил от мотивите на решението по чл. 78а НПК и протоколите за следствените действия по наказателното дело. Мотивите към решението по чл. 78а НПК не се ползват с действието по чл. 300 ГПК, а доказателствата, събрани по наказателното дело, гражданският съд е недопустимо да обсъжда (не е осъществено изключението от чл. 232, изр. 2 ГПК). Въззивният съд не съобразява също, че касаторът е направил искане за допускане на разпит на свидетел за установяване на психическите травми от ПТП, но първата инстанция го е отказала като ненужно доказателствено средство пред вид обстоятелствата, установими от мотивите към решението по чл. 78а НПК и доказателствата, събрани по приключилото наказателно дело.
Във въззивното решение се приема, че първоинстанционното решение частично е влязло в сила (по основанието на предявения иск и до размера от 60 000 лв.) и не подлежи на повторно обсъждане възражението за съпричиняване (чл. 269, in fine и чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК). Въззивният съд намира, че спорът се концентрира върху обема на отговорността на застрахователя „гражданска отговорност“. Подробно обсъжда физическите травми, причинени от ПТП, прогнозните им последици, възрастта на касатора, намалената работоспособност. Посочва, че отчита и начина, по който ПТП е засегнало психиката на касатора. Обсъжда обаче само неправомерната интервенция поради влошеното качество на живот, спецификата и продължителността на възстановителния процес от физическите травми, намалената работоспособност, прогнозните последици за здравето на касатора само от физическите травми и трайните, но незначителни остатъчни козметични белези от ПТП (белег на долната устна и под лявото коляно от прокараната игла). Така въззивният съд достига до извода, че обезщетението от 60 000 лв. справедливо репарира неимуществените вреди, които касаторът търпи по причина на ПТП. Посочва, че размерът съответства на нормативно определените лимити на отговорността на застрахователите „гражданска отговорност“ (§ 27, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПЗР на КЗ от 2005 г.) и са отчетени и икономическите условия в страната. Във въззивното решение не е посочен механизмът на настъпилото ПТП и начина, по който то е засегнало психиката на касатора. Препращане към мотивите на първата инстанция няма (чл. 272 ГПК).
Настоящата инстанция намира, че първият повдигнат от касатора въпрос обосновава въззивното решение. Основното конституционно право на българския гражданин на лична неприкосновеност (чл. 32, ал. 1 КРБ) съдържа и забраната за противоправно и виновно засягане на физическото и психическото здраве от друг субект. Забраната намира проявление в общия деликтен състав на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. Отговорността на застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на виновния водач към увреденото лице за вредите от ПТП като гражданско-правен деликт. Следователно обуславящ въззивното решение е въпросът, по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ от 2005 г. (§ 22 от ПЗР на КЗ от 2015 г.) срещу застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите за обезщетяване на неимуществените вреди от ПТП следва ли съдът да отчете цялостното увреждане на здравословното състояние, а в мотивите си да посочи, конкретните установени обстоятелства, които засягат личната неприкосновеност на увредения, включително начина и тяхното значение за определяне на справедливия размер на обезщетението? По въпроса е осъществено и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение противоречи на задължителните указания, дадени с нормативното тълкуване на чл. 52 ЗЗД, извършено с т. 11 ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. В тази част тълкувателният акт, постановен при действието на ЗУС от 1952 г., е със запазено действие.
Конкретните оплаквания в касационната жалба налагат първият въпрос, който касаторът повдига, да бъде уточнен и конкретизиран чрез повдигането и на следния (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГК на ВКС): Какви са правомощията на въззивната инстанция, когато за установяването на относим факт първата инстанция е допуснала недопустими доказателствени средства, а като ненужни е отказала други, допустими, и въззивната жалба е подадена от страната, която носи доказателствената тежест по установяването на относимия факт? Този въпрос обуславя изводите на въззивната инстанция по първия въпрос и по него е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Другият повдигнат от касатора въпрос не обуславя решението. Въззивният съд е зачел минималните лимити на отговорността на застрахователя „гражданска отговорност“, предвидени в действащият към сключване на застрахователния договор § 27, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПЗР на КЗ от 2005 г.). По втория въпрос общото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е изключено.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1932/ 05.10.2015 г. по гр. д. № 3164/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание – касаторът е освободен от заплащането на държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.