О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 21.05.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 372 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. П., И. И. Р. и Г. И. Г. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд,постановено на 12.10.2011г. по гр.д.№1025/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на тях,че към момента на влизането в сила на действащата кадастрална карта на [населено място],обл.П.,одобрена със заповед № РД-18-78/05.12.2007г. И. В. Д.-Н. и В. В. Н. са били собственици на площ от 32кв.м.,погрешно заснета в границите на собствения на ответниците И. Г. П., И. И. Р. и Г. И. Г. ПИ № *,идентичен с нови ПИ № * и *, обособени със заповед №КД-14-16-1131/04.06.2010г., вместо в границите на имота на ищците ПИ № *, която площ е обозначена с цифри 1,2 и 3 на комбинираната скица към заключението на в.л.В. И..
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по въпроса кой е моментът при няколко последователно действали кадастрално-регулационни планове, спрямо който следва да се извърши съотнасянето и доказването на материалното право при иск по чл.53,ал.2 ЗКИР; в какъв обем следва да се защитава правото на иск по чл.53,ал.2 ЗКИР-по последния действал КРП или по отменения; имат ли право ответниците като страна,черпеща права от влязъл в сила регулационен план,да се позовават в производството по чл.53,ал.2 ЗКИР на приложението на ЗРП досежно изменението на регулационните граници между имотите и трансформирането им в имотни; може ли купувачът на имот,индивидуализиран с граници и площ по действалия към момента на покупката му план да се позовава на предходно отреждане на имота по отменен план при спор за материално право в хипотезата на чл.53,ал.2 ЗКИР.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. В. Д.-Н. и В. В. Н. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендират да им бъдат заплатени направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че И. В. Д.-Н. и В. В. Н. като съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност са собственици на ПИ с идентификатор * по КК на [населено място]. Придобили са по договор за продажба /н.а.№ *,том *,н.д.№*/1993г./ празно дворно място,представляващо парцел * в кв.51 по плана на селото. Продавачката им Д. В. Т. е закупила празно дворно място от 825кв.м.,имот п№* в кв.44 по плана на селото,за който е отреден парцел *,като с н.а.№*/28.08.1972г.,том *,н.д.№*/1972г. е признато и правото й на собственост върху придаваеми маломерни дворни места от 148кв.м. и 156кв.м. Придаването по регулация е предвидено с плана от 1943г.,като с оглед н.а.№*/28.08.1972г. съдът е приел,че тази регулация е приложена и няма данни да са налице основания за промяна на имотните и регулационни граници на двата имота по плана от 1987г. По този план процесните два имота попадат в кв.51 и за тях са отредени парцел * /съответстващ на парцел */ и парцел * /съответстващ на парцел */,придобит от И. Г. П. през 1972г. /н.а.№*/09.ХІ.1972г.,том *,н.д.№*/. Прието е,че по плана от 1987г. границите между двата имота са заснети неправилно не по установените от приложения план от 1943г. като тази грешка е възпроизведена и при създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри към нея през 2007г.,с оглед на което е прието,че предявеният по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР иск е основателен за площта от 32кв.м.
Прието е,че кадастралната карта следва да отразява действителните права на собствениците и законосъобразно установените граници на техните имоти,поради което имотните и регулационни граници следва да се проследяват от тяхното установяване до актуалното им отразяване и при доказана липса на основание да се приеме,че през 1987г. са настъпили по законоустановен начин промени в границата,както имотна,така и регулационна,между имотите /установена на място съгласно плана от 1943г./, следва кадастралната карта да бъда съобразена с правата на собствениците така,както те са били надлежно установени през 1943г.
Във връзка с поддържаната теза за наличие на противоречива практика по въпроса кой е моментът при няколко последователно действали кадастрално-регулационни планове,спрямо който следва да се извърши съотнасянето и доказването на материалното право при иск по чл.53,ал.2 ЗКИР касаторите се позовават на разрешение,дадено в определение №506/19.06.2009г. по гр.д.№375/2009г. на І ГО на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК,което обаче не представлява акт, обективиращ съдебна практика по поставения въпрос, доколкото чрез него само се преценява наличие на основание за допускане на касационно обжалване,но не се изразява становище по същество по въпрос,който да има значение за изхода на спора.
Поставя се въпросът в какъв обем следва да се защитава правото на иск по чл.53,ал.2 ЗКИР /по последния действал КРП или по отменения КРП/,но в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се съдържат твърдения по смисъла на коя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК според касаторите е налице основание за допускане на касационно обжалване,не се обосновава така поставеният въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата, респ. да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,нито са изложени съображения, даващи основание да се приеме,че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Във връзка с поддържаната теза за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса имат ли право ответниците като страна,черпеща права от влязъл в сила регулационен план,да се позовават в производството по чл.53,ла.2 ЗКИР на приложението на ЗРП досежно изменението на регулационните граници между имотите и трансформирането им в имотни, касаторите се позоват на указанията по приложението на чл.32,ал.2 З./отм./,дадени в ТР №3/15.07.1993г. по гр.д.№2/1993г. на ОСГК на ВС. Въззивният съд обаче в случая не е отрекъл подобна възможност. Изложени са съображения досежно понятието “приложена регулация”,които не противоречат на изразеното в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС становище,доколкото в последното е разгледана хипотеза на промяна в границите на един имот чрез придаване на части от съседни имоти,каквато при плана от 1987г. не е налице.
Касаторите поддържат,че в обжалваното решение въпросът за правата на лицето,което е закупило имот,индивидуализиран с граници и площ по действалия към момента на покупката му план да се позовава на предходно отреждане при спор за материално право по чл.53,ал.2 ЗКИР, е налице противоречие със становището,изразено в решение №113/10.03.2009г. по гр.д.№933/2008г. на ІІ ГО на ВКС,в което е прието,че материалноправната легитимация по иска предполага ищецът да е бил собственик на имота или да е правоприемник на собственика на този имот към същия момент /момента на влизане в сила на кадастралната карта/. Аналогично становище е изразено и в обжалваното решение-правата на страните /от материалноправна гледна точка/ са преценявани към момента на одобряване на кадастралната карта,като е констатирано наличие на грешка по причина несъответствието на отразеното в тази карта с действителните права,които страните притежават.
По поставените от касаторите въпроси не се установява да е налице противоречива практика,нито да са били разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Не се обосновава и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 12.10.2011г. по гр.д.№1025/2011г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Г. П.,Г. И. Г. и И. И. Р. на основание чл.78,ал.3 ГПК,вр. чл.81 ГПК да заплатят на И. В. Д.-Н. и В. В. Н. сумата 650.00лв. /шестстотин и петдесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: