О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София,01.10.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 553 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. А., А. Л. Т.,Р. Л. Т.,А. Л. А.,В. Г. З.,Г. В. З.,Е. В. З. и Л. Ц. Л. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 24.02.2012г. по гр.д.№4793/2011г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от касаторите против В. П. Т.,И. К. В.,П. К. Д.,А. К. В.,А. К. В.,Г. К. В.,В. К. В. и Д. К. В. иск за делба на недвижим имот-нива,за който с решение по адм.дело №1414/2001г. на СГС е отменено отчуждаването в частта по букви АБВГД с площ от 3288кв.м.,ЕЖЗИ с площ от 1056кв.м. и ЙКЛМ с площ от 420кв.м.,показани на скицата-извадка от кадастралния план на м.Р.,съставляваща неразделна част от решението за отмяна на отчуждаването,който имот попада в имот пл.№*, пл.№* и пл.№*по плана на м.” [улица],одобрен с протокол №23/19.03.2001г.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено , че в противоречие със задължителната и постоянна практика на ВКС /ППВС №1 от 13.07.1953г. по гр.д.№1/1953г. и решение №57/02.03.2011г. по гр.д.№1416/2010г. на ВКС,ІІІ ГО/,въззивният съд не е разгледал и обсъдил всички възражения и въпроси,посочени в становищата на страните. Поставя се и въпросът за възможността и задължението на съда да разгледа и обсъди максимално подробно всички възможности по прилагането на чл.278 ГПК/отм./,за който касаторите поддържат,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържат също така,че съдът се е произнесъл и по материалноправния въпрос за точното приложение на чл.69 ЗН,касаещ правото на наследника да поиска винаги делба въпреки противното разпореждане на наследодателя и да поиска по възможност своя дял в натура.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че не са налице предпоставките за допускане до делба на процесния недвижим имот,въззивният съд е приел, че по делото не е установено имотът да е съсобствен между съделителите, тъй като предявилите иска лица не са доказали легитимацията си на съсобственици по отношение на имота-имотът е бил отчужден за държавни нужди и реституиран впоследствие по реда на ЗВСОНИ по З.,ЗПИНМ и др. като преди отчуждаването притежаваната от общия наследодател В. И. Х. нива е била предмет на доброволна делба от 1945г.,при което синът на наследодателя П. В. И. е получил в дял 3.5 дка,а дъщеря му Е. В. И.,по мъж В.-2.0 дка. Прието е,че делбата е породила вещноправен ефект,като договорът е сключен в изискуемата от закона форма и в резултат от това към момента на отчуждаването през 1952г. всеки от наследниците е притежавал в индивидуална собственост частта от имота,поставена в негов дял при делбата.Изложени са съображения,че не е предвидено като законова последица отмяната на отчуждаването да води до отмяна и на вещноправния ефект на осъществената доброволна делба и дори двата имота да са били отчуждени през 1952г., след отмяна на отчуждаването не би могло отново да възникне съсобственост между всички наследници на В. И. Х. /доколкото наследниците на П. В. И. имат права върху единия реално обособен имот,а наследниците на Е. В. И.-само върху другия реално обособен имот.
Прието е,че твърдението на наследниците на Е. В.,че от тяхната наследодателка не е бил отчужден имот отделно,а нейният имот е бил включен в имота на П. В. е недоказано,а и дори да беше доказано,не би обосновало извод за наличие на съсобственост.
Соченото от касаторите ППВС №1 от 13.07.1953г. съдържа указания за задълженията на съда да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона като конкретно,точно и ясно каже какво приема за установено относно фактическите положения,да посочи върху какви доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и да отговори ясно и определено,точно и категорично на всички сложени по делото въпроси.
Въпросът,който би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване обаче винаги следва да се свърже с предмета на конкретното дело и евентуално необсъдените от съда въпроси и възражения да са от значение за основателността на иска. В случая производството е делбено и само въпроси и възражения,свързани с наличието на съсобственост,респ. с делбените права на страните,биха могли да се свържат със спорния предмет. Такива обаче не се сочат от касаторите,поради което общото необсъждане на възражения следва да се приеме като касационно оплакване за неправилност по смисъла на чл.281 ГПК,което пък не обосновава само по себе си наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК.
Соченото от касаторите решение №57 от 02.03.3011г. по гр.д.№1416/2010г. на ІІІ ГО на ВКС пък касае правомощията на въззивния съд по чл.269 от сега действащия ГПК. В настоящия случай обаче разпоредбата на чл.269 на този процесуален закон не намира приложение, доколкото делбеното производство е образувано на 14.07.2006г. и се разглежда по реда на ГПК/отм./.
Сочената от касаторите разпоредба на чл.278 ГПК/отм./ съдържа изискване за прилагане към исковата молба на удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници,на удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти,както и за възможността останалите съделители да поискат включване в наследствената маса и на други имоти,които въпроси в настоящия случай не са били поставени на разглеждане пред въззивния съд в производството по делото,а оттам и не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излагат се и доводи за допуснати процесуални нарушения /неправилна преценка на доказателствата,неточна преценка на правните доводи на двете страни в процеса/,които съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК,което пък,както вече беше отбелязано,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК.
Поставянето на въпрос по приложението на чл.69 ЗН също не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнасял досежно наличието,респ. липсата на право спрямо който и да е от съделителите да поиска делба. Напротив искът е приет за допустим,но за неоснователен,доколкото наличието на съсобственост не е доказано,както и по причина,че съществуващата към момента на смъртта на общия наследодател съсобственост през 1945г. е била ликвидирана,т.е. че правото да се иска делба на общото имущество вече е било упражнено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 24.02.2012г. по гр.д.№4793/2011г. по описа на Софийски градски съд,ГО,ІІ-г въззивен състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: