О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 25.09.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 351 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №1409,постановено на 19.05.2012г. по ч.гр.д.№591/2012г. Варненският окръжен съд е потвърдил определение №340/09.01.2012г. по гр.д.№12473/2009г. по описа на Варненския районен съд,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска-недоказан правен интерес от търсената защита.
Определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на престъпно обстоятелство по реда на чл.124,ал.5 ГПК,както и по въпроса наличието на привлечено лице по едно наказателно производство идентично ли е с извършителя на деянието по смисъла на чл.124,ал.5 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците по жалбата изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
За да се произнесе по подадената частна жалба настоящият състав взе предвид следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С подадената на 19.11.2009г. до Варненски районен съд искова молба [фирма] е предявило срещу на началника на М.-В.,началника на МП * “П. В.” и началника на МП * “В. З.” иск с правно основание чл.124,ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство-съставяне от неизвестен извършител на неистински частни документи-4 броя договори и 5 броя първични счетоводни документи,за които се твърди,че са обявени за неистински по адм.д.№748/2009г. и адм.д.№749/2009г.,по които е прието, че документите са употребени,за да се докаже,че съществува право на Е. А.,Ш. да получи по-висока стойност на стоките от договорената цена и които имат значение за отмяна на влезли в сила решения по административни дела.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че към датата на завеждане на установителния иск по чл.124,ал.5 ГПК не са налице предпоставки за допустимостта на това производство-образувано е досъдебно производство по ДП №172/2008г. срещу виновното лице за това,че през периода 13.03.2006г.-15.05.2006г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление,избегнало плащането на данъчни задължения-ДДС по внос на стоки,като потвърдило неистина в изброените 9 броя ЕАД, съставени в периода от 13.03.2006г. до 15.05.2006г. като укритият данък е в особено големи размери, квалифициращи състави на престъпления по чл.257,ал.1 във вр. с чл.225,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК. На 09.07.2008г. наказателното производство е спряно на основание чл.244,ал.1,т.2 НПК и възобновено на 11.07.2008г. на основание чл.245,ал.2 НПК като на 30.09.2010г. е привлечен обвиняем и повдигната мярка за неотклонение. Изложени са съображения,че след като досъдебното производство не е прекратявано на някое от основанията по чл.24,ал.1,т.2-5 ,не е спирано на основанията по чл.25,т.2 или чл.26 НПК и е висящо,като в обхвата на инкриминирания период са включени и приложените към исковата молба документи,това съставлява процесуална пречка за разглеждане на установителния иск по чл.124,ал.5 ГПК. Изложени са също така и съображения,че тези документи са били оспорени в съдебното производство по обжалване на митнически актове, констатирана е неистинност на тези доказателства,като преценката дали един документ е годно доказателство за правните изводи на съда по конкретен казус е преценка по съществото на спора.
Тезата на жалбоподателя за наличие на противоречие по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на престъпно обстоятелство по чл.124,ал.5 ГПК с посочената в частната жалба практика на ВКС не може да бъде споделена.
В ТР №20/1968г. на ОСГК на ВС са дадени указания за предмета на установителния иск по чл.97,ал.4 ГПК/отм./-сега чл.124,ал.5 ГПК и лицата, които следва да бъдат конституирани като ответници в производството, каквито въпроси в настоящия случай не са били поставени на разглеждане при извършването на преценка за допустимостта на иска. Наличието,респ. липсата на идентитет между образуваното наказателно производство и предмета на установителния иск не е основният въпрос, който обосновава извода за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. В случая от съществено значение е дали предявилото иска лице доказва наличие на правен интерес от установяване на посоченото в исковата молба престъпно обстоятелство с оглед посочените в исковата молба правоотношения,за които поддържа,че това обстоятелство би имало правно значение. По този въпрос обаче наличие на противоречие с практиката на ВКС жалбоподателят не обосновава. В този смисъл не е налице и противоречие със становището,изразено в посоченото от жалбоподателя определение №195/09.05.2011г. по ч.гр.д.№212/2010г. на ІІІ ГО на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от жалбоподателя въпрос дали наличието на привлечено лице по едно наказателно производство е идентично с извършителя на деянието по смисъла на чл.124,ал.5 ГПК. Така поставеният въпрос в настоящия случай е ирелевантен за наличието,респ. липсата на правен интерес от предявяването на иск за установяване,че изброените в исковата молба неистински частни документи са съставени от неизвестен извършител. Обстоятелството кой е съставил неистинския документ,вкл. дали съставителят е неизвестен не обосновава наличието на правен интерес от предявяване на иска,доколкото установяването на това обстоятелство само по себе си не би могло да промени извода за размера на дължимите митнически задължения на дружеството или поне такава връзка по делото не се обосновава. Това,както вече беше отбелязано,е основният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и според настоящия състав въпросът е разрешен в съответствие с преобладаващата съдебна практика,с оглед на което не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване,доколкото не се установява от жалбоподателя въпросът да е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №1408,постановено на 19.05.2012г. по ч.гр.д.№591/2012г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от [фирма] частна жалба вх.№18126/05.06.2012г.
Председател:
Членове: