О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София,21.12.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 608 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №2002,постановено на 01.10.2012г. по ч.гр.д.№3395/2012г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение №541 от 31.07.2012г.,постановено по гр.д.№274/2012г. по описа на Врачанския окръжен съд,ГО,с което производството по делото е прекратено като недопустимо поради наличие на сила на присъдено нещо.
Определението е обжалвано от Й. Ц. В. и Т. Г. В.,които поддържат,че същото е неправилно,тъй като на първо място не е налице идентичност от субективна страна между двата иска,както и че не е налице идентичност и от обективна страна,доколкото в предмета на предявения по реда на чл.109 ЗС иск не се включва установяване принадлежността и съществуването на правото на строеж. В представеното изложение излагат съображения,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса налице ли е идентичност от обективна и субективна страна между иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване преченето да се упражнява правото на строеж върху поземлен имот, предявен от две лица срещу един от съпрузите-собственици на поземления имот от една страна и иск по чл.124,ал.1 ГПК,заведен от двамата съпрузи-собственици на поземления имот,за установяване несъществуването на тези права на строеж и основание ли е при заведен един от така посочените искове да се прекрати производството по по-късно заведения друг от тези искове,както и по въпроса необходими другари ли са двамата съпрузи, притежаващи в режим на съпружеска имуществена общност поземлен имот по иск с правно основание чл.109 ЗС,предявен само срещу единия от тях без от страна на ищеца да се твърди,че другият съпруг осъществява поведение,което му пречи да упражнява правото си на строеж и без да иска осъждането му да преустанови преченето. Поддържат, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по причина непълноти и неясноти в законодателството,което създава предпоставки за различни тълкувания и касационно обжалване следва да се допусне,доколкото именно тези въпроси обуславят извода на Софийския апелативен съд за недопустимост на производството по предявения от тях отрицателен установителен иск.
Ответниците по частна жалба Е. В. И. и Л. В. И. не изразяват становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд е приел,че е налице пълен идентитет от обективна страна между предмета на гр.д.№274/2012г. по описа на Врачанския окръжен съд и предмета на гр.д.№848/2011г. по описа на Врачанския районен съд,като съпоставянето е извършено с оглед белезите,с които се индивидуализира спорното право на базата на твърдяните от ищците факти и обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба и петитума. При така извършената съпоставка е установено,че петитумът на исковата молба,въз основа на която е образувано производството по гр.д.№848/2011г. по описа на Врачанския районен съд, включва не само искане за преустановяване на действията,с които Й. В. пречи на Е. И. и Л. И. да осъществяват правото си на строеж,но и искане за установяване съществуването на това ограничено вещно право. С оглед на това следва да се приеме,че първият поставен от частните жалбоподатели въпрос не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване-въпросът касае наличие или липса на идентитет от обективна страна между иск с правно основание чл.109 ЗС и иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК,докато в настоящия случай в производството и по двете дела предмет на разглеждане е иск за установяване съществуването на ограниченото вещно право на строеж,предявен по реда на чл.124,ал.1 ГПК,като обстоятелството,че в производството по гр.д.№274/2012г. по описа на Врачанския окръжен съд е заявен за разглеждане отрицателен установителен иск не променя тази констатация. Въпросът за наличие на идентитет с предявен по реда на чл.109 ЗС иск следователно не може да бъде поставян и не е пряко свързан с извършваната по реда на чл.126,ал.1 ГПК преценка.
По отношение наличието на идентичност от субективна страна в производството по гр.д.№274/2012г. по описа на Врачанския окръжен съд и производството по гр.д.№848/2011г. по описа на Врачанския районен съд в обжалваното определение е прието,че доколкото в производството по предявения по реда на чл.124,ал.1 ГПК положителен установителен иск, обективно съединен с иск по чл.109 ЗС,когато се иска установяване съществуването на ограничено вещно право върху недвижим имот-съпружеска имуществена общност,двамата съпрузи са задължителни необходими другари,то дори единият от тях да не е страна в производството,това не е пречка да е обвързан от силата на присъдено нещо поради наличието на неделимо процесуално правоотношение,а оттам и че е налице субективно тъждество в двата спора.
С оглед на така изразеното от въззивния съд становище,което касае само и единствено наличието на тъждество от субективна страна на спора по предявен положителен и спора по предявен отрицателен установителен иск с един и същи предмет от обективна страна,според настоящия състав и вторият поставен от касаторите въпрос дали двамата съпрузи са необходими другари по предявен по реда на чл.109 ЗС иск не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. На първо място по причина,че подобен въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд,доколкото,както вече беше отбелязано,в производството по гр.д.№848/2011г. по описа на Врачанския районен съд предмет на разглеждане е не само предявеният по реда на чл.109 ЗС осъдителен иск,но и иск за установяване принадлежността и съществуването на ограниченото вещно право на строеж. Основното съображение на Софийския апелативен съд да приеме,че е налице идентитет и от субективна страна между двете дела е обстоятелството че силата на пресъдено нещо,с която ще се ползва решението по предявения по реда на чл.124,ал.1 ГПК иск, ще обвързва и неучаствалия в това производство съпруг с оглед разпоредбата на чл.216 ГПК,което напълно съответствува на константната практика на съдилищата по приложението на чл.299 ГПК.
И тъй като поставените от частните жалбоподатели въпроси не са свързани с обуславящите крайния извод на съда за недопустимост на предявения от тях отрицателен установителен иск,настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №2002,постановено на 01.10.2012г. по ч.гр.д.№3395/2012г. по описа на Софийски апелативен съд по подадената от Й. Ц. В. и Т. Г. В. частна жалба вх.№10119/24.10.2012г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: