О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София,08.10.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 593 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Н., П. И. С.,В. Б. М.,М. М. Н.,Е. К. Д.,Е. М. Б. и Л. Б. Я. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 09.05.2011г. по гр.д.№7654/2010г.,с което е признато за установено по иск,предявен от [фирма] против Е. К. Д.,Л. Б. Я.,Е. М. Б., Г. И. Н.,П. И. С.,М. М. Н.,В. Б. М.,че дружеството е собственик на празно дворно място с площ от 675кв.м.,съставляващо УПИ *от кв.9 по плана на [населено място],вилна зона “И.” на основание договор за продажба,обективиран в н.а.№*,том І,рег.№784,дело №37/2001г. от 30.03.2001г. на нотариус И. И.,вписан в регистъра на НК с №384.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба е посочено,че главното фактическо основание,което според касаторите обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е фактът,че владеят имота,който са придобили на основание наследство и давностно владение повече от 10 години,както и че с оглед изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза не може да се прецени нито наличие,нито липса на идентичност на процесния имот с имота,който те владеят необезпокоявани,при което съдът без необходимите доказателства е приел,че се касае за идентичен имот. Излагат също и съображения,че правното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е,че постановеното от въззивния съд решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване,доколкото касаторите не сочат конкретни основания за касационно обжалване,не са посочили материалноправен или процесуалноправен въпрос,по който съдът да се е произнесъл с обжалвания акт и който да е обусловил изхода на правния спор.
В обжалваното решение въззивният съд е приел,че ответниците по иска за наследници по закон на Г. Т. Б.,починал през 1957г., който с договор за доброволна делба от 16.10.1942г. е получил в дял нива в м.”П.” от 14.5 дка при съседи:А. С.,Й. Т., М. Т. и път.С решение №5393/23.01.2006г. на ОСЗГ-“О. к.” по преписка вх.№04223/03.10.1991г. на наследниците на Г. Т. Б. е възстановено правото на собственост върху нива от 4.975дка в землището на [населено място],м.”П.”,имот №*. Със заповед №РД-50-50/21.02.2005г. на основание чл.11,ал.4 ППЗСПЗЗ кметът на район “Б.” е одобрил решение на комисията за определяне на застроената част от стар имот №* по преписка,образувана по искане на наследниците на Г. Т. Б. като 4975кв.м. могат да бъдат възстановени,а за останалите 9525кв.м. собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ. За ПИ №*по стар кадастър е извършена и процедура по чл.13,ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ със заповед № РД-50-197/2007г.,за което дружеството е уведомено с писмо изх.№Пр. 94-53/06 от 09.01.2008г.
Въз основа на изслушаната по делото експертиза на в.л. Д.П. е прието,че поради липса на данни от стар кадастрален план,емисия 1957г. не може да се прецени наличието или липсата на идентичност на процесния имот с имота по договора от 1942г. С оглед на това е прието,че не се установява в полза на наследниците на Г. Т. Б. да е настъпил реституционния ефект по ЗСПЗЗ-представеното решение не е придружено със скица по смисъла на чл.18ж ППЗСПЗЗ,заверена от ОСЗ и от техническата служба на общината,поради което не е завършен фактическият състав на възстановяване на собствеността,а липсват и доказателства наследодателят да е бил собственик на процесния имот /представеният договор за доброволна делба не е титул за собственост/. Прието е също така,че не е установена идентичност на процесния имот с имота,описан в решение №5393/23.01.2006г. на ОСЗГ. Споделени са изцяло и мотивите на първоинстанционния съд като е извършено препращане на основание чл.272 ГПК към тях /а първоинстанционният съд е приел,че не е установена пълна идентичност на възстановената нива с процесния имот/.
Прието е ,че дружеството се легитимира като собственик на процесния имот по силата на договор за продажба,сключен на 30.03.2001г. /н.а.№*,том І,рег.№784,дело №37/2001г./ като представеното решение на ОСЗГ не легитимира наследниците на Г. Б. като носители на противопоставими вещни права.
Поставеният от касаторите въпрос за идентичността на имота, претендиран от дружеството с имота,за който те твърдят,че е възстановен по реда на ЗСПЗЗ не обосновава крайния извод на съда за основателността на предявения иск,доколкото в обжалваното решение е прието,че искът е основателен по причина,че касаторите не са установили наличие на противопоставими права,т.е. не са доказали производството за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ да е приключило с решение,което надлежно да ги легитимира като собственици на процесния имот. И тъй като въпрос,касаещ начина и реда за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ с изложението не е поставян,а ВКС не разполага с правомощието служебно да формулира и поставя на разглеждане въпрос,който да обоснове наличие на основание за допускане до касационно обжалване с оглед разясненията по приложението на процесуалния закон,дадени в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Останалите съдържащи се в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съображения съставляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК,които сами по себе си без надлежно формулиран правен въпрос по приложението на конкретно посочена материалноправна или процесуалноправна норма не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 09.05.2011г. по гр.д.№7654/2010г. по описа на СГС,ІІ-А гражданско отделение.
ОСЪЖДА Г. И. Н., П. И. С.,В. Б. М.,М. М. Н.,Е. К. Д.,Е. М. Б. и Л. Б. Я. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.82 ГПК да заплатят на [фирма] сумата 1000лв. /хиляда лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: