О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София,11.12.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 875 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Н. Д. и Е. Н. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд,ІV-В отделение, постановено на 10.05.2012г. по гр.д.№14010/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е допуснато да се извърши съдебна делба на основание чл.34,ал.1 ЗС между Л. С. С.,Л. С. П.,Е. Н. Д. и И. Н. Д. на апартамент на първи /надпартерен/ етаж на жилищната сграда в [населено място], [улица], при квоти 4/12 ид.части за Л. С. С.,2/12 ид.части за Л. С. П.,3/12 ид.части за Е. Н. Д. и 3/12 ид.части за И. Н. Д..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли една сделка да бъде нищожна спрямо едно лице,а спрямо други да бъде действителна и да произведе действие.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Л. С. С. и Л. С. П. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане.
За да достигне до извода,че процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до делба,въззивният съд е изложил следните съображения:
Прието е,че процесният апартамент е отчужден по реда на ЗОЕГПНС от А. Д.,наследодател на Е. Д. и И. Д.. С договор за продажба от 01.10.1968г. по реда на НПЖДЖФ апартаментът е продаден на С. К. С. и К. Р. С.,като през 1972г. С. К. и К. Р. са дарили дъщеря си Л. С. С. и сина си Л. С. С. с по 1/6 ид.част от апартамента,след което с н.а.№*/1975г. Л. С. С. е дали собствената си 1/6 ид.част от имота на сестра си Л. С. С..
По реда на чл.7 ЗВСОНИ сключеният през 1968г. договор за продажба е обявен за нищожен с решение на СГС от 03.02.2006г. по гр.д.№1691/2004г.Това решение е оставено в сила от ВКС с решение №1035/07 от 08.01.2008. по гр.д.№730/2006г. на ІV ГО само за ? ид.част от апартамента по иска,предявен срещу К. Р. С.. В частта по отношение на Л. С. С. и Л. С. С. /П./ решението на СГС е обезсилено и производството по делото е прекратено по причина,че към датата на исковата молба наследодателят им С. К. С. е бил починал,а те са конституирани в производството по реда на чл.120 ГПК/отм./. С оглед на това е прието,че в патримониума на И. Д. и Е. Д. като наследници на А. Д. по реда на ЗВСОНИ е възстановено правото на собственост само върху притежаваната от К. С. ? ид.част от апартамента. Останалата ? ид.част е прието,че е останала в патримониума на Л. С. и Л. П. по силата на извършените през 1972г. и 1975г. разпоредителни сделки в рамките на правата на С. С., както и по силата на наследствено правоприемство по отношение на Л. С.,доколкото Л. П. се е отказала от наследството, останало след смъртта на С. С..
Прието е,че искането за прогласяване нищожността на договора за продажба от 1968г. по реда на косвения съдебен контрол в делбеното производство е недопустимо да бъде разгледано,тъй като тази нищожност може да бъде прогласена само по реда на чл.7 ЗВСОНИ. Изложени са съображения,че чл.7 ЗВСОНИ урежда едно изключение от общото правило, че нищожността на правните сделки може да се релевира без ограничение във времето,като установява срок,след изтичането на който разглеждането на иск за нищожност на сделката или възражения,основани на порок на сделката,посочен в чл.7 ЗВСОНИ е недопустим. След изтичането на този срок дори атакуваната сделка да страда от посочените в чл.7 ЗВСОНИ пороци,тя се счита за валидна с оглед сигурността на гражданския оборот.
Не може да бъде споделена тезата на касаторите,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за възможността една сделка да бъде нищожна спрямо едни лица и действителна спрямо други по причина,че така поставения въпрос на първо място е бил разрешен от въззивния съд с оглед на обстоятелството, че нищожността на договора от 1968г. може да бъде преценявана само по реда и в сроковете по чл.7 ЗВСОНИ. Общите правила на ЗЗД в този случай не намират приложение,поради което и така формулираният въпрос за правните последици на нищожността с оглед само на разпоредбата на чл.26 ЗЗД не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за субективните и обективни предели на силата на присъдено нещо на решенията по чл.7 ЗВСОНИ и правните последици на тези решения в хипотеза,при който сделката е прогласена за нищожна само за идеална част от отчуждения по реда на ЗОЕГПНС имот решението на въззивния съд съответствува на установената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС- в решение №36/01.02.2012г. по гр.д.№211/2011г. на І ГО на ВКС е прието,че когато искът по чл.7 ЗВСОНИ е уважен за съответната идеална част от имота,купувачът по оспорения договор запазва правата си за останалата част и макар договорът да е нищожен изцяло,тази нищожност не рефлектира върху имуществените права за останалата идеална част от имота,която не е предмет на иска. Така изразеното становище се споделя и от настоящия състав,не е налице противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 10.05.2012г. по гр.д.№14010/2011г. по описа на Софийски градски съд,ІV-В отделение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: