О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София,27.06.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 492 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Д. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 17.02.2012г. по гр.д.№1981/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част,с която е прогласено за нищожно решение на Общото събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в [населено място], [улица],обективирано в протокол №1 от 22.04.2005г.,с което В. К. Д. е избран за управител на етажната собственост и е прогласено за нищожно решение на Общото събрание на същата етажна собственост,вписана в регистъра на сградите или отделните входове в режим на етажна собственост при район “О.” под рег.№*,обективирано в протокол от 23.05.2009г.,с което са определени разноски за неотложен ремонт на стълбищен таван на пети етаж на покрива и са задължени етажните собственици да внасят сумата от по 25лв. на апартамент месечно за консумативи, по предявения от Т. Б. Д. иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,който според касатора е от значение за точното прилагане на закона; по въпроса за правото на лице,което не е било етажен собственик към момента на вземане на решението да иска прогласяване на неговата нищожност, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са и съображения,че е неправилно становището на съда,че показанията на свидетеля С. С. не са в състояние да отрекат или потвърдят подписите на трети лица,т.е. на присъстващите на събранието собственици,доколкото той в качеството си на свидетел,носещ наказателна отговорност за даване на неверни показания е заявил,че лицата са подписали в негово присъствие и това негово твърдение не е опровергано.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Т. Б. Д. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендира заплащане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Формулираният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,доколкото не са изложени съображения кои доказателства не са обсъдени и за приложението на кои конкретни съдопроизводствени правила се поддържа,че е налице необходимост от тълкуване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,представлява касационно оплакване по смисъла на чл.281 ГПК,което обаче не би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. Доводите за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК касаят извършването на конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства,а не принципно разрешен правен въпрос по приложението на процесуална или материалноправна норма. Освен това разпоредбите на процесуалния закон, уреждащи правилата,по които следва да бъде извършена преценка на събраните по делото доказателства,не са неясни,нито практиката по приложението им сочи на необходимост от специално тълкуване според указанията,дадени в ТР №1 по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Аналогичен извод следва да бъде направен и за наведените от касатора доводи за неправилност на становището на въззивния съд досежно показанията на свидетеля С. С.-в тази част изложението съдържа становището на касатора за значението на свидетелските показания,противно на изразеното от въззивния съд в обжалваното решение и в този смисъл съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение. Следва да се отбележи също така,че въпросът дали казаното от свидетеля е опровергано посредством други доказателства е фактически,а не правен.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за правото на лице,което не е било етажен собственик към момента на вземане на решението на общото събрание,да иска прогласяване на неговата нищожност.
По този въпрос първоинстанционният съд е изложил съображения, възприети от въззивния съд по реда на чл.272 ГПК,че решенията на общото събрание на етажната собственост са особен вид сделки и като такива се подчиняват на правилата за валидност на гражданскоправните сделки,като на нищожността може да се позовава всеки,стига те да засягат негови права и законни интереси,както и че за исковете за нищожност няма срок и пропускането на срока по чл.40,ал.2 ЗУЕС и чл.13,ал.2 ПУРНЕС не валидира нищожните решения на общото събрание.
Това становище изразява трайно установената съдебна практика и доколкото не се твърди,нито се установява въпросът да е разрешаван от съдилищата противоречиво,нито да поставя необходимост от тълкуване, настоящият състав приема,че предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не са налице.
С оглед на това следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване,като в полза на ответника по касационна жалба Т. Б. Д. следва да бъде присъдена сумата 402лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 17.02.2012г. по гр.д.№1981/2010г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. К. Д. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на Т. Б. Д. сумата 402.00лв. /четиристотин и два лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: