О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София,29.05.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 392 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Г. С., Н. Г. Ч.,Е. А. В., Д. А. В.,В. А. В.,Д. А. В.,В. К. П. и М. К. Д. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд,постановено на 06.01.2012г. по гр.д.№1566/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от тях иск,с който молят съда да осъди [фирма] да им предаде владението върху ПИ с идентификатор * по кадастралната карта,одобрена със заповед № РД-18-94/21.12.2007г. на изпълнителния дректор на АГКК,с площ от 1361кв.м.,находящ се в [населено място], [община],местност “А.”,с трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на трайно ползване-за курортен хотел /почивен дом/,със стар идентификатор *,кв.*,парцел *, който имот е идентичен с имот с пл.№* в кв.* по стар кадастрален план на [населено място] от 1962г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд не се е произнесъл по въведения въпрос за законосъобразността на проведената процедура по придобиване на процесната земя от страна на ответника,който въпрос според касаторите е вече разрешен с решение №202/01.11.2000г. по гр.д.№146 по описа за 1999г. на Районен съд-Царево по сходен казус,където съдът е приел,че правото на строеж не е било отстъпено на законово основание предвид липсата на волеизявление от компетентния държавен орган. Поддържат също така,че първоинстанционният съд се е произнесъл и по разпоредбите,уреждащи придобивната давност,от които зависи изхода на делото предвид направеното от ответното дружество възражение в тази насока и незаконосъобразно ги е изследвал; приел е,че трайните насаждения при т.нар.”отчуждаване” са обезщетени,като сумите са изплатени на частните стопани,докато за този факт доказателства не са били представени; произнесъл се е и по въпроса следва ли направеното изменение от ЕСКИТЕ на съответната община,когато редуцира площта на необходимия прилежащ терен на сградата да бъде взета предвид.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че с оглед направеното от ответника оспорване на извършената реституция в контекста на забраните на ЗСПЗЗ,изхождащи от настъпили след момента на отнемането фактически промени в имота,които законът въздига в пречки за реалното признаване на правото на възстановяване,съдът следва да извърши косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на административния акт, приключващ процедурата по възстановяване на правата на ищците с оглед възражението на ответника за наличие на пречки по чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл.2,ал.1,т.3 от същия закон.
Прието е,че нормата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ има самостоятелно значение и не изисква спазване на съществуващите законови процедури по отреждането на един терен за строителство или за друго мероприятие на държавата,за неговата законност или за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация, като хипотезата не поставя изискване и за площта на сградите,вида на конструкцията им,начина на прикрепване към земята. Изложени са съображения,че разпоредбата не се интересува и от това дали извършеното преди отреждането на терена производство по отчуждаване е било завършено или не,респ. дали изобщо държавата е придобила в резултат от това вещни права или не върху спорната земя. Прието е,че за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ е достатъчен обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата,което има комплексен характер. Изложено е също и съображение, че в случай не се поставя изискване за законност на строителството като законодателят е уредил само завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на закона. В случая е прието,че върху имота е осъществено комплексно мероприятие с цел извършване на почивна дейност в полза на работещите в едно държавно предприятие лица и на място са били изградени фактически две високоетажни /през 1971г./ и една едноетажна /към 1966г./ масивни сгради,обвързани във функционално единство по своето предназначение,към които е бил отреден терен за почивка на ползващите комплекса лица,което представлява пречка за възстановяване вещните права на ищците по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ. С оглед на това е прието,че предявеният по реда на чл.108 ЗС иск следва да бъде отхвърлен.
Прието е,че доколкото тази пречка за реституцията е достатъчна за извода за неоснователност на претенцията,не следва да бъдат обсъждани останалите доводи за наличие на допълнителни пречки за реституцията, както и за законосъобразността на извършеното при действието на ЗПИНМ/отм./ отчуждаване,за отреждането на терените за задоволяване на курортни нужди на дружеството и за включване на земята в капитала му.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по поставения въпрос за значението на законосъобразността на проведената процедура по придобиване на процесната земя от страна на ответното дружество касаторите се позовават на решение №202/01.11.2000г. по гр.д.№146/1999г. по описа на Районен съд-Царево. На първо място обаче следва да се отбележи,че това решение е обезсилено с определение на Бургаския окръжен съд от 25.09.2001г. по гр.д.№207/2001г., което е представено още в производството пред първоинстанционния съд и следователно не може да се приеме,че е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос. Освен това този въпрос не обуславя и крайния изход на спора,доколкото въззивният съд е приел същия за ирелевантен с оглед разпоредбата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по наведените от тях доводи,че първоинстанционния съд се е произнесъл по разпоредбите, уреждащи придобивната давност.
Само въпрос,по който се е произнесъл въззивният съд може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. В случая въззивният съд не е разглеждал направеното от ответника възражение за придобивна давност и следователно този въпрос не е обусловил крайния му извод за неоснователност на предявения иск.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и с оглед поставения от касаторите въпрос за значението на обстоятелството дали трайните насаждения са били обезщетени при отчуждаването и изплатени ли са суми срещу отчуждаването на частните стопани.
На първо място следва да се отбележи,че подобна констатация въззивният съд не е правил. На посочените от касаторите страници от решението са изложени становищата на спорещите страни,а не фактическите констатации на съда. Освен това изрично в обжалваното решение е прието,че спазването на процедурата по отчуждаване е ирелевантно с оглед разпоредбата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ,т.е. поставеният от касаторите въпрос не обуславя крайния изход на спора.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по поставения въпрос за значението на извършеното от ЕСКИТЕ изменение,с което се редуцира площта на необходимия прилежащ терен на сградата.Този въпрос не обуславя крайния изход на спора,тъй като решението на ЕСКИТЕ,на което касаторите се позовават,е издадено през 2006г.,т..е след влизане в сила на ЗСПЗЗ и след издаване на решението на ПК,докато съдът в съответствие с предобладаващата и трайно установена съдебна практика е приел,че преценката за наличието на предпоставки,респ. пречки за възстановяване на собствеността следва да бъде извършена към момента на постановяване на решението на ПК с оглед извършеното към момента на влизане в сила на закона застрояване.
По основния за спора въпрос,а именно по въпроса за приложението на чл.10б,ал. ЗСПЗЗ,изразеното от въззивния съд становище съответства на трайно установената съдебна практика,съдържаща се в постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на тричленни състави на ВКС /решение №552/15.12.2010г. по гр.д.№1226/2009г. на ІІ ГО на ВКС; решение №139/27.06.2011г. по гр.д.№1291/2010г. на ІІ ГО на ВКС; решение №865/23.06.2011г. по гр.д.№1533/2009г. на І ГО на ВКС; решение №277/2011 от 12.01.2012г. по гр.д.№1140/2010г. на ІІ ГО на ВКС; решение №310/24.06.2010г. по гр.д.№494/2009г. на І ГО на ВКС; решение №329/11.10.2011г. по гр.д.№1277/2010г. на І ГО на ВКС/. Не се установява да е налице противоречива практика на съдилищата по въпроси,имащи значение за спора,поради което според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 06.01.2012г. по гр.д.№1566/2011г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Г. С., Н. Г. Ч.,Е. А. В.,Д. А. В., В. А. В.,Д. А. В.,В. К. П. и М. К. Д. на основание чл.78,ал.8 вр. чл.78,ал.3 вр. чл.81 ГПК да заплатят на [фирма] сумата 407.11лв. /четиристотин и седем лева и 11ст./,представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена защита на дружеството от юрисконсулт.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: