О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 21.05.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 362 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Х. от [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 25.01.2012г. по гр.д.№556/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан апартамент,находящ се в [населено място], [улица],вх.В, ет.12,с №57 и с идентификатор *, на основание чл.31,ал.2 ЗС Е. Д. Х.-Г. е осъдена да заплати на И. В. И. и Ц. Н. И. сумата 2227.55лв., представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения им апартамент за периода от 07.07.2009г. до 12.09.2011г., заедно със законната лихва,считано от 12.09.2011г. до окончателното изплащане,като за разликата до пълния размер от 3600лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна. Като неоснователна е отхвърлена и претенцията на Е. Д. Х.-Г. за заплащане на сумата от 3500лв.,представляваща стойността на извършени през м.октомври и ноември,2006г. СМР в делбения апартамент.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за необходимостта прехвърлянето на вземане да бъде съобщено на длъжника; не се е произнесъл по искането за прихващане на сметки,както и че не е обсъдил всички доказателства по делото.
Ответниците по касационна жалба И. В. И. и Ц. Н. И. не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е във фаза по извършване на делбата.
С решение №125/09.02.2010г.,постановено по гр.д.№362/2009г. на Старозагорския районен съд апартаментът,находящ се в [населено място], [улица],вх.В,ет.12,с №57 е допуснат до делба между съделителите Е. Д. Х.-Г.,И. В. И. и Ц. Н. И.,при квоти ? ид.част общо при условията на съпружеска имуществена общност за И. В. И. и Ц. Н. И. и ? ид.част за Е. Д. Х.- Г..
В обжалваното решение е прието,че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан,тъй като направеното от Е. Х. искане за възлагане е неоснователно-не е налице нито една от хипотезите на чл.349 ГПК,защото страните са съсобственици поради различни правопораждащи факти-ищците са купувачи при публична продан,т.е. съсобствеността помежду им не е възникнала по силата на наследствено правоприемство,нито е прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод. Прието е,че искането на И. за заплащане на обезщетение за това,че са лишени от ползването на съсобствения апартамент за периода м.август,2009г.-12.09.2011г. е основателно за сумата 2227.55лв.-установено е,че са поканили съсобственика да им заплаща месечно обезщетение,като поканата е връчена на 21.07.2009г. Възражението на ответницата по тази претенция,основано на направено писмено възражение на нотариалната покана е прието за неоснователно,тъй като това възражение не е било представено като доказателство по делото,а оттам и не може да бъде обсъдено от съда.
Претенцията на Х. за заплащане на сумата 3500лв., представляваща стойността на извършени през м.октомври и ноември, 2006г. СМР е приета за неоснователна,тъй като подобренията са направени преди придобиването на имота от И.,т.е. докато имотът е бил собственост на Е. Х. и нейния съпруг,докато нормата на чл.30,ал.3 ЗС предполага наличие на съсобственост върху вещта между спорещите страни.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за наличието на противоречие на разрешението, което е дадено в обжалваното решение по определен,точно посочен от страната-касатор правен въпрос с възприетото в практиката на ВКС,респ. съображения, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата или се обоснове значението,което би имал за правилното прилагане на закона и за развитието на правото този конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси, свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика или от тълкуване на неясна или нова правна норма,както и с необходимостта от преодоляване на установена практика по причина настъпила промяна в обществените отношения,а не с оглед принципната необходимост от точно прилагане на правните норми или неправилното им прилагане по конкретен правен спор,което е предмет на преценка в производството по чл.290 и сл. ГПК,но само ако касационното обжалване бъде допуснато. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, нито принципната необходимост от излагане на съображения за начина,по който определена правна норма следва да бъде прилагана, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се излагат съображения,свързани с необходимостта от допускане на касационно обжалване с оглед неправилността на обжалваното решение – необсъждане на всички доказателства по делото. Така изложените съображения имат декларативен характер,не съдържат изрично формулирани въпроси, по които въззивният съд да е изразил становище и които да имат значение за крайния изход на правния спор, което обаче, както вече беше отбелязано, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Становището на касатора за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение следва да бъде обвързано с конкретно действие или становище на въззивния съд,имащо значение за крайния извод за основателността на заявената претенция, което,както вече беше отбелязано,да противоречи на практиката на ВКС, да е в противоречие със становището,което други съдилища изразяват по същия въпрос или да има значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото. И доколкото подобни съображения в подаденото от Е. Х. изложение досежно обсъждането на събраните по делото доказателста липсват,следва да се приеме,че същото не обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Въпросът за необходимостта прехвърлянето на вземане да бъде съобщено на длъжника също не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по настоящето дело,тъй като този въпрос е бил предмет на обсъждане в първата фаза на делбеното производство,като решението по допускане на делбата е влязло в сила, задължително е за съда и страните и въпросите,свързани с наличието на съсобственост и основанието за нейното възникване не могат да бъдат пререшавани.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че непроизнасянето на съда по искането за прихващане на сметки обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като подобно изявление не е било правено по делото. Освен това поставеният въпрос за задължението на съда да се произнесе по искане за прихващане не обуславя и крайния изход на спора,след като претенцията на единия съделител,заявена по реда на чл.346 ГПК, е приета за неоснователна.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 25.01.2012г. по гр.д.№556/2011г. по описа на Старозагорския окръжен съд по подадената от Е. Д. Х.-Г. касационна жалба вх.№ 2871/29.02.2012г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: