О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
Гр.София, 15.10.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 679 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на С. Ш. С. за отмяна на влязлото в сила Решение № 853/ 23.06.2010 г. по в.гр.д.№ 757/10 г. на Варненския окръжен съд. С това решение е потвърдено Решение № 461/ 15.02.2010 г. по гр.д.№ 9684/07 г. на Варненския районен съд, с което предявеният от молителя и Г. Д. Г., С. Д. Я., Ж. К. Ж., М. Д. Й., К. Д. Д., Р. Д. К., В. Ш. С., Д. К. П., Д. К. С., Д. Н. П. и Б. Г. В. срещу Н. Е. Е. и М. С. Е. отрицателен установителен иск за собственост е уважен за част от спорния поземлен имот с пл.№ * по плана на м.”Б. ч. и Д.” в землището на [населено място], кв.В., а именно за 545 кв.м., като за останалата част от 600 кв.м. исковата претенция е отхвърлена. В направеното с молба от 17.08.2012 г. уточнение молителят заявява, че иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК- поради неистинност на заключението на вещо лице, върху което е основано решението. Конкретно такава неистинност се твърди по отношение на заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд тройна Съдебно-техническа експертиза, според която “Я. т.”, “М. г.”, “Б. ч.”, “Б. ч.” и “Д. ч.” са наименования на съседни местности, чиито граници се преливат, както и досежно извода на вещите лица за наличие на идентичност между процесния имот пл.№ * с имота, предоставен за ползване на ответника с удостоверение № 915/ 15.03.1969 г. За установяване на твърдяната неистинност на експертното заключение молителят представя Списък на местностите на територията на Варненски окръг, които подлежат на преименуване. Молителят се позовава и на разногласията между вещите лица, изготвили заключението на тройната Съдебно-техническата експертиза, относно идентичността на посочените местности- доколкото в съдебното заседание нах 04.02.2009 г., в което е прието заключението вещите лица Г. и В. са отговорили по различен начин на въпроса, дали местността “Б. ч.” е включена в селищното образувание “М. р., Б. ч. и Д.”.
Ответниците по молбата Н. Е. Е. и М. С. Е. са депозирали по реда на чл.306, ал.3 ГПК отговор, с който молят молбата да не бъде допускана до разглеждане като недопустима. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно чл.303, ал.1, т.2 ГПК основание за отмяна е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Във всяка от посочените хипотези източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред- т.е. с влязла в сила присъда на наказателния съд или с решение но гражданския съд по чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. В конкретния случай молителят не твърди неистинността на експертното заключение, постановено в основата на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд, да е установена по така предвидените в закона способи, а навежда доводи за необоснованост на възприетите от вещите лица изводи, което биха били релевантни единствено при решаването на спора по същество /доколкото според чл.202 ГПК съдът следва да цени заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото/, но не и в настоящото извънинстанционно производство за отмяна.
Предвид горепосочените съображения, предвид липсата на твърдение за установена по надлежния ред неистинност на заключението, върху което е основано влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане.
На основание чл.78, ал.4 ГПК молителят дължи на ответника по молбата Н. Е. направените от него разноски в производството, а именно сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на С. Ш. С. за отмяна на влязлото в сила Решение № 853/ 23.06.2010 г. по в.гр.д.№ 757/10 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Ш. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], кв.В., [улица] на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на ответника Н. Е. Е. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.№ 5, ет.1, ап.1, направените по делото разноски, а именно сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на молителя.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: