О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София,22.06.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова.
гражданско дело № 477 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 07.03.2012г. по гр.д.№2581/2011г.,потвърждаващо решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен искът на касатора срещу [община] за признаване за установено в отношенията между страните,че [община] не е собственик на недвижим имот,находящ се в [населено място],район “А.”,[жк],м.”Б.-ю.”,представляващ поземлен имот с идентификатор №* по кад.карта,одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,с площ на целия имот от 1191кв.м.,идентичен с имоти №* и №* по ПНИ на м.”Б.-ю.”,одобрен със заповед № РД-1-7706/467/04.12.2002г. и №РД-1-77-6/68/11.03.2003г. на областния управител на О. В.,основан на твърдението за право на собственост на ищеца върху имота,породено на основание придобивна давност,предявен по реда на чл.124,ал.1 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за отричане на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо с цел участието в бъдещо исково или охранително производство за установяване,признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца; по въпроса съществува ли възможност за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ по административен ред след изтичане на установения в чл.11 ЗСПЗЗ срок като с оглед наведените в касационната жалба доводи следва да се приеме,че на разглеждане се поставя въпросът за приложението на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ в хипотеза,при която имотът не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и установените в чл.11 от същия закон срокове са изтекли,както и за началния момент на придобивната давност в тази хипотеза. Поддържа също така,че в отклонение с т.12 на ТР №1/17.01.2001г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение поради нарушаване на логически,опитни и научни правила,като поставя въпроса следва ли съдът да формира убеждението си при пълна преценка на доказателствата и доводите на страните.
Ответникът по касационна жалба не изразява становище досежно наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Д. К. Д. отрицателен установителен иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че предявеният иск е допустим,доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения сочат на колизия на права-всяка от страните претендира свое право на собственост върху процесния имот като ответникът изрично оспорва заявеното от ищеца право и се легитимира формално като собственик на имота. При тези твърдения е прието,че за ищеца е налице правен интерес от съдебна защита на оспореното му право посредством установителен иск за собственост.
Прието е,че имотът се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ,което изключва възможността да бъде придобит по давност до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността. Прието е,че с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /ред.ДВ.бр.107/1997./ когато към момента на влизане в сила на тази разпоредба не е налице завършен фактически състав на земеделска реституция,началният момент, от който може да тече придобивна давност е възстановяването на собствеността,тъй като разпоредбата брани правата на лицата,които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност. С оглед на това е прието,че самите твърдения на ищеца, обосноваващи правния интерес от търсената защита,изключват негово право, породено на годно придобивно основание,което успешно да бъде защитено с позитивния за него изход на спора за собственост.
В така постановеното въззивно решение следователно правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск не е отречен, поради което и по въпроса дали такъв интерес е налице в хипотеза,при която отричането на правата на ответника със сила на пресъдено нещо се претендира с цел участието на ищеца в бъдещо исково или охранително производство за установяване,признаване и упражняване на самостоятелните му субективни права не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос обаче е пряко свързан с извършваната служебна преценка за допустимостта на решението.
С оглед изразеното от въззивния съд становище по приложението на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ според настоящия състав е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за приложението на тази разпоредба в хипотеза,при който имотът не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и установените в чл.11 от същия закон срокове са изтекли,както и за началния момент на придобивната давност в тази хипотеза, с оглед необходимостта да бъде дадено актуално тълкуване,тъй като тази хипотеза е специфична и доколкото не е налице трайно установена практика по така поставения въпрос. По така поставения въпрос обаче съдът ще се произнесе след извършването на преценка за валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Въпросът за начина,по който следва да бъде формирано убеждението на съда според настоящият състав съставлява изразяване на принципно становище за смисъла,който следва да бъде вложен в понятието “обоснованост на съдебния акт” и като такъв не е може да бъде пряко свързан с крайния извод на съда за неоснователност на предявения иск, поради което и не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.03.2012г. по гр.д.№2581/2011г. по описа на Варненския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 137.20лв. за разглеждане на касационната жалба.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: