О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
Гр.София, 14.01.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 883 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Ц., В. П. Д., Е. С. Д., Р. С. Д., К. К. Д., Л. К. Д., С. И. Д., И. Г. Д., А. Г. Д., Д. Н. Д., Д. Н. Г. и Н. Г. Д. срещу Решение № 5012/ 05.07.2012 г. по гр.д.№ 3614/05 г. на СГС, ІІ-Г въззивен състав. С обжалваното въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение от 18.08.2005 г. по гр.д.№ 727/2000 г. на СРС, 32 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите в условията на обективно кумулативно съединение искове, както следва: с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.26 ЗЗД против Х. И. Б., Р. Б. В., С. И. Б., Б. И. Б., И. И. Б., О. Й. Т. и В. И. Т.- за признаване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с Н..акт № 6, том ХХХ, дело № 5487/68 г., с който ТКЗС “Г. К.”- Г. б. е прехвърлило на Б. И. Б. /наследодател на първите петима ответници/ празно дворно място от 780 кв.м., съставляващо парцел ІІ, пл.№ * от кв.96 по плана на [населено място]- Г. б., за който имот ищците твърдят, че е бил собственост на наследодателя им Н. Д. А.; с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответниците О. Й. Т. и В. И. Т. да им предадат владението на дворно място от 0,552 дка в землището на кв.Г. б., м.”П. л.”, кад. Лист № 397, имот № * по изработения през 1958 г. кадастрален план, попадащо в парцел ІІ-* от кв.100 по плана на [населено място], м.”Г. б.”, за който имот ищците претендират, че е възстановен в тяхна полза по реда на ЗСПЗЗ като наследници на Н. Д. А., като през 1997 г. първите петима ответници са се разпоредили в полза на последните двама с правото на собственост върху имота, при което така извършената продажба е непротивопоставима на ищците като действителни собственици на прехвърления имот. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани материалноправни и процесуалниправни въпроси, за които се поддържа, че са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение и по които произнасянето на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, както и на незадължителната му практика, постановена при действието на ГПК от 1952 г. /отм./- основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС са, както следва:
– Кога следва да се приеме, че съдът е обсъдил надлежно доказателствата по делото съгласно чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и представлява ли такова обсъждане простото цитиране на събраните доказателства в мотивите на съдебното решение. Настоящата касационна инстанция намира, че така поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос не е от обуславящо значение за решаващите крайни изводи, с оглед на които въззивният съд е постановил решението си, поради което по отношение на него не е налице твърдяното основание за допускане на касационното обжалване. Решението на СГС обективира обсъждане на събраните по делото доказателства, вкл. на приетите по делото експертни заключения, въз основа на които съдът е приел липса на идентичност между процесния имот и имота, притежаван от наследодателя на ищците преди масовизацията. Освен това, формиран е извод за неоснователност на исковата претенция за собственост и на друго, самостоятелно основание- нищожността на индивидуалния административен акт, издаден в полза на ищците от органа на поземлената собственост за възстановяване на собствеността им върху имот, за който те твърдят, че е идентичен с имота, по отношение на когото ответниците се легитимират като собственици.
– Как следва да процедира решаващия съд в случай, че по делото са събрани противоречиви доказателства- при противоречие между събрани гласни доказателства и изслушани експертизи, както и между самите експертни заключения, и налице ли е основание да се направи извод за липса на идентичност между два имота въз основа на констатирана от вещите лица разлика в площта им. Как се извършва преценка за наличие или липса на идентичност на имот, който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, особено при липса на стар кадастрален план, и от определящо значение ли са границите на имотите. По въпроса за идентичността съдът дължи ли съвкупна преценка на всички доказателства, или изхожда единствено от заключението на вещото лице. Така поставените процесуалноправни въпроси също не са от обуславящо значение за правилността на крайните изводи на въззивния съд. В конкретния случай по делото са изслушани множество Съдебно-технически експертизи, които са дали заключения относно идентичността между процесния имот и имота, притежаван от наследодателя на ищците преди масовизацията /една единична и две тройни експертизи в производството пред първата инстанция и две тройни експертизи във въззивното производство/. В решението си СГС е обсъдил както експертните заключения, така и събраните по делото гласни доказателства за установяване на посочения факт, като при това обсъждане на свидетелските показания е обективирано и в заключенията на изслушаните пред въззивния съд две тройни експертизи, на които съдът е основал решението си. В този смисъл е налице както съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съгласно чл.188, ал.1 ГПК /отм./, така и съобразяване на разпоредбата на чл.157, ал.3 ГПК /отм./, според която съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Колкото до въпроса, дали може да се направи извод за липса на идентичност само въз основа на констатация за различия в площта, същият изобщо не е поставен в основата на фактическите изводи на въззивния съд, който е приел липса на идентичност “поради липса на данни за граници и съседи” на имота на Н. А. и липса на “идентичност на местностите”, в които се намират изследваните имоти. В този смисъл формираният извод за липса на идентичност не се основава и единствено на констатация за несъвпадане на границите на имотите.
– Допустимо ли е ответникът, срещу когото е предявен иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, да противопоставя възражение, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца или на неговия наследодател към момента на масовизацията, ако самият ответник не е заявил такива права към същия момент, и дължи ли съдът произнасяне по такова възражение. По отношение на този въпрос настоящата касационна инстанция намира искането за допускане на касационното обжалване за основателно. Действително, съдебната практика по чл.290 ГПК, подробно цитирана в изложението на основанията за допускане на касацията, константно приема /както се признава и в отговора на касационната жалба/, че в посочената хипотеза ответникът не може да оспорва материалната легитимация на ищеца с твърдението, че неговият наследодател не е бил собственик на възстановения имот към момента на масовизацията. В конкретния случай обаче по същество такова възражение е направено и уважено от въззивния съд, който е приел, че решението на поземлената комисия е незаконосъобразно, тъй като в полза на ищците е възстановен имот, различен от притежавания от наследодателя им. Видно от фактическите твърдения в исковата молба, ищците претендират да са възстановени собственици на имот от 0,552 дка, представляващ част от имот № * по кадастралния план от 1958 г., която попада в регулацията на кв.Г.б. и представлява парцел ІІ-* от кв.100. Именно така е индивидуализиран възстановеният им имот в Решение № Р46ГБ от 07.08.1997 г., откъдето следва, че органът по поземлената собственост е заявил воля за възстановяване именно на имота, за който ответниците заявяват собственически претенции, и следователно въззивният съд е разгледал и уважил възражение за материална незаконосъобразност на този административен акт поради липса на идентичност между възстановения и действително притежавания към момента на масовизацията имот. По изложените съображения следва да се приеме, че произнасянето на СГС по този въпрос е в отклонение от практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /Решение № 15 от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 340/10 г. на І г.о., Решение № 253 от 09.01.2012 г. по гр.д.№ 1149/10 г. на ІІ г.о., Решение 0 50 от 10.02.2012 г. по гр.д.№ 908/11 г. на ІІ г.о. и др./, което е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на цитираната разпоредба.
– Коя е идентичността, която трябва да бъде изследвана при спор относно възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот- между имота, притежаван преди обобществяването, и възстановения имот от органа по поземлената собственост, или между възстановения и процесния имот, и следва ли да се приеме, че идентичността е установена след проведена реституционна процедура. Въпросът по същество няма самостоятелно значение, тъй като е инкорпориран в предходния. Както беше посочено по-горе, в конкретния случай органът по поземлената собственост е заявил воля за възстановяване в полза на ищците на имот, идентичен именно с процесния, като е формирал извод за липса на идентичност между този имот и имота, действително притежаван от наследодателя на ищците преди масовизацията, което противоречи на задължителната практика на ВКС относно пределите на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административния акт за възстановяване на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. По тези съображения следва да се приеме, че въпросът не обуславя наличие на самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
– Какво е значението на извършената от административния орган процедура по идентифицирането на имота преди постановяване на решението за неговото възстановяване. Касаторите поддържат, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в отклонение от практиката на ВКС по чл.290 ГПК, доколкото не е съобразена извършената в административното производство комплексна преценка за наличие на идентичност между притежавания от наследодателя на ищците и възстановения в тяхна полза имот, а е направен извод за липса на такава идентичност въз основа на изслушани по делото Съдебно-технически експертизи. Настоящата касационна инстанция намира, че по отношение на този въпрос действително е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въпросът е поставен в основата на решаващите правни изводи на въззивния съд, а същевременно даденото от него разрешение противоречи на задължителната съдебна практика, според която в исковия процес не може въз основа на експертно заключение да се формира комплексна преценка за наличие на идентичност, която се дължи в административното производство пред органа по поземлената собственост и която е свързана и със съпоставяне на актовете за собственост и движението на собствеността за съседните имоти /Решение № 287 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 1032/10 г. на І г.о./.
– Необходимо ли е при възстановяване на право на собственост по реда на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ върху имот, който се намира в урбанизирана територия, да бъде издадена скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, като предпоставка решението на органа по поземлената собственост да произведе конститутивното си действие. Въпросът действително е от обуславящо значение за изхода на делото, доколкото въззивният съд е приел, че при липса на такава скица издаденото в полза на ищците решение не е възстановило в тяхна полза правото на собственост поради неприключила административна процедура по ЗСПЗЗ. Произнасянето на СГС по него е в отклонение от заедължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, според която липсата на скица не обуславя извод за незавършеност на административната процедура по възстановяване на собствеността, щом индивидуализацията на възстановения имот е извършена по друг начин- конкретно чрез удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, когато се възстановява имот по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ /Решение № 360 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 79/11 г. на ІІ г.о., Решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134/09 г. на ІІ г.о., Решение № 414 от 06.02.2012 г. по гр.д.№ 1117/10 г. на І г.о./. Независимо дали цитираната практика е постановена при съобразяване на актуалната редакция на чл.18ж, ал.1 ЗСПЗЗ или на тази, при действието на която е издадено решението за възстановяване собствеността на ищците, същата в случая е относима, доколкото в решението на ПК “О. к.” от 07.08.1997 г. изрично е посочено, че същото се основава на удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ на С. о.- район “О. к.”, т.е. на нарочно издаден административен акт, посредством който се индивидуализира възстановения имот, и чието значение е аналогично на това на посочените в чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ актове. Предвид изложеното, налице е предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване и по посочения материалноправен въпрос.
С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане, на касаторите следва да се укаже необходимостта от представане на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 66,32 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 5012/ 05.07.2012 г. по гр.д.№ 3614/05 г. на СГС, ІІ-Г въззивен състав, по касационната жалба на А. П. Ц., В. П. Д., Е. С. Д., Р. С. Д., К. К. Д., Л. К. Д., С. И. Д., И. Г. Д., А. Г. Д., Д. Н. Д., Д. Н. Г. и Н. Г. Д..
УКАЗВА на касаторите чрез процесуалния им представител адв.К. М. с адрес: [населено място], [улица], ет.3, в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 66,32 лв. /шестдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: