Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
гр. София, 12.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 10 май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 1122 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца [фирма] [населено място] против решение № 221/21.07.2011 г. по в. гр. дело № 237/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 83/06.04.2011 г. по гр. дело № 175/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставен без разглеждане предявения от жалбоподателя иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на [община], че е собственик на паркинг-автобуси – автогара, паркинг – обществен – автогара и перон покрит автогара, отразени в сметка № 207”съоръжения” на дружеството под № 431,42 и 43, построени в поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място], като недопустим и е прекратено производството по делото.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата [община] не е изразил становище по жалбата.
С определение № 130/22.02.2012 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на решението на въззивния съд в частта по предявения положителен установителен иск за собственост на паркинг-автобуси-автогара, паркинг-обществен-автогара и перон – покрит – автогара, находящи се в [населено място] по правния въпрос правото на строеж по смисъла на закона само за сгради ли може да се учредява или и за други строежи, изброени в пар.5, т.38 от ЗУТ, съответно за съоръжения на техническата инфраструктура, както и за паркинг и перон като част от обект автогара.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по предявен от жалбоподателя [фирма] [населено място] положителен установителен иск за собственост на „паркинг – автобуси – автогара”, „паркинг – обществен- автогара” и „перон – покрит – автогара”, част от обект автогара, отразени в сметка № 207 „съоръжения” под № 41,42 и 43, построени в ПИ № * по кадастралната карта на [населено място], както и извън него.
От фактическа страна е прието, че с А. № 924-450/02.02.73 г. е отразен като имот държавна собственост парцел *, кв. 81 по плана на [населено място] с построената в него масивна стоманобетонна сграда на два и осем етажа със застроена площ от 600 кв.м., като ползването е предоставено на различни предприятия, между които „А.” Л..
С А. № 3503/21.10.94 г. е отразен като държавна собственост същият имот като дворно място от 7 500 кв.м. и административна сграда на два и осем етажа, като в акта е удостоверено, че оперативното управление на имота – I , II, I., IV етаж е предоставено на [фирма] Л., на V. ет. е предоставено на [фирма] [населено място]. В същия акт е удостоверено, че няма данни за плащане на терена.
Прието е, че със заповед № 2483/11.12.98 г. на О. у. на Л. е постановено да се отпише от актовите книги за държавни имоти първите четири етажа от сградата, застроена върху 600 кв.м., описана в посочените А. и същите да се предадат на [фирма]. Посочената сграда е записана в см.203 към 31.08.98 г. на посоченото търговско дружество с балансова стойност на всеки етаж.
Възоснова на посочената заповед е съставен АЧОС № 51565/04.01.2001 г., с който имота, описан като дворно място от 7 977 кв.м., паркинг автобуси 4 012.50 кв.м. и покрит перон 398.75 кв.м. е отразен като общинска частна собственост. Със същия акт е удостоверено, че в капитала на [фирма] е включено съоръжение „покрит гаров площад” с площ 398.75 кв.м. и асфалтова настилка на гаровия перон, съгласно Информационен меморандум при приватизацията на дружеството от 21.01.2001 г.
Въззивният съд е приел, че дружеството-жалбоподател е учредено като държавна фирма по реда на Указ № 56 през 1989 г., която е била реорганизирана през 1991 г., като са отделени няколко фирми с държавно имущество. Със Заповед на министъра на транспорта от 23.04.96 г. е разпоредено преобразуване на отделни еднолични търговски дружества, чрез сливането им в [фирма], вписано с решение на Л. от 30.04.96 г.по ф.д.№ 373/96 г. със собственик на капитала държавата.
Прието е, че с договор от 14.10.97 г. М. на транспорта е прехвърлил безвъзмездно на [община] правото на собственост върху [фирма] като съвкупност от права задължения и фактически отношения, което е вписано в търговския регистър на 02.12.97 г. с решение на Ловешкия окръжен съд.
С договор от 01.11.2001 г. [община] прехвърлила чрез продажба на [фирма] [населено място] собствеността върху 70% от капитала на [фирма]. С договор от 06.02.2003 г. [община] продала останалите 30% от капитала на дружеството.
Прието е, че в Анализа за правното състояние на дружеството от 1995 г. по повод приватизацията му е отразено, че парцелът в който е построена сградата – автогара е с площ от 7 500 кв.м. и липсват документи за заплащане на земята, както и за основанието за придобиването. Според същия анализ земята не се води по баланса на дружеството, но се ползва от него.
Според правния анализ от месец октомври 2000 г. теренът от 7 500 кв.м. не е актуван като общинска собственост, а деактуването му като държавен е отказано от О. у.. На терена са разположени пътническите перони на автогарата, които не представляват самостоятелен обект и не се водят самостоятелно в баланса . В баланса са отразени само разходите за асфалтиране и за направа на другите настилки.
Съобразно изслушана СИЕ е прието, че съоръженията посочени в см.204 „паркинг автобуси-автогара”, „паркинг обществен автогара” и „перон покрит” са включени в общата сума на сметката, която е включена в определената пазарна стойност на [фирма] към 30.09.2000 г. В счетоводството на [община] и на дружеството няма данни за извършени разходи за изграждане на съоръженията.
С протокол от 08.01.2009 г., подписан от комисия от [община] и Управителя на [фирма] са определени след замерване площите общинска собственост, заети от паркинга, перона и покрития перон на Автогара Л. – покрит перон – 610 кв.м., перон 381 кв.м., паркинг 3 929 кв.м., общо 4 920 кв.м.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената СТЕ е прието, че е налице идентичност между обектите, описани в протокола от 08.01.2009 г. и съоръженията, описани в инвентарната книга на дружеството под № 40,41, 42 и 43. Прието е, че е налице функционална връзка между сградата на автогарата, паркингите и перона.
Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ функцията на терена открит перон е свързана с обслужване на пътниците от пристигащите автобуси на служебни лица и посрещачи, че няма характер на тротоарно платно за обществено обслужване, а е предназначен за осъществяване дейността на дружеството. Откритият перон не принадлежи към паркинг обществен автогара, а е свързан с паркинга за автобуси.
От правна страна съдът е приел, че предмет на исковата претенция е установяване правото на собственост върху „паркинг – автобуси – автогара”, „паркинг – обществен – автогара” и „перон – покрит – автогара” като съоръжения, без жалбоподателя [фирма] да има претенции за дворното място, върху което са построени. Според съда правен интерес от установяване на собствеността върху съоръженията би бил обоснован, ако тези вещи са отделими от земята. Ако вещите са трайно прикрепени към нея, то правният интерес за установяване на собствеността следва да е насочен към терена, но не и към вещите, тъй като те са неотделими от него.
Съдът е приел с оглед естеството на претендираните вещи – „паркинг автобуси” „паркинг обществен” и „перон покрит” и съобразно разпоредбите на чл.110 от ЗС, че са трайно прикрепени към земята. С оглед на това е направил извода за липса на правен интерес от установяване собствеността върху тях.
Прието е, че вещите паркинг и перон не представляват сгради/постройки/, поради което не може да се твърди съществуването на право на строеж по смисъла на чл.63 и сл. ЗС.
Съдът е приел, че не е налице правен интерес от търсената с иска защита с оглед естеството на вещите, а не на констатираното в АЧОС № 51565/04.01.2001 г. Прието е съобразно отразяването в същия акт, че”покрития перон” е включен в капитала на дружеството, поради това ответника не оспорва правото на собственост на дружеството -жалбоподател и не е налице правен интерес от предявения иск.
При тези съображения съдът е направил извода, че предявеният установителен иск е процесуално недопустим и производството по делото следва да се прекрати в тази част.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд е допуснато по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос правото на строеж по смисъла на закона само за сгради ли може да се учредява или и за други строежи, изброени в пар.5, т.38 от ЗУТ, съответно за съоръжения на техническата инфраструктура, както и за паркинг и перон като част от обект автогара.
Правото на строеж е ограничено вещно право по силата на което едно лице може да построи сграда/постройка/ върху чужда земя и да стане изключителен собственик на постройката – чл.63,ал.1 ЗС. В предмета на вещното право на строеж се включва правото да се построи сграда – жилищна или вилна сграда, стопанска постройка, ателие, търговско заведение и др. В разпоредбите на Закона за устройство на територията не е дадено легално определение на понятието сграда. Такова липсва и в отменената законова и подзаконова уредба – З./отм./, ППЗТСУ/отм./, Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство/отм./. С текста на пар.5 от ДР на ЗУТ – т.29 и т.30 е дадено определение на понятието жилищна сграда и жилище. Според т.29-та жилищна сграда е сграда, предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, а жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Общите елементи, които могат да се изведат от тези определения за понятието сграда е наличието на помещения, покрити и/или открити пространства, обединяването им в едно цяло пространствено и функционално и предназначението на сградата. Всеки от тези елементи в зависимост от вида на сградата следва да съответства на установените законови изисквания. Съществен белег на понятието сграда е и , че представлява самостоятелен обект или съвкупност от обекти на собственост.
В пар.1,т.12 от ДР на Закона за автомобилните превози се съдържа определение на понятието автогара, а именно, че същата е транспортен обект за обслужване на пътници по автобусни линии за междуселищни и международни превози, служещ за начална междинна или крайна точка на автобусните линии. Съгласно разпоредбите на чл.21,ал.1 от същия закон министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба задължителните изисквания към автогарите, условията и реда за работа в тях. Според ал.2-ра на чл.21 с наредбата по ал.1-ва се определят и категориите на автогарите, условията и редът за категоризация на автогарите, които отговарят на изискванията по ал.1.
Елементите на транспортни обект автогара са посочени в чл.54,ал.1 от Наредба № 33/03.11.99 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария. Според посочения текст автогарата включва приемна сграда за обслужване на пътниците и обособена територия за престой на автобусите между курсовете, като всяка автогара следва да разполага с билетни гишета, гише за информация, помещение за пътниците/чакалня/ с отопление и осигурени места за сядане, помещение за приемане и съхраняване на багаж, тоалетна, оборудвани с навеси сектори за тръгване на автобусите, перони за пешеходен подход до и от секторите, площадка с твърда настилка/бетон, асфалт, паваж и др./ за движение и престой на автобусите с нанесена пътна маркировка. Като взема предвид посочените разпоредби съдът намира, че автогарата като транспортен обект по смисъла на парт.1,т.12 от ДР на З. е самостоятелен обект на собственост и за същия може да се учредява право на строеж. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на пар.1,т.31 от ДР на ЗУТ, в които е дадено определение на понятието техническа инфраструктура, а именно това е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. С оглед на това определение автогарата като транспортен обект за обслужване на пътници е част от техническата инфраструктура и за същата като самостоятелен обект на собственост може да се учредява право на строеж, което включва и елементите паркинг и перон, като части от този самостоятелен обект на собственост. При оспорване от ответника на претендирано от ищеца право на собственост върху паркинг и перон, като елементи от транспортен обект автогара за ищеца с оглед и на естеството на претендираните вещи е налице правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид изразеното становище по поставения правен въпрос съдът намира касационната жалба за основателна по следните съображения:
Неправилен е извода на въззивния съд за липса на правен интерес от търсената с предявения положителен установителен иск за собственост защита. Неправилно е прието, че с оглед естеството на претендираните вещи – паркинг автобуси, паркинг обществен и перон покрит, като трайно прикрепени към терена за ищеца липсва правен интерес за установяване на собствеността върху тях, отделно от терена. Неправилно е прието, че паркингът и перонът не представляват сгради/постройки/, поради което не може да се твърди съществуването на право на строеж по смисъла на чл.63 и сл. ЗС.
Както се посочи автогарата представлява транспортен обект за обслужване на пътници по автобусни линии за междуселищни и международни превози, служещ за начална междинна или крайна точка на автобусните линии. Същата представлява самостоятелен обект на собственост, съобразно установената законова и подзаконова уредба – Закона за автомобилните превози и Наредба № 33/03.11.99 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария, за който може да се учредява право на строеж, което включва и елементите от транспортния обект – паркинг и перон.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице правен интерес от търсената защита с предявения положителен установителен иск за собственост върху вещите: „паркинг – автобуси – автогара, „паркинг – обществен – автогара” и „перон покрит автогара”. Правен интерес е установен и с оглед оспорените от ответника права на ищеца – съставен е АОЧС № 51565/04.01.2001 г., в който като общинска собственост е отразено дворно място с площ 7 987 кв.м., паркинг-автобуси с площ 4 012.50 кв.м. и покрит перон с площ от 398.75 кв.м., като само за покрития перон е удостоверено, че е включен в капитала на дружеството-жалбоподател. С отговора по исковата молба ответникът е оспорил правата на дружеството-ищец за всяка от процесните вещи, включително и покрития перон.
Като взема предвид горното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени в частта по предявения иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК, като незаконосъобразно, както и оставеното с него в сила решение на Ловешкия окръжен съд в същата част. Делото следва да се върне на Ловешкия окръжен съд на осн.чл.293,ал.4 ГПК за произнасяне по основателността на исковата претенция. С оглед изхода на спора следва да се отмени решението на въззивния съд и в частта, с която е потвърдено решението на Ловешкия окръжен съд в частта на присъдените в тежест на жалбоподателя разноски.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 221/21.07.2011 г. по в.гр.дело № 237/2011 г. на Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него решение № 83/06.04.2011 г. по гр.дело № 175/2010 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], пл.А., ет.4 иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на [община], че е собственик на паркинг-автобуси-автогара, паркинг-обществен-автогара и перон покрит автогара, отразени в сметка № 207-„Съоръжения” на дружеството под № 41,42 и 43, построени в поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място] и извън него и е осъден [фирма] [населено място] да заплати на [община] сумата 976 лв. юрисконсултско възнаграждение и вместо отменената част постановява
Връща делото на Окръжен съд [населено място] за ново разглеждане от друг състав по предявения иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: