О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София,28.05.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 394 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. М. и по касационна жалба на М. С. П. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 27.04.2011г. по гр.д.№11538/2010г.,поправено с решение от 19.07.2011г. по същото дело,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е допуснато да се извърши съдебна делба между В. М. М. и М. С. П. на апартамент №*,находящ се в [населено място],[жк],[жилищен адрес]при квоти:2667/19893 ид.части за В. М. М. и 17226/19893 ид.части за М. С. П.,като предявеният от М. С. П. инцидентен установителен иск за признаване право на изключителна собственост върху апартамента е отхвърлен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадената от В. М. М. касационна жалба се сочи,че съдът се е произнесъл по въпроса за доказателствената сила на констативен нотариален акт,издаден по реда на З. и при противоречие между съдържанието на заповедта, послужила като основание за издаване на нотариалния акт и съдържанието на същия досежно стойността на отчуждения имот кое следва да се приеме за меродавно; следва ли при определяне на дяловете от отстъпен в обезщетение за отчужден по реда на З. имот да се има предвид и писменото заявление по чл.102 З.,т.е. в хипотеза,при който не е представена заповедта по чл.100 З. следва ли да се игнорира заявлението по чл.102 З.,ако същото не е отразено в съставения впоследствие нотариален акт,като по тези въпроси според касатора съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,при наличие на противоречиво разрешаване от съдилищата,като поставените въпроси също така счита,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също така,че съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС №5/31.10.1972г. относно съвместния принос на съпрузите при придобиване на процесния апартамент и по въпроса за правото на собственост върху имот,придобит по време на брака от единия съпруг,даден като обезщетение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадената от М. С. П. касационна жалба като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса за значението и правните последици на споразумението по чл.99,ал.3 СК от 1985г./отм./,в което се съдържа изявление,че по време на брака страните не са придобили недвижими имоти-преурежда ли това споразумение отношенията между страните или някоя от тях може да претендира,че отношенията са различни от тези,които споразумението прогласява и по въпроса дали изплатеният по време на фактическата раздяла заем обосновава трансформация на лично имущество. Поддържа,че по тези въпроси е налице противоречива практика на съдилищата,както и противоречие с практиката на ВКС.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по подадената от В. М. М. касационна жалба,като съображенията за това са следните:
По предявения от В. М. М. иск за делба на апартамент №*,находящ се в [населено място],ж.к.”Г. М.”,[жилищен адрес] М. С. П. е възразила,че апартаментът е придобит чрез трансформация на нейно лично имущество-получен е като обезщетение срещу неин личен имот,като разликата е изплатена със средства,отпуснати й по договор за банков заем,който обаче е погасила по време на фактическата раздяла на страните; че страните са били във фактическа раздяла към момента на придобиването; че е придобила правото на собственост по давност; че страните са постигнали споразумение в бракоразводния процес,в което са изразили воля,че не са придобивали в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака недвижим имот.
В обжалваното решение е прието,че сключеният между страните на 27.05.1962г. граждански брак е прекратен с решение,влязло в сила на 03.05.2000г.,като одобреното с решението споразумение по чл.99,ал.3 СК от 1985г./отм./ в частта,според която по време на брака страните не са придобивали недвижими имоти,не произвежда вещно транслативен ефект, няма характер на съдебна спогодба,респ. не се ползва със сила на пресъдено нещо,има договорен характер,може са се атакува по исков път, поради което въпросът за собствеността може да бъде обсъден в делбеното производство /ТР №60/1987г. на ОСГК на ВС/.
Прието е,че с н.а.№*/24.08.1990г.,том *,н.д.№*/1990г. М. П. е призната за собственик на процесния апартамент,даден като обезщетение срещу отчужден за мероприятия по З./отм./ имот,от който имот М. П. притежавала 1/8 ид.част по дарение от баща си С. И. П.,обективирано в н.а.№_*,том *, н.д.№*/1971г. Прието е въз основа на заповед за отчуждаване №*/23.02.1976г. на целия имот,че на собствениците му се полага обезщетение,като за М. П. и четиричленното й семейство е предвидено обезщетение с тристаен апартамент. Прието е,че според н.а.№*/1990г. цената на дадения в обезщетение процесен имот е общо 19893лв.,от които 14559лв. са покриват от припадащите се суми за отчуждения имот,а остатъка от 5334лв. е разрешен заем от Д.. Твърдението на М. П.,че заемът е погасен изцяло с нейни собствени средства по време на фактическата раздяла е прието за недоказано с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели,въз основа на които е прието,че до 1990г. вкл. страните са живели заедно, отношенията им се влошили през 1991г.,когато М. П. се нанася да живее в процесния апартамент без съпруга си. Прието е също така,че плащанията по кредита са извършвани със средства от заплатата на М. П. /вкл.чрез удръжки по 95лв. месечно за периода от м.септември 1990г. до м.март 1991г. за погасяване на заем към Б./ и тези средства няма как изцяло да са спестени след раздялата,т.е. не се доказва при връщане на заема,отпуснат за доплащане на процесния апартамент да е налице преобразуване на лично имуществото на съпругата.
Прието е,че презумпцията за съвместен принос до размера на отпуснатия заем от 5334лв. не е оборена и тази част е придобита в режим на съпружеска имуществена общност по силата на чл.19,ал.1 СК от 1985г./отм./. За останалата част е прието,че е изключителна собственост на М. П. като придобита чрез трансформация на лично имущество.
Позоваването на М. П. на изтекла в нейна полза придобивна давност е прието за неоснователно по съображения,че докато трае бракът давност между съпрузите не тече,вкл. и при фактическа раздяла /чл.115,буква”в” ЗЗД вр. чл.84 ЗС/.
Доводите на В. М.,че с едностранно изявление М. П. с нотариално заверен подпис рег.№*/19.01.1977г. относно издаване на заповед по чл.100 З./отм./ му е дарила 1/8 ид.част от имота са приети за неоснователни по съображения,че това едностранно заявление не е годно да породи вещно-прехвърлително действие.
Във връзка с наведените доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за доказателствената сила на констативния нотариален акт,издаден по реда на З. и при противоречие между съдържанието на заповедта,послужила като основание за издаване на нотариалния акт и съдържанието на същия досежно стойността на отчуждения имот кое следва да се приеме за меродавно, касаторът В. М. поддържа,че е налице противоречие с практиката на ВКС,както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Позовава се на решение №26/28.01.2010г. по гр.д.№3124/2008г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК,в което е прието,че следва да бъде зачетено вещно-правното действие на заповедта по чл.100 З./отм./ във вр. с чл.103,ал.1 З./отм./,редакция до изменението ДВ.бр.45/1984г. и при данните,че разликата между стойността на отчуждения имот от този,отстъпен като обезщетение е покрита с отпуснат заем от Д.. В случая обаче спорният въпрос по делото е бил дали има значение обстоятелството кога е изплатена разликата между стойността на отчуждения имот и отстъпения в обезщетение,поради което не може да се приеме,че е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос.
В посоченото от касатора В. М. решение №548/25.07.1990г. по гр.д.№422/1990г. на І ГО на ВКС е прието,че допълнителната заповед за конкретизиране на отстъпените като обезщетение обекти има вещноправно действие като с отменяването й досежно оценката на отстъпения обект това действие не се засяга. В решение №518/22.06.1986г. по гр.д.№903/1985г. на ІV ГО на ВС е прието,че става съпружеска имуществена общност жилището,придобито по време на брака от единия съпруг,закупено от държавата или дадено в обезщетение за отчужден имот и когато за дължимата сума е даден срок за изплащане по решение на органа по чл.95 З..
Разглежданата в настоящия случай хипотеза обаче е различна,а и поставеният въпрос е специфичен,поради което настоящият състав приема, че е налице необходимост да бъде дадено тълкуване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК на разпоредбата на чл.100 З./отм./ в хипотеза на придобиване право на собственост върху недвижим имот по време на брак като по този ред бъде допуснато касационно обжалване по поставения въпрос при противоречие между съдържанието на заповедта, послужила като основание за издаване на нотариалния акт за собственост върху жилище,дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по З. и самия нотариален акт досежно стойността на отчуждения имот кое следва да се приеме за меродавно с оглед доказателствената сила на двата документа.
Следва да се допусне касационно обжалване и по поставения от касатора В. М. въпрос следва ли при определяне на дяловете от отстъпен в обезщетение за отчужден по реда на З./отм./ имот да се има предвид и писменото заявление по чл.102 З./отм./,ако заповедта не е представена по делото или същото не е отразено в заповедта или в съставения впоследствие нотариален акт.Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,както се поддържа и от касатора В. М.,с оглед спецификата на разглежданата хипотеза и необходимостта да бъде дадено тълкуване на разпоредбата на чл.102 З./отм./ и правните последици от писменото заявление при липса на отбелязване за извършването му в нотариалния акт.
По поставения от касатора В. М. въпрос за наличието на съвместен принос и определяне на дяловете от имот,даден като обезщетение срещу личен имот на единия съпруг в т.3 на ППВС №5/1972г. е прието,че когато през време на брака срещу отчужден имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение друг имот и срещу отстъпения имот следва да се доплати известна разлика и това стане по време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот се включва в съпружеската имуществена общност,макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга,чийто индивидуален имот се обезщетява. Принципно аналогично становище е изразено и от въззивния съд в обжалваното решение. Доколкото обаче разглежданата в случая хипотеза е специфична,както вече беше отбелязано,според настоящия състав по така поставения въпрос отговор следва да бъде даден с оглед и на останалите въпроси,доколкото те касаят начина на определяне на съотношението между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения в обезщетение имот и доказването на тези стойности,т.е. при разглеждането на спора по същество.
По поставения от М. П. въпрос за значението и правните последици на споразумението по чл.99,ал.3 СК от 1985г./отм./,в което се съдържа изявление,че по време на брака страните не са придобили недвижими имоти /преурежда ли това споразумение отношенията между страните или някоя от тях може да претендира,че отношенията са различни от тези,които споразумението прогласява/,според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В посоченото от касатора решение №293/16.05.2006г. по гр.д.№58/2006г. на І ГО на ВС е прието,че със споразумението по чл.99,ал.3 СК са били уредени отношенията между съпрузите по отношение на апартамента,че споразумението има договорен характер и съответно вещнопрехврълително действие,което препятствува възможността разрешените с него въпроси да бъдат пререшавани. В разглеждания в това решение случай обаче в сключеното по реда на чл.99,ал.3 СК от 1985г./отм./споразумение са били посочени правата на страните върху имота,което е обосновало и извода за неговия договорен характер. В настоящия случай споразумението съдържа само изявление,че по време на брака страните не са придобивали недвижими имоти,което не би могло принципно да се обвърже със същите последици,доколкото естеството му е съвършено различно. Не е налице идентичност,нито дори сходство на хипотезите,а оттам и не може да се приеме,че поставеният въпрос е бил разрешен противоречиво.
В решение №678/27.05.1994г. по гр.д.№2044/1992г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че споразумението по чл.99,ал.3 СК има характер на съдебна спогодба и в тази част съдебният акт има качеството на договор,с оглед на което спогодбата не може да се обжалва и да се атакува чрез извънредните средства за отмяна на влезли в сила решения. Това разрешение обаче също касае само споразумения,с които се уреждат имуществени отношения,но не и изявления за липса на придобито имущество.
Соченото от касатора М. П. определение №1224/02.09.2009г. по гр.д.№4999/2008г. на ІV ГО на ВКС също не би могло да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същото не съдържа становище на тричленен състав на ВКС по материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 или т.2 ГПК,доколкото със същото се извършва само преценка за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване без какъвто и да е въпрос да бъде принципно разрешен.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали изплатеният по време на фактическата раздяла заем обосновава трансформация на лично имущество.
Изводът на въззивния съд за липсата на трансформация на лично имущество в подобна хипотеза съответствува на трайно установената съдебна практика,че платената със средства,получени по договор за заем част от стойността на придобития по време на брака недвижим имот съставлява съпружеска имуществена общност независимо от произхода на средствата,с които е погасен заемът,т.е.че режимът на правото на собственост е функция на произхода на средствата,вложени при придобиването му.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 27.04.2011г. по гр.д.№11538/2010г. по описа на Софийски градски съд,ГО,ІV-А въззивен състав,поправено с решение от 19.07.2011г. по същото дело,по подадената от В. М. М. касационна жалба вх.№53544/10.06.2011г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 27.04.2011г. по гр.д.№11538/2010г. по описа на Софийски градски съд,ГО,ІV-А въззивен състав,поправено с решение от 19.07.2011г. по подадената от М. С. П. касационна жалба вх.№53979/13.06.2011г.
Указва на касатора В. М. М. в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 25.00 лв./двадесет и пет лева/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: