О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София,26.10.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 699 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Б. срещу въззивното решение на Апелативен съд-В.,постановено на 28.05.2012г. по гр.д.№187/2012г.,с което А. П. Б. е осъдена да заплати на А. Н. Б. сумата 25000лв.,платени от последната с оглед неосъществено основание-придобиване на ? ид.част от вещно право на строеж за жилище №5 в [населено място],район “О.”, [улица],придобито чрез покупко-продажба от А. Б. с н.а.№*/2005г.,на основание чл.55,ал.1 ЗЗД,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /29.12.2008г./ до окончателното й изплащане,като аз разликата до пълния претендиран размер от 40000лв. искът е отхвърлен. Отхвърлен е и искът за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на 17990.45лв.,представляващи законна лихва върху претендираната главница от 40000лв.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по въпроса приходният ордер сам по себе си притежава ли материална доказателствена сила за верността на твърденията или притежава единствено формална такава относно факта на писменото изявление и неговото авторство; при посочено основание в платежния документ,въз основа на което е прието,че сумата е платена, какво е основанието за връщане на взетото без основание-първоначална липса,неосъществено или отпаднало основание; при двустранен договор с двама участници от едната страна може ли,позовавайки се на същия договор единият участник да насочва претенцията си към ненасрещната страна по договора.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Н. Б. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че на 10.10.2005г. между А. П. Б. и А. Н. Б. от една страна и [фирма] от друга страна е сключен договор,с който първите две се задължили да заплатят на дружеството по 25000лв. всяка една от тях и да му прехвърлят собствеността на машини и съоръжения по опис,срещу което дружеството се задължило да продаде на А. П. правото на строеж за апартамент №5 в жилищната сграда,която ще бъде построена на [улица]в [населено място]. На 12.10.2005г. с две отделни платежни нареждания А. П. и А. Н. превели на И. Х. Н. /едноличен собственик на капитала на дружеството/ по 25000лв. като в платежния документ за основание за плащането е бил вписан договора от 10.10.2005г. На 12.10.2005г. /н.а.№*/2005г./ дружеството продало на А. П. правото на строеж.
Прието е,че с оглед установените по делото отношения между страните е налице хипотеза на получена от страна на А. П. сума при неосъществено основание по смисъла на чл.55,ал.1 ЗЗД-в документ с дата 20.10.2005г. с нотариално заверени подписи,наименован “обратно писмо” А. П. е признала,че половината от средствата за покупката на правото на строеж са получени от А. Н. и в този смисъл последната е собственик на ? ид.част от правото,като договорът за покупко-продажба на имота е субективно симулативен досежно половината идеална част. Прието е с оглед признанието,съдържащо се в този документ,че А. Н. е платила сумата 25000лв. с оглед очакването да стане собственик на ? ид.част от имота,което не се е осъществило нито по силата на плащането,нито по силата на косвено представителство,нито впоследствие чрез правна сделка. Прието е,че е налице неоснователно обогатяване от страна на А. П. и последната дължи връщане на сумата.
Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за материалната доказателствена сила на приходния ордер поради следните съображения:
В срока по чл.131 ГПК от страна на А. П. не е било направено оспорване на доказателствата,нито на факта на реално извършено плащане. И доколкото подобно оспорване не е било въведено в спорния предмет и не е било обсъждано от въззивния съд,следва да се приеме,че поставеният въпрос не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Още повече,че фактът на плащане е приет за установен и въз основа на съдържащото се в т.нар. “обратно писмо” признание.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос за значението на съдържащото се в платежния документ основание за плащането спрямо основанието за връщане на сумата. Основен аргумент на съда за правното основание на претенцията е изходящото от А. П. “обратно писмо”,а не посоченото в платежното нареждане основание,поради което следва да се приеме,че този въпрос не засяга самото естество на спора и не е свързан с изводите на съда за правната му квалификация и основателност.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали при двустранен договор с двама участници от едната страна може,позовавайки се на същия договор,единият участник да насочва претенцията си към ненасрещната страна по договора. Подобен въпрос не може да бъде свързан с правоотношението,по което съдът се е произнесъл, доколкото претенцията към А. П. е основана на вътрешните отношения между нея и А. Н. и не се поддържа,нито претендира наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството. Основанието на исковата претенция се извежда от твърдения за наличие на правоотношение помежду им,по които твърдения съдът се е произнесъл. Освен това въпрос за правото на едно лице за насочи осъдителен иск срещу друго лице и то по реда на чл.55,ал.1 ЗЗД не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване,доколкото въпрос за допустимостта на претенцията не би могъл да се постави.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 28.05.2012г. по гр.д.№187/2012г. по описа на Апелативен съд-В..
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: