О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
Гр.София, 14.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 1120 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. К., Ж. Г. А., А. Г. Г. и С. Г. А. срещу решението на СГС, ІІ-В състав, постановено на 05.09.2012 г. по гр.д.№ 4286/11 г. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение на СРС, 25 състав, постановено на 05.11.2010 г. по гр.д.№ 13920/09 г., с което са отхвърлени предявените от касаторите против З. „П.” и Р. С. З. искове за собственост, както следва: срещу първия ответник- иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищците върху част от поземлен имот с пл.№ * от кад.лист № 296 по плана на [населено място], м.”С.р.- І”, с площ от 520 кв.м., и срещу втория ответник- иск с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението на част от УПИ ІХ-*, * от кв.15а по плана на [населено място], м.”С. р.- І”, с площ от 489 кв.м. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъобразяване с приложимия материален закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост бъдат уважени със законните последици.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са два правни въпроса, произнасянето по които е поставено в основата на правните изводи на въззивния съд. Първият от тези въпроси, уточнен и конкретизиран съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, е свързан с преценката на възможността съдът, сезиран с иск за собственост, основан на твърдение за успешно проведена в полза на ищците реституция по ЗСПЗЗ, да проверява материалната законосъобразност на решението на органа по поземлената собственост по възражения на ответника, които не са свързани с неговите противопоставими права, а се отнасят до това, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежаваният преди колективизацията. Касаторите поддържат, че проицзнасянето на въззивния съд по този въпрос е в отклонение от задължителната практика на ВКС, което обуславя наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият въпрос, за който се поддържа, че е от обуславящо значение за правилността на въззивното решение, е свързан с преценката, какво е съдържанието на понятието „предоставяне на трети лица” по смисъла на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ като акт на разпореждане, извършен от ТКЗС, ДЗС или образувана въз основа на тях селскостопанска организация, който не представлява пречка за възстановяване правата на бившия собственик или неговите наследници. За този въпрос касаторите заявяват, че е разрешен от въззивния съд по начин, несъобразен със задължителните постановки на ТР № 6/2005 г. от 10.05.2006 г. по т.д.№ 6/05 г. на ОСГК на ВКС- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба З. „П.” е депозирал в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано.
В отговора си ответницата Р. С. З. не заявява становище относно допускането на касационното обжалване, а заявява единствено съображения в подкрепа на правилността на обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело /т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвиденото в процесуалния закон изискване за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая е налице по отношение на първия формулиран от касаторите въпроси. Действително, за да отхвърли предявените искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС, въззивният съд е изложил мотиви, според които издаденият в полза на ищците административен акт за възстановяване на собствеността, постановен въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, е незаконосъобразен и не ги легитимира като собственици на процесните имоти, тъй като от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за притежавано от наследодателя им право на собственост върху тези имоти, както и за идентичност на имота, описан в акта за собственост на наследодателя, и възстановения имот. По този начин произнасянето на въззивния съд се явява в противоречие с константната съдебна практика по чл.290 ГПК, според която ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на Общинската служба по земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота. Той обаче не може да възразява, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежаваният преди колективизацията. В този смисъл са и задължителните указания на ТР № 9/ 07.11.2012 г. по т.д.№ 9/12 г., ОСГК на ВКС, според което ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по П..4а или пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на Общинската служба по земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права- че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по П..4а или пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване е налице по отношение на първия от формулираните от касаторите въпроси. По отношение на втория от тях, свързан с изясняване съдържанието на нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, тези предпоставки не са налице, доколкото въззивният съд не е излагал каквито и да са мотиви във връзка с приложението на тази разпоредба при преценка на законосъобразността на реституционния акт, поради което не може да се приеме, че въпросът е от обуславящо значение за правилността на неговото решение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІІ-В състав, постановено на 05.09.2012 г. по гр.д.№ 4286/11 г., по касационната жалба на К. А. К., Ж. Г. А., А. Г. Г. и С. Г. А..
УКАЗВА на касаторите, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 201,87 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: