О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
Гр.София, 28.06.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 507 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Р. И. Ч. за отмяна на влязлото в сила Решение № 57/ 12.01.2010 г. по в.гр.д.№ 1217/09 г. на Пловдивския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е отменено Решение № 25/ 26.03.2007 г. по гр.д.№ 3174/06 г. на Пловдивския районен съд, като е уважен предявеният от Д. Н. Г. и Н. Н. Г. иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване собствеността на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението на недвижим имот, представляващ 41,25/310 ид.ч. от имот № * от кв.* по плана на [населено място], като на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е отменен издадения в полза на ответника констативен нотариален акт, легитимиращ го като собственик на процесния имот по реда на обстоятелствената проверка. Молителката поддържа, че е обвързана от така постановеното съдебно решение, тъй като е съпруга на ответника /бракът между тях е сключен на 13.10.1985 г./, а предметът на спора е имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност. На това основание моли влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено и делото- върнато на надлежния съд за ново разглеждане с нейно участие. Поддържа, че за постановеното срещу съпруга й решение узнала на 08.03.2012 г. след разговор с близки на семейството, с оглед на което молбата е подадена в рамките на предвидения в закона 3-месечен преклузивен срок.
Ответниците по молбата- Д. Н. Г. и Н. Н. Г. са депозирали по реда на чл.306, ал.3 ГПК отговор, с който оспорват нейната допустимост с твърдението, че молбата е подадена след изтичане на срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Заявяват, че молителката е узнала за решението на Пловдивския окръжен съд на 02.06.2011 г., когато е получила съобщение за съпруга си по изпълнителното дело, образувано за принудително изпълнение на осъдителното съдебно решение по чл.108 ЗС. Посочват също така, че за решението Ч. е узнала и на 23.06.2011 г., когато й е бил съставен предупредителен протокол по чл.56 ЗМВР за спазване на решението и за забрана да ограничава достъпа до процесния имот на ищците. Изложени са и твърдения, че молителката е знаела за воденото срещу съпруга й дело, тъй като е получавала призовки и съобщения за него и конкретно съобщението, с което му е връчен препис от въззивната жалба на противната страна по в.гр.д.№ 1217/09 г. на Пловдивския окръжен съд. По така изложените съображения се заявява искане молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на предвидения в закона преклузивен срок от процесуално легитимирано лице и като такава е процесуално допустима.
Според чл.305, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна по чл.304 ГПК следва да бъде подадена в 3-месечен преклузивен срок, който тече от датата на узнаване на решението. В конкретния случай данните по делото не са в състояние да обусловят извода, че молителката е узнала за решението на Пловдивския окръжен съд преди посочената от нея дата-08.03.2012 г. Обстоятелството, че на 02.06.2011 г. тя е получила съобщение за съпруга си като длъжник по изп.дело № 00085/11 г. на ЧСИ Н. В., с което е връчено постановление за намаляване на разноските в изпълнителното производство, по никакъв начин не сочи на узнаване на изпълняваното съдебно решение, доколкото от постановлението не е видно какъв е предмета на изпълнителното производство, респ. на решението. Аналогично, съставеният по реда на чл.56 ЗМВР предупредителен протокол, с който на Р. Ч. е указано да не ограничава достъпа на ищеца Д. Г. достъпа до имота му, не може да обоснове знание на предупреденото лице за съдебното решение, тъй като същото, респ. производството, в което то е постановено, не са посочени нито в протокола, нито в жалбата на Г., по която е съставен този протокол. Без значение е също така, че молителката е получавала като лице от домашните на ответника изпратени до него призовки и съобщения по делото, тъй като по смисъла на чл.305, ал.1, т.5 ГПК началният момент на срока за подаване на молба за отмяна е узнаването на окончателното решение по делото, а не знанието за съдебното производство, по което решението е постановено.
По изложените съображения молбата по чл.304 ГПК е допустима като подадена в срок и следователно ангажира компетентността на Върховния касационен съд.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане молбата с правна квалификация чл.304 ГПК на Р. И. Ч. за отмяна на влязлото в сила Решение № 57/ 12.01.2010 г. по в.гр.д.№ 1217/09 г. на Пловдивския окръжен съд
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: