О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
Гр.София, 17.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гражданско дело № 250/2012 г. по описа на Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.248, ал.1 ГПК.
С. Н. Ж., П. Г. Ж. и К. Н. Г. молят да бъде изменено в частта за разноските Определение № 199/ 28.05.2012 г. по гр.д.№ 250/12 г. на ВКС, ІІ г.о. /потвърдено с Определение № 526/ 23.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 504/12 г. на ІІ г.о./, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу Решение № 1644/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1777/10 г. на Варненски окръжен съд, като твърдят, че присъденото в полза на ответника по касация Д. Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лв. е прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което молят същото да бъде намалено до размер на 240 лв.
Ответникът по молбата- Д. Н. Д. е депозирал писмен отговор, с който възразява срещу исканото намаляване на адвокатското възнаграждение с твърдението, че присъдената сума в действителност е заплатена от всички ответници по касация, за удостоверяване на което е представена разписка от 30.03.2011 г. Заедно с това се поддържа, че присъденото от съда възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Молбата е допустима като подадена в рамките на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на преценка за прекомерност на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поначало е без значение дали същото е заплатено само от един от другарите в процеса или общо от всички тях. Това е така, тъй като по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения меродавният критерий при определяне размера на възнаграждението е материалният интерес по делото, а не броят на страните. От друга страна, разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК задължава съда, при произнасяне по възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, да съобразява единствено фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка е без значение дали процесуалният представител на ответниците по касация е осъществявал процесуално представителство на едно или повече лица, респ. дали възнаграждението му е заплатено от всички или от само някой от тях. Преценявайки действителната фактическа и правна сложност на касационното производство, за което е договорено и заплатено възнаграждението от 1 250 лв. в полза на адв.С. Т., настоящият съдебен състав намира, че същото не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Процесуалният представител на ответниците по касация е изготвил подробен и мотивиран писмен отговор на касационната жалба, в който е заявил аргументирано становище както по допускането на касационното обжалване, така и по основателността на жалбата. Същевременно следва да се вземе предвид и сложността на самия правен спор по чл.109 ЗС /за която са показателни обема и изложената аргументация в касационната жалба, по която е образувано производството/, обременен с множество правнопрелевантни факти и възражения на ответниците, срещу които е предявен иска.
Предвид горното, молбата за изменение на определението от 28.05.2012 г. в частта за разноските следва да се остави без уважение.
Воден от горното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Н. Ж., П. Г. Ж. и К. Н. Г. да бъде изменено в частта за разноските Определение № 199/ 28.05.2012 г. по гр.д.№ 250/12 г. на ВКС, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: