Разпореждане №159 от 3.7.2018 по нак. дело №/ на отделение, Наказателна колегия на ВКС

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РБ
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
гр. София, бул.“Витоша“ № 2, Наказателна колегия

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 159
София, 03.07.2018 година

Красимир Харалампиев – Председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах искане за възобновяване на н.ч.д. № 523/2018г. по описа на Окръжен съд – Плевен, подадено от адв. Д. М. от ВАК, с вх. № 6541/03.07.2018г.,

УСТАНОВИХ:

С решение № 119 от 12.06.2018г. по н.ч.д. № 523/2018г. по описа на Окръжен съд – Плевен, на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА е допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест № 12 от 08.05.2018г., издадена от Трибунала Тимиш, Република Румъния, по дело № 1110/30/2018г. за предаване на българския гражданин И. Б. Г..
С решението е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава.
С решение № 147 от 25.06.2018г. по в.ч.н.д. № 231/2018г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, е потвърдено решението на Окръжен съд – Плевен. Същото е окончателно и е влязло в сила с постановяването му.
В настоящето искане, адв. М. декларативно претендира наличие на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, допуснато по н.ч.д. № 523/2018г. по описа на Окръжен съд – Плевен, и черпи основание от това за възобновяване на делото. Изложени са твърдения, че към настоящия момент И. Г. търпи едновременно две мерки за неотклонение – „задържане под стража“ и „домашен арест“, поради което е направено искане в закрито заседание ВКС да отмени най – тежката мярка за неотклонение по отношение на И. Г..
Искането на адв. М. е недопустимо.
Решението на редовните съдебни инстанции, с което те са се произнасяли в производството по реда на чл. 44 от ЗЕЕЗА не подлежи на разглеждане по Глава тридесет и трета от НПК – „Възобновяване на наказателни дела“. Тези съдебни актове се постановяват не по реда на НПК,
а по специално предвиден в отделен закон – този по ЗЕЕЗА. Независимо, че в чл. 66 от този закон, разпоредбите на НПК се прилагат при липса на специални правила, нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е неприложима по аналогия. Нейното прилагане съществено противоречи на същността на производството за изпълнение на ЕЗА – издирване, преценяване на основанията за предаване и реализиране на самото предаване на лице, искано от издаващата държава за осъществяване на правосъдие спрямо него. Независимо, че като решения „непроверени по касационен ред“, актовете на съдилищата по дела за ЕЗА не подлежат на контрол по реда на извънредния способ за проверка на влезли в сила решения.
В случая решението на Апелативен съд – Велико Търново е окончателно, ползва се със стабилетет и подлежи единствено на изпълнение.
Недопустимостта на проверката пред Върховния касационен съд на постановените решения по ЗЕЕЗА влече след себе си като последица и недопустимостта висшата инстанция да се произнася и по отношение на мярката за неотклонение, за която адв. М. акцентира в искането си. Нормата на чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, задължава съда винаги, когато допуска изпълнение на ЕЗА, да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“ /а не друг вид мярка за неотклонение/ на посоченото в заповедта лице. Продължителността на тази мярка е до фактическото предаване на лицето на органите на издаващата държава. Това означава, че съдът задължително трябва да се произнесе по мярката за неотклонение и, ако тя и до този момент е била „задържане под стража“, да я потвърди, а когато е по – лека – да я измени в „задържане под стража“.
Единствено в случай на отказ от изпълнение на ЕЗА, ако лицето е било с мярка за неотклонение „задържане под стража“, тя следва да се измени в по – лека до приключване на националното производство и пред въззивния съд.
Установеното по – горе е пречка да се образува производство по възобновяване на н.ч.д. № 523/2018г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

Поради изложените по – горе съображения,

РАЗПОРЕЖДАМ:

Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС.
Препис от разпореждането да се изпрати на адв. Д. М. на посочения в искането адрес – за сведение.
Делото, ведно с препис от разпореждането да се върне на Окръжен съд – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст

Scroll to Top