РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4
София, 11.01.2018 година
Красимир Харалампиев – Председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах касационна жалба на подсъдимия В. Д., чрез служебен защитник адв. С. С. от САК, с вх. № 309/10.01.2018 г., срещу присъда от 01.11.2017 г. по в.н.о.х.д. № 1927/2017 г. по описа на Софийски градски съд,
УСТАНОВИХ:
С присъда от 26.06.2014 г. по н.о.х.д. № 8695/2013 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият В. Д. е признат за виновен и осъден за извършени престъпления по: чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК; по чл. 150, ал. 1 от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години.
По въззивна жалба на подсъдимия присъдата е била проверена от Софийски градски съд като с решение № 58 от 13.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 2725/2016 г. е потвърдена изцяло.
В производство по Глава тридесет и трета от НПК, с решение № 165 от 10.04.2017 г. по н.д. № 181/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд е възобновено в.н.о.х.д. № 2725/2016 г. по описа на Софийски градски съд, постановеното по него решение е отменено, а делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане.
С присъда от 01.11.2017 г. по в.н.о.х.д. № 1927/2017 г. по описа на Софийски градски съд е отменена присъда от 26.06.2014 г. по н.о.х.д. № 8695/2013 г. по описа на Софийски районен съд като подсъдимият Д. е оправдан за престъпленията по чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК и по чл. 150, ал. 1 от НК, а в останалата част първоинстанционният акт е потвърден.
С настоящата касационна жалба се оспорва законосъобразността на новата въззивна присъда, в частта, с която е потвърдена осъдителната първоинстанционна присъда за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК.
След направена преценка по допустимост на касационната жалба и допълнението към нея, считам, че е невъзможно образуване на касационно производство по Глава двадесет и трета пред ВКС поради следните съображения:
Съгласно чл. 346, т. 2 от НПК по касационен ред могат да бъдат обжалвани новите присъди, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Настоящият оспорван съдебен акт попада в изключението от обхвата на предмета на касационното обжалване, тъй като обжалваната му част има характеристиките на въззивно решение, а не на нова присъда каквото е изискването на законодателя.
Въпреки че касационната жалба не подлежи на разглеждане по касационен ред, настоящата инстанция няма самостоятелни правомощия да я върне на подателя й. Това е следвало да направи Софийски градски съд, а не да администрира делото до ВКС.
Жалбата следва да се върне на Софийски градски съд, който да изпълни процедурата на чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК с всички произтичащи от това последици.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Делото ведно с касационната жалба да се върне на Софийски градски съд за изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК.
Препис от разпореждането да се изпрати на подсъдимия В. Д. и на адв. С. С. от САК за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст