РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 163
гр.София, 16.07.2019 година
Красимир Харалампиев – председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република България, като проверих подаденoтo искане от осъдения Б. А. Т., чрез адв. Н. В. от САК, с вх. № 2878/68503 от 11.07.2019 г. на ОС – гр.Монтана и вх. № 6786 от 15.07.2019 г. на ВКС, за възобновяване на н.о.х.д. № 21/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр.Монтана,
У С Т А Н О В И Х:
С присъда от 21.06.2016 г. по н.о.х.д. № 27/2016 г. по описа на ОС – гр.Монтана подсъдимият Б. А. Т. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НК и е оправдан по това обвинение и е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от пет години.
С решение № 468 от 16.11.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 815/2016 г. по описа на Апелативен съд – гр.София, присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на Окръжна прокуратура – Монтана.
С присъда от 06.12.2017 г. по н.о.х.д. № 21/2017 г. по описа на ОС – гр.Монтана подсъдимият Б. А. Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НК и е осъден на десет години лишаване от свобода и в извършването на престъпление по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е било определено едно общо, най – тежко наказание в размер на десет години лишаване от свобода.
С решение № 318 от 31.07.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 186/2018 г. по описа на Апелативен съд – гр.София, присъдата е потвърдена.
С решение № 262 от 11.01.2019 г., постановено по н.д. № 947/2018 г. по описа на ВКС, първо н.о., в производство по реда на Глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимия и неговия защитник на всички касационни основания, въззивното решение е оставено в сила.
Искането, подадено от осъдения, чрез упълномощен защитник, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, за възобновяване на н.о.х.д. № 21/2017 г. по описа на ОС – гр.Монтана не може да послужи за образуване на производство по реда на Глава тридесет и трета, тъй като присъдата и решението на въззивния съд, с което същата е потвърдена, са били проверявани по касационен ред с решение № 262 от 11.01.2019 г., постановено по н.д. № 947/2018 г. по описа на ВКС, първо н.о., по жалба на подсъдимия.
Съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК наказателното дело се възобновява, когато съдебният акт не е бил проверяван по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се иска отмяната.
Предвид гореизложеното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
Отказвам образуване на производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК пред Върховния касационен съд по подаденoтo от осъдения Б. А. Т., чрез адв. Н. В. от САК, с вх. № 6786 от 15.07.2019 г. на ВКС, за възобновяване на н.о.х.д. № 21/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр.Монтана
Делото, ведно с искането, да се върне на ОС – гр.Монтана.
Да се уведомят Б. А. Т. и адв. Н. В. от САК
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
А.Н. / КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ /