РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 177
София, 05.09.2017 година
Красимир Харалампиев – Председател на трето наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах материалите по ч.н.д. № 147/2017г. по описа на Районен съд – гр. Свиленград,
УСТАНОВИХ:
Ч.н.д. № 147/2017г. по описа на Районен съд- гр. Свиленград е образувано след изпращане по компетентност от Районен съд – гр. Хасково, с постановен акт по същество – Определение № 78 от 13.02.2017г., с което е заменена наложената принудителна медицинска мярка по чл. 89, б.„б“ от НК на Т. Г. С., с нова такава по чл. 89, б. „а“ от НК.
След депозиране на самоотводи от всички съдии от Районен съд – гр. Свиленград, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд.
С определение № 54 от 30.03.2017г. на ВКС, първо наказателно отделение, е отменено определението на Районен съд – гр. Свиленград за прекратяване на съдебното производство и делото е върнато на същия съд, тъй като не са били налице основанията за промяна на местната подсъдност. Мотивите за това са, че всички съдии от Районен съд – гр. Свиленград са се отвели преждевременно, без да има конкретен висящ спор, който да бъде решен от съда.
След връщане на делото в Районен съд – гр. Свиленград, съгласно резолюция от 03.04.3017г. на председателя на съда, делото е разпределено на съдия С., като същата, четири месеца по – късно се е отвела на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. След това, с определение № 441 от 01.09.2017 г. на председателя на Районен съд – гр. Свиленград, съдебното производство е прекратено и делото е изпратена на ВКС по компетентност.
В случая, отново не са налице основанията за образуване на производство пред ВКС за определяна на друг, еднакъв по степен съд.
За да е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК е абсолютно задължително отвеждането на всички съдии от даден съд, независимо от тяхната специализация. В настоящият случай, и след връщане на делото от ВКС на Районен съд – гр. Свиленград, единствено съдия К. С. се е отвела от разглеждане на делото. От материалите по делото липсват депозирани самоотводи от останалите петима съдии от числения състав на съда. Поради това не може да се приеме, че Районен съд – гр. Свиленград не може да образува състав, а прекратяването на производството пред него и изпращането му на ВКС не почива на вярна интерпретация на чл. 43, т. 3 от НПК и води до неоправдано забавяне на разглеждане на особеното производство по Глава тридесет и четвърта, раздел първи от НПК.
Горното налага делото да се върне на Районен съд – гр. Свиленград за ново разпределение за избор на съдия – докладчик, до изчерпване на всички съдии от съда, след което и при наличие на предпоставките по чл. 43, т. 3 от НПК, делото отново да се администрира до ВКС.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Делото да се върне на Районен съд – гр. Свиленград за изпълнение на указанията посочени в обстоятелствената част на настоящето разпореждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст