РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 101
гр. София, 09.05.2018 година
Красимир Харалампиев – председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република България, като проверих подадената касационна жалба, с вх. № 4586 от 08.05.2018 г. по описа на ВКС, от частния тъжител П. Б. Я. чрез повереник – адв. В. М. А. от САК,
У С Т А Н О В И Х:
С присъда № 149 от 13.10.2017 г., постановена по н.ч.х.д.№ 289/ 2016 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман Б. А. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 147, ал. 1 от НК срещу нея с тъжба от частния тъжител П. Б. Я.. С присъдата е отхвърлен и предявеният граждански иск за сумата от 3000 лв., представляваща претендирано обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
С решение № 30 от 07.03.2018 г. по в.н.ч.х.д. № 799/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд присъдата на Районен съд – гр. Ихтиман е била отменена изцяло на основание чл. 334, т. 4 от НПК, наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 5, т. 4 от НПК и частният тъжител е бил осъден да заплати на подсъдимата по наказателното дело от частен характер сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за направени от нея разноски по делото.
В самия край на диспозитива на решението си въззивният съд е посочил, че постановеният от него съдебен акт подлежи на касационно обжалване на основание чл. 346, т. 4 от НПК в частта, с която се прекратява наказателното производство.
С настоящата касационна жалба, с вх. № 4586 от 08.05.2018 г. по описа на ВКС, подадена от частния тъжител чрез неговия повереник – адвокат, се атакува решението на Софиийския окръжен съд в частта, с която са присъдени разноски по делото, която не може да бъде предмет на касационна проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК.
С подадената жалба не се оспорва по никакъв начин прекратяването на наказателното производство, което всъщност по принцип би могло да подлежи на касационно обжалване на основание чл. 346, т. 4 от НПК.
В настоящия случай, обаче, правното основание за прекратяването на наказателното производство от въззивния съд е чл. 334, т. 4, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 4 от НПК, а именно – оттегляне на тъжбата от частния тъжител, което по принцип прави инициирането от тази страна и повереника й на последваща инстанционна (касационна) проверка в тази част на решението недопустима с оглед на липсата на надлежен правен интерес и годно правно основание за това.
Предвид гореизложеното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд по подадената касационна жалба, с вх. № 4586 от 08.05.2018 г. на ВКС, от частния тъжител П. Б. Я. чрез повереник – адв. В. М. А. от САК.
Делото, ведно с искането, да се върне на Софиийския окръжен съд.
Да се уведомят подателите на касационната жалба: частният тъжител П. Б. Я. и неговият повереник – адв. В. М. А. от САК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
А.Н. / КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ /