ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
№ 32
София, 07 февруари 2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври 2011 год. в състав, формиран на осн. чл. 135, ал. 4 АПК:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ………………..
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ………………………….
.. Теодора Стамболова ……………………..
… Веселина Тенева ……………………
… Соня Янкулова …….………………
при секретар ……………………………………………………………… и в присъствието на прокурора от ВКП …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ……………………………. НЧД № .. 2579 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Инициирано е с определение № 842 от 16.09.11 год. по НАХД № 434/11 год. на ОС – гр.Благоевград, с което е повдигнат спор за подсъдност между Благоевградския окръжен съд и Благоевградския административен съд.
Прокурор от ВКП е депозирал становище, с което споделя съображенията на ОС – гр.Благоевград като законосъобразни и счита, че компетентен да разгледа делото е АС – гр.Благоевград.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид постановените съдебни актове и становището на прокурора, намира следното:
С решение № 2570 от 15.07.11 год. по НАХД № 549/11 год. РС – гр.Гоце Делчев е признал Н. А. за невиновен в това, че на 09.07.11 год. в с.Тешово, общ. Хаджидимово, е имал непристойно поведение и грубо е нарушил обществения ред.
Решението е обжалвано от началника на РПУ –гр.Гоце Делчев пред АС – гр.Благоевград. Съдът с определение 1299/09.09.11 год. по КНАД № 419/11 год. е оставил без разглеждане касационната жалба, прекратил е висящото пред него производство и е изпратил делото по подсъдност на ОС – гр.Благоевград.
От своя страна с определение № 842/16.09.11 год. по КНАХД № 434/11 год. ОС – гр.Благоевград, е прекратил производството, повдигнал е спор за подсъдност и е изпратил делото на ВКС по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Настоящият състав на двата върховни съда намира, че компетентен да разгледа делото по цитираната жалба е ОС –гр.Благоевград.
Процесуалният закон не е предвидил изрично по кой ред и пред кой съд се обжалват съдебните актове по Указ № 904/28.12.63 год. за борба с дребното хулиганство /УБДХ/, поради законодателното решение, залегнало в чл. 7, изр. 1 УБДХ, че не подлежат на обжалване.
Към момента, съобразно процеса на развитие на наказателноправната политика, очертан от разпоредбите на ЕКЗПЧОС, в правния мир са постановени конституционно дело № 19/10 год. на КС на РБ и две решения на ЕСПЧ по делата „К. срещу България” от 23.04.09 год. и „С. срещу България” от 01.10.09 год. Първото е задължително за всички органи в РБ, а с вторите две съдилищата следва да се съобразяват, за да не бъде санкционирана държавата по други дела, заведени срещу нея пред ЕСПЧ. В основата на тези решения е разбирането, че обвинението в деяние за дребно хулиганство представлява по своето съдържание „наказателно обвинение”, а предвидената санкция „задържане в поделенията на МВР” по своето естество е равнозначно на „лишаване от свобода”, поради което съдебното решение следва да подлежи на обжалване, а правата на извършителя да се защитят в пълна степен, съобразно разпоредбите на НПК. В този смисъл КС на РБ е посочил, че производството по УБДХ стои най-близо до това по чл. 78а НК, което се развива като типично административно – наказателно производство, но по реда на НПК, като първоинстанционното решение на осн. чл. 378, ал. 5 НПК подлежи на проверка пред въззивната инстанция по реда на гл. ХХІ НПК.
От друга страна, в основата на наказателната репресия е материалното право, а процесуалното е само редът, по който следва да се достигне до определен правен резултат – евентуалното санкциониране на извършителя, наказателно или административно. От тук идва и разликата между типичното административно производство и наказателното такова. При първото нарушението се констатира с акт на контролните органи. Те са длъжни да посочват фактите и нарушените разпоредби от даден нормативен акт. Срещу този акт деецът има възможност да възрази, използвайки и адвокатска защита, т.е. пред административнонаказващия орган се развива своебразен състезателен процес, в който подлежат на преценка фактите и се прилага правото. Ако административнонаказващият орган не вземе предвид възраженията на нарушителя, съставя наказателно постановление, което подлежи на обжалване пред съответния районен съд, а неговото решение на касационна проверка от административните съдилища. При наказателното производство, съгласно основните принципи НПК, досъдебното производство има подготвителен характер, съдебното – заема централно място /чл. 7 НПК/, като последното е състезателно. От тук следва изводът, че преди да се развие касационното производство по АПК, при условията на състезателност деецът е реализирал защитата си пред административнонаказващия орган и районния съд. В наказателното, в това число и производството по УБДХ, за пръв път се установяват фактите, прилага се правото и се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия, съответно – административнонаказателната отговорност на нарушителя, в съда – при развито състезателно начало и пълнота на защитата. Ето защо, производството по УБДХ е по-близко от процесуална гледна точка до производството по чл. 78а НК, при което постановените решения по чл. 378, ал. 4 НПК подлежат на институционална проверка от окръжните съдилища по реда на глава ХХІ НПК, а не от административните съдилища по процедурата на чл. 131 АПК. Този извод произлиза от възможността нарушителят по УБДХ да бъде санкциониран с наказание „задържане в поделенията на МВР”, равнопоставено с предвиденото в системата по чл. 37 НК наказание „лишаване от свобода”, която предполага да му се осигури защита срещу обвинението /по същността си наказателно, макар и в проведено административно производство/, ползвайки всички права по НПК, включително да развие правото си на защита пред следващата редовна инстанция – окръжния съд. Последният, по аналогия с разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК, следва да разгледа жалбата му срещу решението на районния съд.
Посочените съображения налагат извода, че компетентен да разгледа жалбата на началника на РПУ – гр.Гоце Делчев срещу решение № 2570 от 15.07.11 год. по НАХД № 549/11 год. РС – гр.Гоце Делчев е ОС -гр.Благоевград.
Водим от горното и на осн. чл. 135, ал. 4 АПК, настоящият съдебен състав,
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата на началника на РПУ – гр.Гоце Делчев срещу решение № 2570 от 15.07.11 год. по НАХД № 549/11 год. РС – гр.Гоце Делчев е Благоевградският окръжен съд.
ИЗПРАЩА материалите на делото за разглеждане от Благоевградския окръжен съд.
Копия от определението да се изпрати на Благоевградския административен съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………………………
ЧЛЕНОВЕ: …………………………………………
………………………………………….
………………………………
………………………………