Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
София, 6 ноември 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети септември ……… 2012 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ………………..
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ………………………….
.. Даниела Атанасова ……………………….
при секретар .. Иванка Илиева ………………………………… и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ……………, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров …………………….. КНОХД № .. 1259 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подадени в срок жалби от страна на Х. М. – подсъдим и Р. С. – граждански ищец и частен обвинител по делото. Атакува се решение № 33 от 13.03.12 год., постановено по ВНОХД № 22/12 год. на Пловдивския апелативен съд. Със същото е изменена присъда № 125 от 28.11.11 год. по НОХД № 936/11 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Като касационни основания в жалбата на подсъдимия се сочат нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието и присъденото обезщетение на С.. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и отхвърляне на предявения граждански иск. Алтернативно се иска решението да се измени, като наказанието се определи при условията на чл. 55, ал. 1 НК и намаляване на присъденото обезщетение от 40 000.00 лв. на 20 000.00 лв.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание със същите основания и доводи. Пледира се жалбата от страна на Р. С. да се остави без уважение.
С. обжалва решението само в гражданската му част. Счита, че съдът неправилно е приел равно съпричиняване на вредоносния резултат от двамата участници в произшествието. Иска увеличаване на обезщетението от 40 000.00 лв. на 60 000.00 лв.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Пледира се за неоснователност на жалбата на подсъдимия.
Прокурорът счита жалбата на гражданския ищец за основателна. Пледира за увеличаване на обезщетението, присъдено на С.. По отношение на жалбата на подсъдимия изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното:
С цитираната присъда подсъдимият Х. М. е признат за виновен в това, че на 03.09.10 год., в [населено място], на [улица], при управление на МПС – л.а.м. „Фолксваген”, мод. „Транспортер” с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. С., поради което и на осн. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, пр. 1 и ал. 3 НК е осъден на пробация, със съответните пробационни мерки. Оправдан е престъплението да е извършено и при нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП.
Осъден е да заплати на Р. С., наследник на починалата С., сумата от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 500.00 лв. разноски по делото. В останалата му част до сумата 100 000.00 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл по разноските, държавната такса и веществените доказателства.
С атакуваното решение присъдата е изменена в наказателната и гражданската й части. Съдът е оправдал подсъдимия да е извършил инкриминираното му престъпление и при нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Отменил е приложението на чл 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, пр. 1 и ал. 3 НК, като на осн. чл. 54 НК е определил и наложил на М. наказание ЕДНА година лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от три години. На осн. чл. 343г НК е лишил подсъдимия от правоуправление на МПС за срок от една година. Увеличил е размерите на обезщетението за неимуществени вреди на 40 000.00 лв. и държавната такса на 1 600.00 лв. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
Жалбата на подсъдимия е изцяло неоснователна. При пътния инцидент, довел до смъртта на пострадалата, М. е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Не се е съобразил и с обстоятелството, че в района на произшествието има спирка на обществения транспорт и няма очертана пешеходна пътека. В пряка причинно – следствена връзка с вредоносния резултат е единствено нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Опасността за движението му е възникнала от момента, когато пострадалата е стъпила на платното за движение, с намерение да го пресече. От този момент за М. е възникнало задължението да намали скоростта и при необходимост да спре, което е имал възможност да изпълни с оглед пътната обстановка и скоростта му на движение около 49 км/ч. В този смисъл, законосъобразно е реализирана наказателната му отговорност.
Въззивният съд законосъобразно е отменил приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, пр. 1 и ал. 3 НК. Приетите като смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, искреното съжаление за стореното, трудовата му ангажираност и готовността му да окаже помощ, не са многобройни и сред тях няма изключително такава. Не е от такава категория и съпричиняването от страна на пострадалата. Настоящият състав на ВКС счита, че наложеното на М. наказание от една година лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Апелативният съд е увеличал размера на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000.00 лв. на 40 000.00 лв. Това увеличение, обаче, не е в състояние да възмезди негативните последици у С. от загубата на неговата майка. За да присъди такъв размер на обезвредата, контролираните съдебни инстанция са акцентирали на значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Последното не може да бъде споделено. В действителност С. е предприела пресичане на платното за движение на нерегламентирано с пешеходна пътека място. От друга страна, обаче, в района на произшествието не е била обозначена по съответния ред такава част от платното за движение. С. не е пресякла по продължението на тротоара, каквато възможност е имала, но в никакъв случай не може да се приеме, че изключително грубо е нарушила разпоредбата на чл. 113 ЗДвП. С поведението си тя е допринесла за ПТП, но не в степен, в която е направил това подсъдимия. Без да се съпоставя съпричиняването с математични величини /%/, ВКС счита, че по-голям принос за вредоносния резултат има подсъдимият, което налага корекция на въззивното решение в гражданската му част. Следва да се измени същото, като се увеличи присъденото на С. обезщетение от 40 000.00 лв. на 60 000.00 лв. Съразмерно следва да се промени и държавната такса.
Във връзка с посоченото, жалбата от страна на гражданския ищец е ОСНОВАТЕЛНА, а тази на подсъдимия НЕОСНОВАТЕЛНА.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 33 от 13.03.12 год., постановено по ВНОХД № 22/12 год. на Пловдивския апелативен съд, като УВЕЛИЧАВА присъденото на Р. С. обезщетение за неимуществени вреди от 40 000.00 лв. на 60 000.00 лв., а държавната такса от 1 600.00 лв. на 2 400.00 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: